144 жени са убити от мъже в България за шест години. Над 40 организации с призив към кандидатите за президент

Коалиция „Заедно срещу насилието“ настоява за четири конкретни ангажимента от кандидатите за държавен глава, сред които по-добра защита на жертвите, промени при делата за родителски права и предотвратяване на убийствата на жени.

Най-малко 144 жени са били убити от мъже в България от началото на 2020 г. до септември 2026 г. В 54% от случаите извършителят е настоящ или бивш партньор на жертвата, а в други 22% – член на семейството. При поне 68% от анализираните 109 съдебни присъди е установено предходно насилие.

Тези данни от мониторинга на Българския хелзинкски комитет са цитирани в призив на коалиция „Заедно срещу насилието“, която обединява над 40 граждански организации. Документът е адресиран до кандидатите за президент и настоява защитата на жените и децата от насилие да се превърне в приоритет на предизборната кампания и бъдещия президентски мандат.

Организациите обръщат внимание и на дълбокото недоверие към институциите. Според проучване на фондация „Будителките“ от 2025 г. сред участници в общността на пострадали от насилие „Не си сама“ 74% смятат, че държавните институции си затварят очите пред насилието и насилниците, а 70% не вярват, че пострадалите са защитени.

Законите се променят, но защитата остава недостатъчна

Въпреки измененията в Закона за защита от домашното насилие, влезли в сила в началото на 2024 г., и приемането на Координационен механизъм през 2025 г., Националната информационна система за превенция и защита от домашното насилие все още не функционира, посочват от коалицията.

Според организациите липсата на ефективна координация между институциите, недостатъчното финансиране и пропуските при оценката на риска продължават да оставят пострадалите без реална защита.

Особено тревожни са констатациите за отношението към домашното насилие при споровете за родителски права.

Два доклада, представени от организации в коалицията, установяват, че в 13 от 14 конкретно разгледани случая данните за домашно насилие са били омаловажени или недостатъчно отчетени. В някои случаи насилието е било разглеждано като обикновен „родителски конфликт“, а страхът на детето – обясняван с „отчуждаващо поведение“, без достатъчно изследване на причините.

Четири искания към бъдещия президент

Коалицията настоява кандидатите за президент да поемат четири публични ангажимента.

Първият е борбата с насилието над жени и деца да бъде поставена сред националните приоритети. Организациите искат президентът да използва публичния си авторитет, за да настоява пред правителството и парламента за последователна политика, ясни отговорности, срокове и устойчиво финансиране.

Сред конкретните предложения е увеличаване на бюджета за борба с домашното насилие от 225 000 на 500 000 евро за периода 2027–2030 г., включително за специализираните услуги, предоставяни от неправителствени организации.

Второто искане е България да приложи изцяло европейската Директива 2024/1385 за борба с насилието над жени и домашното насилие. Тя предвижда общи европейски изисквания за защита на пострадалите, достъп до правосъдие, специализирана подкрепа и превенция, включително срещу дигиталното насилие.

Срокът за транспонирането ѝ в националното законодателство е 14 юни 2027 г.

Третият ангажимент е свързан със защитата на децата при спорове за родителски права. Организациите настояват оценката на риска от домашно насилие да бъде задължителна преди решения за родителските права, местоживеенето на детето и режима на лични отношения, включително при привременни мерки.

Те призовават за специализирани обучения на магистрати, полицаи, социални работници и вещи лица, както и за възможност за срещи между родители и деца в защитена среда и под професионален надзор, когато рискът го налага.

Коалицията настоява твърденията за „родителско отчуждение“ да не заместват проверката за насилие и да не обезсилват доказателствата за него.

Четвъртото искане е държавата да разпознава фемицида – убийството на жени, свързано с пола им – и да предприема мерки за предотвратяването му.

Организациите настояват за системно събиране и публикуване на данни за убийствата на жени, отчитане на предходното насилие и навременна оценка на риска при подадени сигнали. При установен висок риск институциите трябва да действат незабавно и координи