Мозъчната смърт не се познава у нас, затова много често се случава да продължаваме да лекуваме починали пациенти. Това заяви директорът на Изпълнителната агенция по трансплантация д-р Мариана Симеонова пред БНР.

Между загубата на съзнание, количествени и качествени промени в съзнанието, кома и мозъчна смърт има голяма разлика, но хората без медицинско образование не са длъжни да знаят това. Ако един от петима пациенти в реанимация е с мозъчна смърт, а другите са в кома, се правят тестове за мозъчна смърт. Ако за един тя бъде потвърдена, за другите борбата продължава, но ако има мозъчна смърт, излиза, че лекуваме починал човек, уточни Симеонова.

После следват часове процедури, за да няма пропуск. Тези процедури в България са три пъти по-дълги в сравнение с процедурите в другите страни и заради това понякога губим донора, допълни д-р Симеонова.

Около 1100 души в България чакат за трансплантация, а миналата година са реализирани 10 донорски ситуации, посочи тя.

Процедурата в България е такава, че човек може да заяви само своето несъгласие за донорство. Единственият начин е близките да бъдат уведомени, за да може като настъпи такъв момент, да вземат решението, каза още директорът на Агенцията по трансплантация.

Според изследване, извършено сред 950 души през периода 14 - 26 юни 2013 г. 59% от хората не биха дали приживе съгласие да дарят органите си.

6% от хората отказват да дарят органите си, а над 70 на сто са категорични, че имат нужда от повече информация по въпроса, става ясно от проучването.

62% от участниците в изследването биха приели да им бъде трансплантиран орган, а 63 на сто допускат трансплантацията да бъде дарен от жив донор.

Повече от 70% от анкетираните са готови да дарят орган на член от семейството си, а 25 на сто биха дарили орган на непознат.
13% пък никога не биха дарили органи за трансплантиране, сочи проучването.