Здравният министър Илко Семерджиев, който получи обвинение за натиск над директора на Изпълнителната агенция по лекарствата Асена Стоименова да назначи посочен от него кандидат за свой заместник, обвини Агенцията и фармацевтичния бранш в картел срещу него. 

"ИАЛ се управлява не просто еднолично и незаконосъобразно, ИАЛ е "функционално приватизирана" институция извън контрола на Министерството на здравеопазването", посочва Семерджиев в изявление, разпространено до медиите. 

"Свръхконцентрацията на власт в едно лице, което години наред не желае да назначи свой заместник в разрез с устройствения правилник на агенцията, не само че се е превърнала във фактор за еднолично и незаконосъобразно управление, но също и за отказ да докладва и да се съобразява с висшестоящ орган на власт, какъвто се явява министърът на здравеопазването", посочва Семерджиев. 

"Това очевидно е причината директорът да търси „спасение" от работодателя си чрез докладване в прокуратурата, което настоящият директор е извършвал нееднократно през годините. Подобен вид „функционална приватизация" на държавен орган и осигурената му пълна безконтролност обяснява множеството неблагоприятни ефекти върху здравната система като цяло и лекарствената политика в частност. Този факт вероятно стои и в основата на масирания натиск, упражняван върху министъра на здравеопазването от фармацевтични асоциации, фирми и други подконтролни субекти, но не само", допълва здравният министър.

Той е категоричен, че "подобно единодействие между контролен орган и подконтролни субекти срещу ресорен министър е демонстрация на своеобразен картел на нерегламентирана власт и други ресурси".

"Може би това е една от причините за силната структурна деформация в здравния бюджет на България. Известно е, че в добре управляваните здравни системи разходите за лекарства се движат обикновено в диапазона 12 – 15, максимум до 20 – 25% от общите разходи за здравеопазване. В България за 2016 година картината е следната – за здравноосигурителни плащания по ЗБНЗОК са били предвидени 2.8 млрд. лв., в това число за лекарства са определени 750 млн. лв., а за медицински изделия – 80 млн. лв. или общо 830 млн. лв., следователно за лечебните заведения остават 1.9 млрд. лв. В същото време общите разходи за лекарства, изделия и други лекарствени средства за 2016 г., които включват както публични, така и частни разходи, се оценяват от Quintiles IMS на 3.5 млрд. лв. Дори да се предположат над 1 млрд. лв. частни разходи за лечебна помощ, съотношението пак остава с повече от 30% превес на разходите за лекарства. Изводът е, че неефективното управление и липсата на контрол очевидно са превърнали здравната система на България в една голяма аптека", посочва още Илко Семерджиев.

"В заключение – зная, че бръкнах в гнездото на осите и реакцията не закъсня. Готов съм в съда, ако въобще се стигне до там, да представя факти и доказателства, които ще разтърсят не само българското общество. Това е работата на министрите на здравеопазването – да помагат на здравната система и хората, независимо от това дали са на власт или са тенденциозно подсъдими", завършва той.

Още по темата

04/04/2017

Темида

Свидетели уличават министър Семерджиев в престъпление, твърди прокуратурата

03/04/2017

Темида

Семерджиев: Обвиненията срещу мен са в стил „гузен негонен бяга“

03/04/2017

Темида

„Мога да ви уволня, мога и други неща да ви направя“

03/04/2017

Темида

Обвиниха здравния министър за оказване на натиск, наказанието е до 5 г. затвор