Много е важно при благоприятен икономически цикъл да не допускаме безпричинно политическа нестабилност и с лека ръка да обръщаме цикъла. Ако държавата харчи по-добре от хората, ще стигнем до идеологическо противоречие – кой е по-ефективен частният икономически субект или държавата.

Това каза министърът на финансите Владислав Горанов, който взе участие в годишната среща на бизнеса с правителството. 

По думите му бизнес средата и политическата стабилност са необходимите, но недостатъчните условия, за да може частната инициатива да се включи. За това държавата опитва да създаде среда, част от която са съдебната реформа и подобряването на администрацията. 

„Затова и коментирах, че това, което най-трудно се възстановява, е доверието на икономическите субекти в средата", каза Горанов. Той обясни, че вижда потенциал за по-голям икономически растеж от прогнозираните 3% за тази година. Според него обаче ще има и негативни тенденции - забавянето на експорта, ограничаване на ресурса по европейските програми и геополитическите проблеми.

"Още утре искаме да осъмнем в еврозоната", каза Горанов. По думите му обаче процесът е двустранен.

„Многократно съм водил дискусия, да знаем по кой път трябва да минем, за да стигнем до обетованата земя. Трябва и те да ни искат в това семейство. Има криза на солидарността, която не е свързана толкова с бежанците, а с другите държави членки. Това създава недоверие в еврозоната. Ние трябва да си решим нашето домашно, което съдържа планираните действия в 2016 г., минаването на прегледа на финансовата система. Оттам нататък, когато сме готови, така както смятаме, че сме готови с Шенген, трябва и отсрещната страна да има желание да ни приеме“, коментира Горанов.

По думите му, това с което партньорите се „дразнят“, е когато се прибързва с големите желания и претенции, преди да е решено домашното. „Това е политическото послание, което отправят към нас, когато проявим претенции, че сме достойни за следващите нива на интеграция – именно еврозоната. Моите разбирания, че Европа е структурирана на три кръга, а ние сме допуснати само до първия. Преди да стигнем еврозоната, ще трябва да минем през Шенген. Нужно е нещо повече – затова ако изкушението да се говори за близкото отношение на единния банков надзор, че тя е достатъчна като надзор, да не прибързваме да приемаме асиметричното участие в тази инфраструктура“, добави Горанов. 

Горанов каза също, че се надява през следващите години да се следва политика на нисък дефицит. По думите му нарастването на дълга може да постави под въпрос суверенитета на България. "Затова често повдигам в правителството въпроса как да го ограничим, подчерта министърът. Затова настоявам за промени в разходната част на бюджета", каза още Горанов. 

 Според него ако този път не бъде следван, в един момент неминуемо ще се стигне до темата с увеличаването на данъците. "

Така структурираната данъчна система може да се справи, но само ако избягваме популистки решения и не прехвърляме външни за фиска дефицити вътре в бюджета", каза Горанов. 

Още по темата

19/01/2016

Политика

Йоханес Хан: Държавите в региона още имат проблеми с независимостта на съда

19/01/2016

Политика

Президентът иска България в Шенген, премиерът – затваряне на граници

19/01/2016

Политика

Президентът: Мога да направя трето служебно правителство, но не искам

19/01/2016

Политика

Борисов: Да не ми чукат на портата за нов кабинет, няма кой да отвори