Непосредствено след заявката на Христо Иванов за създаване на новата политическа формация „Да, България”, одобрението към него възлиза на 14%. 

Това показват данните от национално проучване на "Екзакта Рисърч Груп”, проведено сред 1000 души в 92 населени места между 27 и 30 декември 2016 г. Одобрението за Иванов обаче не показва подкрепа на парламентарни избори за новата партия, изследването е проведено преди учредяването й. 

Ако парламентарните избори се провеждаха между Коледа и Нова година, ГЕРБ биха получили 26.1% от имащите право на глас, а БСП – 24.9 на сто. Това са данни получени с открит електорален въпрос, при който на респондентите не са предлагани имена на партии като възможни отговори. Други косвени въпроси в изследването показват, че преднината на ГЕРБ пред БСП може да е и малко по-голяма – между 2% и 3%, коментират от Екзакта. 

С електорален дял от 10.5% Обединените патриоти са трета политическа сила, а ДПС биха получили малко над 4%. РБ имат електорална тежест от 3.5%. 3.3% е електоралният дял на „Воля” на Веселин Марешки, а 2.1% – на ДСБ самостоятелно. 

63% от българите са на мнение, че РБ в сегашния си вид не може повече да бъде успешен политически проект. Това мнение се споделя и от 1/3 от интервюираните, които декларират електорална подкрепа за РБ в настоящия момент.

Красимир Каракачанов и Радан Кънев са сочени от по 9% от българите като политици, с които се свързват масовите очаквания за възникване на силна дясна алтернатива на сегашното управление. Красимир Каракачанов е посочван в това си качество главно от симпатизанти на Обединените патриоти, а Радан Кънев – от хора с най-разнообразни политически симпатии в десния спектър. 

Корнелия Нинова, Георги Първанов, Румен Радев, Ивайло Калфин, Мая Манолова и Татяна Дончева са политиците, с чиито имена се свързва възможността да има силна лява алтернатива на сегашното управление. 

21% от българите твърдят, че се чувстват разочаровани от политическата партия на която симпатизират. Над средния дял разочаровани регистрираме сред мъжете, сред хората на възраст между 30 и 60 години, сред българите със стандарт около и над средния, сред жителите на градовете-областни центрове и сред живеещите в селата. Най-малко са разочаровани левите избиратели.

Три политически партии, които разширяват влиянието си след президентските избори. Това са Обединените патриоти (според 55% от българите влиянието им нараства), партия „Воля” на Веселин Марешки (според 42% влиянието й расте) и БСП (според 39% от българите социалистите подобряват позициите си след президентските избори).

19% от българите биха гласували за нова партия. Те представляват по около 40% от сегашните електорати на РБ и на ДСБ, една четвърт от електората на ГЕРБ и една трета от електората на „Воля”.

Категоричното дистанциране на Радан Кънев и ДСБ от РБ и заявката да се работи за нов дясно-центристки проект му носи по-скоро позитиви. Одобрението му в настоящото изследване възлиза на 15%, като този дял е значително по-висок в сравнение с одобрението му от преди президентската кампания.

В България няма лидер на политическа партия, одобрението към когото да е по-високо от неодобрението.

Корнелия Нинова е с рейтинг на одобрение от 27% (по-висок дял от електоралната тежест на БСП). Красимир Каракачанов е одобряван от 35%, Георги Първанов е одобряван от 25%, Божидар Лукарски е одобряван от 17%, а Меглена Кунева е одобрявана от 16%.

Премиерът в оставка Бойко Борисов запазва най-висок рейтинг на одобрение сред лидерите на партии у нас – одобряват го 43% от българите, а неодобрението към него възлиза на 49%. Президентските избори редуцираха одобрението към Борисов с около 5%, като с близо толкова се сви и периферният електорат на ГЕРБ.

56% от българите очакват от европейските институции да осъществяват пряк контрол над българските съдебни и правораздавателни органи. Най-много привърженици на тази теза има сред мъжете, сред хората на възраст над 40 години, сред високообразованите, сред градското население на страната, сред по над две трети от избирателите на ГЕРБ, на РБ и на ДСБ. 

Националното представително проучване на „Екзакта Рисърч Груп” е проведено сред 1000 пълнолетни българи, подбрани чрез двустепенна гнездова извадка, в 92 населени места на страната. Проучването е проведено между 27 и 30 декември 2016 г. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано face-to-face интервю по домовете на респондентите.

Още по темата

09/01/2017

Политика

"Да, България" с тест за почтеност

08/01/2017

Политика

ДСБ ще търси "общо явяване" с партията на Христо Иванов

07/01/2017

Политика

Кои са членовете на ръководните органи на „Да, България“

23/12/2016

Политика

"Маркет линкс": Слави може да размести политическия пейзаж