Евродепутатът Николай Бареков призова Европейския парламент да преразгледа Дъблинския регламент, според който първата приемаща страна-членка на ЕС е длъжна да приюти бежанците, търсещи закрила в границите на съюза. Той поиска включването на общи сили на НАТО с участието на британската армия, които да охраняват морските и сухопътни граници на България, Гърция и Италия. 

Това стана по време на тридневна конференция в Рим на тема „Сигурност за Европа“. В събитието взеха участие и други изявени консерватори от групата на Европейските консерватори и реформисти в Европейския парламент и новата италианска консервативна партия "Консерватори и реформатори".

Във втория ден от конференцията българският евродепутат изнесе лекция на тема "Охрана на Южната граница на Европа" заедно с бележития британски евродепутат и консерватор Джефри ван Орден. По време на експозето си Бареков определи като крайно несправедлива разпоредбата, съгласно която, ако тези бежанци продължат за втора или трета страна от ЕС, то те имат право да ги върнат в първата държава, в която са влезли. „Дъблинското споразумение не работи в интерес на европейските граждани, няма как държави като България, Гърция и Италия да бъдат резервоар на мигранти“, заяви българският евродепутат, като подчерта, че отпадането на регламента или неговите корекции трябва да бъдат първата политическа стъпка на ЕС за решаване на тази криза.

Като втора стъпка за Европа в борбата с бежанския проблем Бареков определи създаването на общи сили за бързо реагиране в рамките на НАТО с участието на британската армия, които да охраняват морските и сухопътни граници на България, Гърция и Италия. Той е категоричен, че само единни европейски сили не са способни да разрешат проблемите на тези три държави, чиито граници представляват границите на Европа с Близкия Изток.

Пред консерваторите в Рим евродепутатът изтъкна и заслугите на България в борбата с мигрантите. "Въпреки скромните си финансови възможности най-бедната членка на Европейския съюз България построи ограда на българо-турската граница . Възпрепятстващото съоръжение, дело на българското правителство, предпазва на този етап Европа да не бъде застигната от мигрантската вълна“, подчерта той, но по думите му, предвид създалите се обстоятелства, оградата се оказва крайно неспособно „оръжие“ за справяне с този проблем.

В настоящия момент България е жертва на липсата на обща европейска визия по отношение на мигрантския въпрос, както и на затоплящите се отношения между г-н Ердоган и г-н Путин, изтъкна още Бареков. Днес българско правителство опитва да играе ролята на нещо като посредник между г-н Ердоган, изявяващ се като говорител на Източния свят, и г-жа Меркел. Така Бареков обрисува международната политическа ситуация, в която се намира страната ни.

Липсата на единна европейска позиция поставя България на страната на губещите в този диалог, констатира евродепутатът. По думите му това се отразява върху българския политически процес. „България е една от малкото европейски държави, които имат партии в своя национален парламент, изцяло контролирани от г-н Ердоган или изцяло зависими от г-н Путин, т.е. Русия и Турция притежават както български депутати, така и представители на България в европейските институции“, информира Бареков и отново подчерта, че това не е заради геостратегическото положение на България, а заради отсъствието на адекватна европейска позиция по тези въпроси.

Проблемът „Ислямска държава“ даде много мощно оръжие в ръцете на господата Ердоган и Путин. В настоящия момент те имат особен статут в геостратегическата карта на света. Путин се явява като флагман в битката срещу ИД, а Ердоган притежава едно мощно оръжие – 3 милиона мигранти, които, по неговите думи, във всеки един момент могат да бъдат излети като огромно море в европейските държави - на първо място в България и Гърция, предупреди Бареков в Рим. Той призова депутатите да насочат насочат вниманието си към тези изключително сериозни проблеми.

На финал българският евродепутат постави въпроса дали Турция трябва да остане член на НАТО, щом отказва да спазва демократичните принципи и върховенството на законите.