Какво е грамотността? Дали само този, който умее да чете и пише, бива причисляван към грамотните, или пък онзи, който чрез текста умее да създава светове, поставя въпроса учителят по български език и литература в 9-та Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ д-р Владимир Игнатов.
Преподавателят е отдаден на своята дълбока страст – литературата, която заедно със заниманията с учениците формират неговия свят и удовлетворяват личните му търсения – всекидневно и в по-глобален план.
Д-р Владимир Игнатов е роден през 1987 г. в София. Това го отнася към онази общност от хора, която не познава годините на социалистическия строй от първо лице. За добро или лошо, той няма преки наблюдения и по време на нашата среща, за разлика от мнозина любители на темата, не потъва в безкрайни разкази и разсъждения за „едно време“.
Житейският му път винаги е бил свързан с езика и литературата – завършва гимназия с хуманитарен профил, където в програмата има много часове литература и още тогава нагласите му биват ориентирани към осмислянето на света през неговите художествени форми. Желанието вече се поражда, за което допринасят и произведенията извън конспекта, до които младият Владимир се докосва.
Приет е по първо желание в специалността Българска филология в Софийския университет. Тези студентски, а после и докторантските години за него са прекрасни: време на откривателства, на много търсения, на разширяване на личния и на читателския хоризонт. За годините в университета той казва, че това е „време на някакво съзряване, на намиране и оставяне на някакво свое място…; време, в което виждаш колко много не знаеш, въпреки амбициите на младия човек, който ще овладява светове“. А както знаем, съзнателните стремежи и желания намират своята проява по-лесно и дори справедливо.
След завършването на бакалавърската степен Владимир Игнатов записва магистърска програма по литературознание. Това е една специалност, която е наистина силна във Факултета по славянски филологии в СУ, тъй като в нея се разисква много широк спектър от теми и задълбочено се разглеждат проблемите на литературознанието – както от неговата теоретична страна, така и чрез анализа като практическа форма. В продължение на цял семестър Владимир и неговите колеги се занимават в детайли с произведението „Мартина“ на Виктор Пасков и това оставя трайно впечатление на удовлетвореност у студента, който се чувства най-уютно именно в това поле. Както и при изследването на историята на българската литература, но и в третия литературен род – драмата. Дипломната си работа Владимир разработва върху комедиографията на Ст. Л. Костов – един автор, когото познаваме добре в някаква степен, но само през останалите в годините устойчиви представи. „А моето желание беше да разгледам драматургията му през идеята за властта и властването в техните различни аспекти и проявления. Една е тя в „Големанов“ и „Новото пристанище“ – политическата власт, докато в „Мъжемразка“ и „Вражалец“ тя е властта на актуалните за времето си идеи или пък на парите“. Неговото удовлетворение идва с комедията „Пред изгрев слънце“, където комедиографът остава верен на своя подход, но актуалното събитие – дъновизмът – е художествено прекроено. Днес тази тема е актуална, защото „сякаш имаме тази склонност – не смея да я определя като слабост или не… - предразположеност към вслушването в думи, които често пъти преимуществено са свързани с излъганите очаквания; нашето съвремие като че ли е обречено на това“.
Сетне за Владимир Игнатов идват други прекрасни години – докторантските. „Бяха години на взиране в едно явление, което също се оказа, за дълбоко съжаление, много актуално – изследване на проблема за войната в българската проза между двете световни войни“, казва той. И цитира руския философ Николай Бердяев, който твърди, че корените на злото следва да се търсят в най-мирновременните състояния на живота. Не скрива радостта и благодарността си от така пълноценното общуване със своя научен ръководител – проф. дфн Николай Чернокожев. Годината е 2015-а и след като защитава дисертацията си, той се оказва най-младият доктор на Факултета по славянски филологии и с дипломата в джоба се отправя към онова, което би му донесло най-голямо удовлетворение – преподаването.
Владимир Игнатов
В продължение на една година младият литератор ежедневно извървява разстоянието между бул. „Патриарх Евтимий“ 35, където се намира Френската гимназия, и Ректората, където е хоноруван преподавател. Участва със своя разработка в конференция по случай 150 години от рождението на Пенчо Славейков и д-р Кръстев и 160 години от рождението на Стоян Михайловски. Можем да се досетим, че в дъното на тази история стои влечението на Владимир Игнатов към театъра – той изследва произведението „Милост закон изменява“ на Стоян Михайловски. След това се отдава на заниманията си с учениците от гимназията.
„Не зная дали аз избрах учителската професия или тя мен е избрала – това не смея да кажа. Но исках да се занимавам с това“, казва учителят. И определя учителските занимания като свързани с негови вътрешни достигания. Отчита като положителна страна наситеното общуване с тази все още необременена от обстоятелствата и непосредствена в реакциите си млада аудитория. „Много е зареждащо, защото черпиш с пълни сили от тези още свежи сетива.“
Запознавайки се с техните интереси, които по-често не са свързани с онова, което трябва да бъде предмет на наблюденията им в час, господин Игнатов осъзнава, че те са много различни от това, което него го е вълнувало. Но неговите впечатления са, че на проблема с нечетящите млади или на ширещата се неграмотност трябва да се гледа по-снизходително: „Това, разбира се, е много притеснително, но, от друга страна, младите четат онова, което им е интересно. Тоест, те не са оставени без изпълване на техния личен свят“. Учителят напомня, че по времето на Пушкин твърде малко са били грамотни, за да прочетат и усетят „началото на началата“ в руската литература. Или пък по времето на Пиер Корней и Жан Расин във Франция, когато също просветените са били маргинална група.
„Това е едно поколение, което е изцяло ориентирано към възприемането на света, на човека именно през визуалната култура. И то ми прави особено силно впечатление, откакто съм в тази сфера. Когато имаме възможност да онагледим литературното произведение чрез филмова версия или по друг начин, правим го. Идеята е чрез досега до другия тип изкуство, до езика на другите художествени средства да се разширят представите. Да се разшири личният хоризонт на ученика“, коментира преподавателят.
Следва на стр. 2
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
GB
Доц. Кунчев: Не е нужно бременните да се ваксинират срещу коклюш
GB
Стотици кандидати за българско гражданство от Русия са подали фалшиви документи
Constanza
СРС освободи Димитър Стоянов от ареста
БотоксПутю
Йончева прие номинацията за евродепутат от ДПС