Държавата наложи пределна възраст за ректорите на държавните университети чрез приетите окончателно от Народното събрание днес промени в Закона за висшето образование, инициирани от министъра на образованието Красимир Вълчев миналата година, одобрени от правителството и внесени от него в парламента за разглеждане.

На ръководна длъжност не може да бъдат избирани лица, чиято възраст към датата на избора не позволява да изпълнят поне половината от законоустановения мандат до навършване на 65-годишна възраст - пише в гласуван днес текст от закона.

Така с влизането в сила на закона след обнародването му настоящите ректори, които ще навършат 65 г., преди да изминат две години от 4-годишните им мандати, ще трябва да освободят постовете и да се проведат нови избори.

Договор с министъра

Новият закон задължава всички ректори на държавни висши училища да сключват договори за управление с министъра на образованието и науката. В него ще са разписани ясно задълженията на страните за изпълнението на политиката и развитието на съответното висше училище; конкретни механизми и показатели за изпълнение на политиката на ВУ; задължението на ректора да отчита пред министъра на образованието и науката резултатите от изпълнението на политиката за развитие на ВУ, за финансовото му състояние и за съществуващите проблеми и мерките за тяхното решаване.

Договорът за управление ще се прекратява при прекратяване на мандата и при навършване на 65 г., се казва в закона.

Възрастовото ограничение и задължението за сключване на договор с министъра поражда напрежение от месеци в академичните среди, а днес такова пролича и в пленарната зала. На възраженията министър Вълчев отговори, че се въвеждат административни мерки "не защото искаме, а защото имаме нужда от тях".

Ситуацията в момента е такава, че ректорите са зависими от тези, които ги избират (общите събрания на университетите) и, едновременно с това, трябва да ги контролират.

Тази взаимна зависимост води до това води до "липса на промяна, безотговорност, безалтернативност, запушване на системата, липса на развитие, тя (системата) служи на статуквото, не на развитието" - каза министърът и увери отново, че "имаме нужда от коригиращ механизъм, защото реалността във висшите училища е такава".

Текстовете бяха приети с 94 гласа "за", 7 "против" и 10 "въздържал се".

Заплати

Въвеждат се и минимални заплати за преподавателите в държавните висши училища. Размерът ѝ ще определя Министерският съвет. Формулата ще утвърди министърът на образованието и тя ще важи за всички държавни висши училища. Правилата задължително ще включват механизъм за определяне на допълнително възнаграждение в зависимост от изпълнението на заложените в договора с ректора цели, задачи и целеви стойности.

Тук отново имаше брожение, дори репликата, че университетите са ощетени спрямо училищата и заплатите в тях. На нея министър Красимир Вълчев отговори, че именно академичните ръководства благодарение на академичната си автономия са наложили политика за възнагражденията, при която професори и доценти взимат два - два и половина пъти по-големи заплати от асистенти, които получават унизително малко. Отделно от това не може да се сравняват заплатите на едните и другите, без да се отчита колко часа работят едните и колко - другите. 

"Няма недоразумение. Има различни модели на регулиране на системите на средното и на висшето образование. В случая с висшите училища те са и възложител, и изпълнител заради модела на академична автономия. Там няма регулиране на числеността, нито на възнагражденията. Има професионални направления, в които нулирахме приема, но се поддържат преподаватели. Не може са ги сравнявате с учители със средна преподавателска норма 700 часа" - посочи министърът и подчерта, че ръстът на субсидиите за висшите училища през последните 10 години не е по-голям, отколкото е за училищата в системата на средното образование.

"Сравненията за неуместни - продължи той. - Системата на висшите училища е избрала да поддържа много по-високи разлики между заплатите на възрастните и младите преподаватели - над два пъти и половина. Избрали сте да поддържате големи разлики, като натрупвате по-голям процент прослужено време. Въвели сте много елементи на старшинство, а след това казвате, че държавата пречи да има млади преподаватели - това е съзнателно решение на академичните ръководства, взето в условия на академична автономия. Ако висшите училища решат, че трябва да има 3% от заплатата за година прослужено време, и тях ли трябва да осигурим? Имаме основания да предложим минимална заплата - тя е точно заради това изкривяване."

Мораториум

Държавата налага и мораториум върху откриването на университети, факултети и филиали. Разрешени ще е само сливането им с цел консолидация и оптимизация. Забраната ще е в сила временно, до приемането на Национална карта на висшето образование, която ще определи къде какви висши училища ще има на територията на страната и по какво те ще обучават. Програмата ще бъде изготвена от министъра на образованието, гласувана от Министерския съвет и предложена от кабинета на Народното събрание за приемане.

Летящи преподаватели

Спирачка пред т. нар. "летящи преподаватели", които четат лекции в много университети - слагат приетите днес промени в Закона за висшето образование.

При оценяване на съответствието с изискванията за академичен състав на основен трудов договор член на академичния състав ще може да участва в акредитацията на едно висше училище.

Срещу това остро възразяваха представители на академичните среди преди приемането на закона, като особено силно звучеше гласът на преподаватели от Юридическия факултет на Софийския университет. От катедра "Гражданскоправни науки" ангажираха председателя на Народното събрание Цвета Караянчева и още шестима председатели на парламентарни комисии, включително на образователната - Милена Дамянова, със становище, в което възразяват срещу изменението.

В него се казва:

"Разпоредбата ... въвежда несъвместимо с равното третиране положение, изразяващо се в това, че лица, заемащи еднакви академични длъжности (доцент и професор), ще бъдат третирани различно единствено с оглед на различния им трудовоправен режим (основен или допълнителен трудов договор), което условие/ограничение няма отношение към акредитацията.

Акредитацията на висшите училища е насочена към установяване на наличие или липса на обучителен капацитет от съответното висше училище. Ето защо заемането на академична длъжност (доцент, професор) на основен или допълнителен трудов договор се явява ирелевантен факт по отношение възможностите и капацитета за обучение, тъй като различията в трудовите отношения (основен/допълнителен трудов договор) не се отнасят към изискванията за обучителен капацитет, което е от значение за акредитацията, а имат отношение към други елементи (възнаграждение, продължителност на работното време и т.н.), които елементи са несъотносими към акредитацията.

Следва да се отбележи, че по случай, релевантен към настоящия въпрос, Конституционният съд с Решение №11 през 2010 г. по повод разпоредби на Закона за развитие на академичния състав в Република България е приел, че изискването за заемане на академична длъжност само и единствено при условията на основен трудов договор е противоконституционно, тъй като по този начин се засяга правото на труд по чл. 48 от Конституцията и се засяга принципът на равноправието, установен в чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България".

От Великотърновския университет също реагират срещу разпоредбата. Според тези текстове "водят до допускане на дискриминация по отношение на определени категории преподаватели". "Преподавателят имат определено образование, квалификация, знания, умения и опит. Той ги притежава независимо в кое висше училище преподава. Те не се редуцират при преподаване в повече висши училища. Напротив, това спомага за придобиването на по-голям преподавателски опит. Възприемането на изменението би довело до дискриминационно третиране на преподаватели от едно и също висше училище - тези, които преподават само в него и тези, които преподават на основен трудов договор и в друго висше училище", пишат оттам.

Становища

Юристите от СУ и ректорът на ВТУ не са единствените, възразили на промените, опирайки се на Конституцията и гарантираната им от нея и ЗВО академична автономия. Университети се противопоставиха и на сключването на договори между ректора и министрите, и на въвеждането на минимална заплата, и на националната карта и др.

От Медицинския университет във Варна например пишат по повод договора между ректор и министър, че това е "проява на свръхрегулация, която е безпредметна и не е в унисон с целта на Закона за висшето образование - осигуряване на академична автономия на висшите училища". Ректорът нарича "неуместни и противоречащи на целта на закона": утвърждаването на политиката за развитие на висшето училище от министъра; задължението новият ректор да изпълнява този документ, който е бил изработен от предшественика му; задължението за сключване на договор между ректора и министъра. Ректорът проф. д-р Красимир Иванов твърди, че въвеждането на правила от МС за определяне на минимална заплата за академичните длъжности и на ректора е "в противоречие с правомощията на Академичния съвет да определя и приема бюджета на висшето училище".

Колегите му в Медицинския университет в София също са против договори за управление между ректор и министър. Твърдят, че това "на практика се нарушава академичното самоуправление", което е част от академичната автономия, която е гарантирана от Конституцията. "Принципът на академична автономия е заложен в чл. 53, ал. 4 от Конституцията на РБ, което поражда възможността новите текстове в ЗВО, противоречащи на този основен принцип, да бъдат атакувани в Конституционния съд на РБ", се посочва в становището от ректора на МУ-София проф. д-р Виктор Златков.

Великотърновският университет пък протестира срещу приемането на национална карта на висшето образование, като твърдят, че това нарушава същия чл. 53, ал. 4 от Конституцията. Аргументацията им се развива по следния начин:

"Студентите от всички региони в България имат право на еднакъв достъп до образование в избраните от тях университети и специалности. Ограничаването на това право би довело до дискриминация в нарушение на чл. 6, ал. 1 и 2 от Конституцията. Освен това, предвид свободата на установяване, няма как да се предвиди за кой район какви специалисти са необходими. За разлика от един друг исторически период, всеки дипломиран специалист е свободен  да се установи и да започне работа по специалност във всяко едно населено място в Република България".

ВТУ не смятат за правилно сключването на договор за управление с ректора на държавното ВУ, който "олицетворява академичната автономия". "Подобно законодателно решение поставя самоуправлението на държавните висши училища в зависимост от органите на централната изпълнителна власт. Сключването на подобен тип договори би могло да доведе до политически натиск върху висшите училища. Още повече, че не е предвидена възможност за съдебен контрол върху упражняваните от министъра правомощия във връзка със сключването на договор за управление."

Против са програмната акредитация да се дава за 4 г. и настояват валидността ѝ да остане 6 г. - което също е част от променения днес закон.

"Недопустимо е със закон да бъде отнемана вече дадена институционална или програмна акредитация, в която има фиксиран срок на валидност за бъдещ период. Освен това считаме, че е неудачно предложението за съкращаване на сроковете за валидност на програмната акредитация от 6 (съответно 5) на 4 години. Считаме, че следва да се запазят сегашните диференцирани срокове - поне 6 г. По-дългият срок на валидност на акредитацията създава чувство за сигурност, спокойна работна обстановка и възможност за преподавателите да концентрират усилията си върху образователната и научна дейност във факултета и повишаване качеството на обучение, което следва да приоритет в ЗВО, а не - провеждането на дълги и сложни административни процедури по акредитация", пишат те.

Не всички становища, изпратени до Народното събрание във връзка с измененията в ЗВО обаче са критични. Техническият университет в София например ги приветства, а една от основните причини е уреждането чрез ЗВО на статута на училищата към ТУ.

Въпреки многото становища и многото предложени промени законът за изменение на Закона за висшето образование бе приет днес в рамките на три часа и половина. Депутатите приключиха с гласуването му в 12:30 ч.

"Благодаря на всички, които участваха в работните групи. Заедно приехме работещи текстове, които ще върнат, ще повишат качеството и доверието във висшите училища и без революционни промени ще дадат възможност за развитието им" - заяви на финала председателят на Комисията по образование и наука в Народното събрание Милена Дамянова (ГЕРБ).

Още за измененията в закона, предложени от Министерския съвет, вижте тук.

Още по темата

05/06/2019

Политика

Красимир Вълчев: В университетите доминират рентиерски модели на заплащане, системата е заложник на ръководствата

28/05/2019

Общество

Държавата налага мораториум върху откриването на университети