30 хил. млади българи са студенти в чужбина

Александра Маркарян 19 май 2017 в 19:49 5764 0

Снимка pixabay.com

30 хил. млади българи са студенти в чужбина по данни от регистъра на Държавната агенция за българите в чужбина, цитирани в доклад на Сметната палата след одит на мониторинга на реализацията и миграцията на завършилите висше образование.

Докладът обхваща периода до края на 2015 г., но цитираните данни за учещите зад граница включва и цялата 2016 г.

Най-много са студентие ни в Германия - 7 326 (за учебната 2015-2016 г.), Великобритания – 6 355 души (при 3 395 през 2009-2010 учебна година), Франция – 1 318, Холандия - около 1 600, Испания - около 800, в Италия - 1 000, САЩ - 1 171. Противоречиви са данните за броя на българските студенти в Австрия. По мнение на Агенцията техният брой е не по-малък от 4 000 души, от които половината следват във Виена.

Липсва информация за завършилите висше образование в чужбина и започнали работа у нас. С такава информация не разполага нито образователното министерство, нито социалното, нито Агенцията за българите в чужбина.

Това не е единственият проблем по отношение на мониторинга на реализацията. Няма единна политика за управление на миграцията на високообразованите. Повече от 29 институции събират информация за един или друг аспект от нея, но не "говорят" помежду си - няма национално звено, което да обобщава информацията и да планира адекватна национална политика.

Реализация на висшистите

По отношение на реализацията в България положението е значително по-добро, показват данните от рейтинговата система на висшите училища в България.

Кои специалности осигуряват висок процент реализация по специалността? Първо в Топ 10 е професионалното направление "Военно дело" - 99%. Шест от първите 10 направления са в областта на медицината. Там са още учителите и юристите.

В същото време, този списък не се припокрива напълно със списъка с направленията, в които има най-голям ръст на студентите.

Завършилите най-масовите направления у нас - "Администрация и управление" и "Икономика", относително рядко работят по специалността си, показват още данните. При първото процентът е 37, а при второто - 38. В тези две направления учат над 75 хил. студенти или близо 1/3 от всички.

Средният процент на намерили работа по специалността за всички 52 професионални направления е 49.9%.

Все пак икономика и администрация не са двете направления на дъното. Там е "Туризъм" с 19%.

Данните показват и тенденция на отлив на студентите от двете най-масови направления. Между 2013 и 2016 г. студентите по икономика са намалели с 14%, а по администрация и управление - с 16%. Спад има и при правото - с 8%.

Увеличение с 11 на сто има при педагогиката, което вдъхва надежда, че след 8 г., когато половината от сегашните учители ще бъдат в пенсионна възраст, ще има млади висшисти, които ще поемат работата им в училищата.

Най-голямото увеличение на студенти обаче не е при педагозите, а при бъдещите лекари - в процентно изражение то е 47 на сто.

Като цяло студентите у нас постепенно намаляват от 270 067 през 2013 г. на 253 300 през 2016-а, или с 6%. Това понижение е сходно с темпа на намаление на населението в страната (с 5% за 2010 г. - 2015 г.), констатира СП.

Доходи

Съпоставка на десетте професионални направления с най-голям ръст в броя студенти за периода 2013-2016 г. и десетте направления с най-висок осигурителен доход за 2013-2015 г. показва припокриване само при три от тях.

Въпреки че рейтинговата система дава относително ясна картина на ситуацията във висшето образование и реализацията у нас, повечето ученици не я използват, когато избират къде да учат. По време на одита са били анкетирани 9 000 ученици от последните два гимназиални класа. 70% признават, че не се запознати със системата. Само 13% казват, че са я използвали. Вина за това има МОН и училищните ръководства, които не са популяризирали достатъчно добре този инструмент, смятат одиторите.

Все пак системата не дава напълно точна представа за висшето ни образование. Липсва например информация за нерегистрираните в бюрата по труда безработни висшисти, не се знае и колко от хората с университетска диплома се трудят в сивата икономика.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови