На сцената на Малък градски театър "Зад канала” отново изгря пиесата "Шведска защита” под режисурата на Бина Харалампиева. Преди време постановката бе свалена от програмата заради случилото се с Христо Мутафчиев, който изпълнява една от ролите в нея. Преди ден актьорът дойде на новата премиера на новия състав, в който той е чудесно заместен от колегата си Петър Калчев. Почти нямаше зрител в залата, който да не е участвал поне в една от ситуациите в пиесата на Жоржи Галсеран, с оригинално заглавие "Методът Грьонхолм”. Тя достига безпрецедентен за новата иберийска драматургия успех сред местната и международна критика и публика. От първата си постановка насам не е слизала от афишите на театрите по света (представяна е в двайсет страни, сред които Испания, Португалия, Франция, Германия, Великобритания) и е гледана от над милион зрители. Това е вид офис трилър, нещо като реалити шоу, които гледаме все по-често, а можем да го наречем и сложен шахматен ребус. Трима мъже и една жена в пространство без изход- това вече е обещаваща история! Допълнително напрежение се внася от обстоятелството, че всички са в конкуренция за работа, като че ли на живот и смърт. Всеки има лоши тайни, всеки иска да ги скрие от лоши очи. Но кой е този, който вижда всичко? И кой ще спечели битката? Ето това е част от една от най-гледаните постановки на софийска сцена. Христо Калчев, Атанас Атанасов, Пенко Господинов и единствената дама в постановката - Василена Атанасова са в тази актуално звучаща история. Четиримата са между четири стени, където са подложени на крайно необичайно интервю за работа, където интервюиращите привидно отсъстват. Всеки един от героите се бори за мястото на мениджър на мултинационална компания, а безумните задачи, които кандидатите получават, ги превръщат в озверели конкуренти, готови на всичко, за да се доберат до желаната позиция. Камерите, затвореното пространство и проглушаващите сигнали, щом някой пристъпи вратата, пресъздават идеята за Големия брат, която внася допълнително напрежение в "Шведска защита”. В крайна сметка се оказва, че никой не е този, за когото се представя. Краят естествено е необичаен и оставя горчивия привкус, че по някакъв ужасен начин всички сме подложени на подобни мъчения в съвременни условия. А може и да се тълкува като вид психоанализа, която и сами можем да си направим. Играта на актьорите е страхотна. А действието толкова динамично, че не оставя зрителя да си отдъхне за миг. Всъщност всеки би могъл да допише тази пиеса. И да стане част от офис трилъра.