Отровният махмурлук на подчиненото живеене, или пазете се от падащи ментета

Любен Лачански 29 декември 2015 в 17:10 13120 6

Всеизвестно е, че българите нямаме самочувствие. Защо ли? Защото самочувствието се придобива върху темелите на някакви умения, знания, а ние в последните 70 години време нищо не умеем. Само да лицемерим и да се усмихваме панимаещо ни остана. За справка погледнете т.н. Ларго в София. Е, убедихте ли се? Включете си телевизора. Погнусихте ли се? А, така…

Безплатен съвет: тъпакът си купува голям телевизор, търсещият - голяма библиотека. Това само за сведение.

Обаче сме царе и измислячи на ин витро далаверата. Във всяка област. Примерно и именно за това, дори и в края на 2015 година разменяме мъртви зайци за мъртвешко - отровна ракия, барем си вдигнем нивото на самочувствения тестостерон, или както се нарича там онази самочувствената добавка. Такива епизоди със зайци има и в Британия, но по времето на Робин Худ. Епохата, в което това е ставало открийте сами. Ако знаете как, естествено. Но при нас българите, които според не съвсем научни обосновки, а патриотарски заклинания, вече сме се родили само 156 години след Христа и това трябва да ни радва неимоверно, пак няма никакви позитивни икономически резултат и проникновено гушкаме чемширите на единствено ни житейско удовлетворение в съпровод на македонска народна песен. Не песен а жива мартирология. После снимките ни висят по амортизираните диреци на откраднатото Енерго, пошла информация на некроложното ни предфинално битие.

От беднотията ще да е!

Пишат още по пошли всезнайковци - народопсихолози. Не, не е… А от желание да ни излезе всичко по-евтинко и да надхитрим животеца. Е, надхитряме го, като се самоизтребваме. Отровната ракия финализирала спестовността на петима пиячи в Якоруда е жесток белег за националната ни изчерпаност. Убеден съм, че в спестовните влогове на тези мъже има повече от десет лева, с които биха могли да закупят не до там смъртоносно питие. Но безжалостната и унаследена варварска привичка да печелиш от всичко този път не им е простила. Бог да ги прости, ние се оказахме безсилни.

Кои ние обаче…

Всички.

От неизвестната акушерка ХХL, която уж дарява младенците с ласки, а ги души, щом остане сама в болничната стая, през кошмарните даскали, които са възпитавали акселератите да бъдат вечно от “печелившата” страна на пунтиката и да не четат нищо повече от “пищовите” на матурата. Щото си е губи време и пари не носи. Та до израстването им в “граждани”, които трябва да са убедени до смърт, че всеки им е задължен персонално и фамилно, а държавата пък им е длъжна единствено и защото са нейни незаменими граждани. И естествено, европейци, за които столицата на Италия е Варшава…

И най-вече онези, най-близките им, които са поддържали и насърчавали юношеското поведение да се хвърлят камъни по пътуващи влакове и да се краде ток от държавата. Да се насилват ученички и да се мародерстват бежанци. Защото, щом е власт и държава, то тя задължително ни е враг, тъй като едно време всичко ни е давала, а днес ние не можем да си платим самостоятелно пътуването до морето.

Да, не можем, защото не умеем да печелим пари, а правим заменки на умрял заек за отровна ракия. Тъй като няма и благотворителни седмични национални избори, та да ни повишават ракиената платежоспособност на глава от населението. За такива жадува всеки партиен лидер.

Не ми е мъчно за тези, натровените, защото в този случай глупостта надвишава риска на бедност.

Ще се позанимаем още няколко дни с отровната ракия и с нейния продавач, когото пък ще демонизираме, като Чикатило. И това е…

Никой след жалейката няма да си спомни за глупавата смърт на покойните. Но начинът на живот ще остане и ще се задълбочава, защото само него си го умеем.

Да крадем, да лъжем и да се оплакваме на въз Бог. Щото сме били неразбрани и с тежко детство, поради проституирене на родител и осезателна липса на ТКЗС.

И докато в Родопите едни се тровят с метил, други пак в Родопите ни тровят с присъствието си. И всичко това, за да се излъже съответно една заинтересована и определено трета страна, която да продължава да дава пари, облаги и “защита на изконната сигурност на политика”.

Какви са последните двама споменати тарикати?

Как какви? Български политици. От най-блазираният политически елит на страната ни. Вярвате ли ми? Не, естествено. Защото зад варакосаните прически и напомадените лафове се крият същите “спестовни” душички, решили да заменят вечно мъртъв заек за отровна ракия. Само мащабите са по-големи. Огромни, в сравнение с ракията на покойните вече гуляйджии от Якоруда.

И колко огромни? Милион лева или евро.

Да, това са мерките на псевдополитиката в България. И пак шише с ракия. За смелост. Само че този път с иностранен етикет и употребена в присъствието на медицински екип от клиника “Лозенец”. Отвара за несвикнали пияндури, която е също толкова коварна, колкото и онази откровено отровната.

Криза има, а от нея се печели добре. Значи, единият изнудва Русия, другият - Турция. А в замяна на празните приказки и менте обещанията, ще им се се пробутва отстреляния заек на скопената българска политика. И те, Русия и Турция, ще платят пак с отровната си национална микстура, защото така се прави. Единият тарикат ще се прави на философ и прелюбодеец според Корана, а другият - на необходим и грижовен татко и още каквото там си е насъчинил в демократично провинциалния си лексикон за самия себе си. Със снимчоци от различните периоди на съзряването си. Червен, син, виолетов… Не ви ли дойде байгън, казано на нечий майчин език. Майната им.

Тези хора са вредни за семействата си, селото си, територията, която обитават и дишат в нея. Ароктират и еректират. Те не са национални предатели, а напаст и ветиринарна пандемия. Като чумата…

И хич не ми пука дали някакъв самозван партиен лидер с ограничена отговорност, бил получил степен на инфаркт, пред вида на остракизма и забравата. Пука ми, защо ме занимават с неговите псевдотерзания, които ще се приемат за подвиг в името на някакъв измислен и спекулативен етнически мир.

Партийни секретари в България е имало и ще има, докато и правнуците ми не заминат за Таити. Защото да си партийно говедо и лапацало е къде-къде по-лесно отколкото да отгледаш един читав заек и ако ще после да го замениш за шише истинска ракия, изпечена от плодовете на твоята земя.

Но, именно партийните секретари знаят, че макар и отровена чуждата ракия върши работа на бедните и обезверените самоубийци. Може да е Чернобилска, Пхенянска или Босфорска. Няма значение. Важното в момента да е безплатна. И да носи сънища. А какво ще последва подир нея и изпиваното и никого не интересува.

Но както е известно, след тежкото пиянство и патриотичните хорови песни идва махмурлукът. Отровния махмурлук на подчиненото живеене.

И понеже и на мен ми писна да пиша с недомлъвки и придихания, ще го река накрая. Искате ли да не вярваме повече на самодейни политически инженери, които се предлагат зорлем за жертви на тоталния прогрес.

Вие, уважаеми, бихте ли си записали детенцето да учи роден език при лингвиста Лютви Местан? А бихте ли си поверили водопроводната мрежа и на бараката на хидрологът-философ и адептът на “Заедността” Ахмед Доган? Не!

Що бе, иначе и двамата са сериозни и проверени хора. Офицери от тайните служби. Но странно защо и пенсионираните ченгета у нас все искат да правят пиянски скандали с публика. А това в етичния кодекс на шпионите не се толерира. Дори и на шпионите на Мадагаскар. То като че ли май и като шпиони са си били ментета. Така е, каквото пиеш, такъв ставаш. Не само сутрин или след пленум на някоя “Партия ООД”.

Прочее, пазете се от падащи ментета.

Виж още за:
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови

Още от Нашите автори

Коментари

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!