Опитът на пазаруващия

Диана Маркова 10 януари 2017 в 11:31 7676 12

Диана Маркова

Снимка Диана Маркова

Това е един обикновен ден, в който една обикновена жена, живееща в столичен квартал, ще пазарува, ще чисти и ще готви. Ден като всички останали дни, в които не е отменена в домакинските си задължения от съпруга си. А също и ден за разбиване на илюзиите, които светлите витрини на магазините пораждат – тя ще измине повече от десет километра, за да се убеди, че не всичко за ядене, което се продава, се яде.

Бюджетът ми за деня не е голям, но ще стигне за зареждане на хладилника за няколко дни напред. Това обаче са средства, с които някои хора не разполагат и за цяла седмица.

Влизам в първия супермаркет в квартала, който е част от средно голяма верига и се слави с ниските си цени. Локацията е добра, има малък паркинг, който вечно е зает, но аз съм пеша. Нося си торбичка, защото техните найлонови торбички от 12 стотинки са окупирали целия ми дом и още такива са ми непотребни. И така, влизам. Във фоайето има витрини за сладолед, но аз няма да си купя, защото хладилниците изглеждат полупразни и това ме навежда на мисълта, че скоро не е имало доставка на сладолед. Не ми е ясно накъде се отваря вратата към магазина – навън или навътре, затова дърпам и лекичко притварям след себе си, но въпреки това вратата се затръшва. Това не прави впечатление на никого – никой не ме поглежда със свити вежди, а само след няколко секунди зад мен се чува още по-силно затръшване. Този шум става неотменна част от динамиката на пазаруването, заедно със звука от касовия апарат и откъслечните разговори на останалите клиенти. Но няма много пазаруващи – магазинът е почти празен и само една от касите, които виждам от входа, работи. Опашката е само от четири или пет души и се бави, защото касиерката не може да развали едрите пари на първия господин.

Взимам си кошница и преминавам към разглеждането на стоката. Най-напред са наредени хладилни витрини с бира. На пръв поглед има голямо разнообразие от бира, но се сещам за приятелите си, които пият вносни бири и си давам сметка, че ако искам да ги поканя на гости, ще трябва да отида в центъра за бира. Слагам една българска бира в кошницата и продължавам навътре. Неволно се блъскам в разни окачени пакетирани стоки и събарям една кутийка – някакви цветни бонбони. Вдигам ги и ги връщам на мястото им. Разминавам се с усилие с един служител, носещ празни кашони – доста е тясно. А, ето ги зеленчуците. Хм, краставиците не са тънки и прави, а са криви и едри. Морковите са огромни, което винаги е съмнително. Копърът е повехнал. Решавам малко по-късно да се отбия в зеленчуковия магазин в съседство.

Вече съм тук от двадесет минути, а още никъде не се вижда хляб. Взимам душ-гел, защото е от предпочитаната от мен марка и е на промоция. Има и чорапи, омекотители, дезодоранти и гъби за почистване, клечки за уши, препарат против котлен камък и… макарони. Взимам една кутия белени италиански домати, намалени са. После стигам до топлата точка, но зад щанда няма никой. Поглеждам списъка си: търся кисели краставички, пилешко филе и хляб. Минавам покрай витрината за замразено месо и оглеждам за нещо интересно. Скумрия, страна на произход: Испания. Ще пропусна, защото испанската скумрия е суха.

А, ето го щандът за охладено месо, откъдето ще взема една тарелка пилешко филе. Има няколко такива. Приближавам и усещам натрапчивата миризма на развалено месо. Взимам една тарелка и я доближавам до носа си – смрад! А според срока на годност има още един ден, в който продуктът може да се консумира. Мисля си: или срокът е завишен, или температурата на витрината не е достатъчно ниска.

Най-после хляб! Този трик на супермаркетите – да подреждат стоката така, че пазаруващият да извърши един куп импулсивни покупки, докато стигне до това, което търси, не работи: просто нищо не си харесах.

Хлябът е нарязан и пакетиран. Има и пълнозърнест. Но на мен ми се хапва бял хляб, брашно тип 500, който обаче да не се троши много при рязане и да не става на топка в стомаха, но да си има хрупкава коричка. Доказано е, такъв хляб има само в пекарната, която е на около шест километра оттук.

И на рафта с бурканите с консервирани зеленчуци положението е сходно – грахът има някаква странна утайка. Взимам кисели краставички и се насочвам към касата. След известно чакане казвам „Добър ден!“, но в замяна чувам „Торбичка ще желаете ли?“. Не, благодаря, имам си. Плащам и прибирам рестото, в което преобладават жълтите стотинки. Прибирам покупките в торбичката си, заставайки леко встрани. „Ама по-бързо! Какво е това нещо?!“, казва на висок тон касиерката и продължително цъка с език.

А това е страна, която се стреми да утвърди световните тенденции. Преминаваме към сферата на услугите, като в същото време обслужването ни напомня махленски скандал.

Влизам в малкото зеленчуково магазинче и виждам круши, под които пише „Български круши“. Тези круши наистина ли са български, питам аз добронамерено продавача. „Да, бе, да!“ – отговаря ми той. „В България открай време няма круши!“ И излизам разочаровано.

Налага се да отида до другия голям супермаркет, за да потърся пилешко филе. Той е наистина голям, лъскав и чист. Понечвам да оставя торбичката с покупките в шкафчето, но то не може да се заключи – ключалката я няма изобщо. Останалите шкафчета също са повредени.

Късмет е, че имам раница и касова бележка от предния магазин.

Второто нещо, което забелязвам тук е, че от осем или десет каси работят три, на които са се извили огромни опашки. Една от касиерките проплаква, че иска да си вземе десет минути почивка, но няма кой да я смени.

Тук стоката е подредена по друг начин – най-напред са зеленчуците, а най-накрая, в дъното, са хлябът и алкохолът. Намирам тарелките с пилешко месо и грабвам една. Това е, вече мога да се наредя на опашката. Само да погледна какво вино има… Да, на достъпна цена са вината от най-дъждовната година от последните пет. Не купувам.

Разбира се, на касата ме питат дали искам торбичка, кексче на промоция и талон за лотарията. А аз искам само едно охладено пилешко филе в срок на годност.

Малко по-късно изминавам шестте километра до пазара в съседния квартал. Минавам между сергиите и разглеждам. На една от тях са наредени много добре изглеждащи градински домати. Поръчвам на продавачката килограм, а тя започва да слага в торбичката домати от щайга зад сергията – приличат на неузрели. Най-учтиво я питам дали не може аз да си избера доматите, а тя трясва кантара и крещи: „Това да не ти е концерт по желание?!“ Отминавам безмълвно.

В магазина за месо моля месаря да ми нареже триста грама шунка на листове. Той реже и претегля почти 400 грама. Пита ме дали да остане така и аз се съгласявам, защото не искам проблеми.

В края на деня домакинята е приключила с обичайните си занимания. Семейството е нахранено и щастливо. Сега тя може да си отвори бирата, чието стъклено шише е платила и е запазила касовата бележка, с която ще си вземе обратно парите. Когато се връща в магазина с бутилката обаче, касиерката започва шумно да пъшка, вади с нервни движения на ръцете двадесет стотинки и със замах ги хвърля на плота, така че те изхвърчават и падат на пода.

А пазаруващата жена – заради която магазинът е изложил хилядите пакетчета, чакащи да бъдат сложени в кошницата й – си тръгва с усещането, че някъде нещо не е наред. Обслужването на купуващия и удовлетворението на потребяващия са в права връзка, за която всеки, който предлага стока или услуга, трябва да има непоколебим усет.

___________________________________________________
При интерес към новата книга на Диана Маркова - романа "...Три, четири" - моля, свържете се с автора на адрес [email protected].

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

15256

12

mendi

12.01 2017 в 11:46

Ха, ха!
Сетих се за магазина на село - касата с хляба седи на земята а над нея е рафта със синия камък, белината и содето (NaOH по научно му) :) До купа от гумени ботуши и галиши пък са наредени няколко бутилки (втора употреба) с прясно мляко от кравата на магазинерката. За капак на всчко магазина е един единствен та ако искаш да пазаруваш от друго място - следваия е на 11 км, ако има с какво да идеш.
Хубаво е човек да държи на клиентските си права ама по някой път май преиграваме :)

29216

11

Лопе де Вега

12.01 2017 в 07:19

@ 10 Както и друг път говорим едно и също, но погледнато от различни страни. Обширна тема е тази, но важното е, че можем да я обсъждаме добронамерено.

Поздрав!

63994

10

Red or Dead

11.01 2017 в 22:49

@Лопе, очевидно сме живели с теб и в 2 те Българии-преди и след новата ера(с добронамерено чувство за хумор правя близко за теб сравнение;)
Значи напълно споделям твоите доводи, НО ти пропускаш, че тогава времената бяха съвсем други, за мен тогава беше много важно спокойствието и сигурността на обикновения човек, нещо немислимо сега, а съгласи се, че това са много важни неща, фактора да не знаеш какво ще ти се случи буквално утрешния ден е много стресиращ и води след себе си много сериозни и за мнозина фатални последици.Не искам да засягам темата за Терминал 2.Изобщо ако сложим на везните всички фактори, аз виждам живота тогава като по-добър, а ти ...обратно;)
Накрая, за храните.....безспорно тогава ядяхме много по-качествени и сигурни храни, едва ли ще го отречеш;)
Както и да е, радвам се, че с теб винаги може да стигнем да консенсус, което си е всъщност хубаво, а имаме и общи пристрастия, виж в темата за М.Захарова ти написах одеве коментар който ще допълни този, да не се повтарям;)

29216

9

Лопе де Вега

11.01 2017 в 19:56

Още нещо. Ако говорим за недостатъците в днешната търговия и аз мога да се включа. Винаги и навсякъде има какво да се подобри и поправи. Това е същността на напредъка, нали? Искаме да има повече, искаме по-добро качество, по-голям избор и това е нормално.

Добре де, верно, че малко се разпалих. Взимам си кравата назад!

Поздрав!

29216

8

Лопе де Вега

11.01 2017 в 19:51

Реди, живях дълго при онова, което у нас му се викаше социализъм и все още помня и доброто и лошото. Лично на мен не ми е виновен с нищо. Не съм репресиран, не съм пострадал от ДС - в това отношение не се оплаквам и никога не съм и намекнал нещо подобно. Тук стана приказка за хранителните продукти днес и аз просто правя сравнение между двата живота, които живея. Тогава нямаше избор - освен за едно привилегировано малцинство и това не бяха само висши партийни функционери. Да продаваш телевизори си беше привилегия, например и много други такива. Струва ми се, че и ти си на подходяща възраст за да не ти обяснявам надълго и нашироко. Така че, сори, Леонардо - не смятам, че коментарът ми е леко или силно неадекватен.
Колкото до Диана - много си е добре на вид. Да е жива и здрава.

Поздрав!

63994

7

Red or Dead

11.01 2017 в 15:30

Апропо, адмирации Диана, добре написано и......изглеждате прекрасно;)

63994

6

Red or Dead

11.01 2017 в 15:29

@Лопе, сори, ама коментара ти е леко неадекватен, ЗАЩО аджеба ти е ВИНОВЕН пак...“комунизмът“, не те разбирам понякога!?!?

29216

5

Лопе де Вега

11.01 2017 в 12:20

Дианка, ами имаш избор ма, моме. Отиваш в другия магазин и тва е. Може да си харесаш и трети. ИМАШ ИЗБОР, краво. Ако не ти харесва гледай някак да се върнеш в комунизъма. Да ти дадат леко повехнало месо (след един час чакане), скрило под себе си огромен хрущял или да платиш първо качество домати и да получиш трето+ и т.н. щ т.п. Аман от ревли.

Поздрав!

42249

4

Denis Rizanov

11.01 2017 в 11:51

Малко съм объркан. Ако имаш цялото време на света си струва напъна да бъде написан и прочетен такъв текст. Във всички останали случаи е спорно.
Човек трябва да знае какво иска, да е наясно с възможностите си и да бъде взискателен до границата на регламентираните му от закона права. Просто е.