Българският народ явно се намира в преломен момент от своята история. Гражданите са събудени. Като излезли от хипноза са. Виждат злото и се чудят как е могло толкова дълго да ги държи приспани. Да ги краде, унижава и въобще съсипва живота и мечтите им. Осъзнават, че това е било възможно благодарение на задкулисно беззаконие. Като виновници посочват управляващите от ГЕРБ и Патриотите - в скрито съдружие с ДПС. Според хората по площадите главната отговорност за корупционната поквара носи министър-председателят Борисов. Днес за 71-ти пореден ден му се иска оставката.

Поради загубата на обществено доверие и премиерът, и партия ГЕРБ, и коалиционният партньор ОП влязоха в режим на свободно падане. Всеки ден престой във властта увеличава вероятността да не паднат на меко. Заплахи срещу протестиращите като тази на отдавнашния любимец на българските интелектуалци и творци, председателя на Комисията по култура Вежди Рашидов, че „при гражданска война такъв бой ще падне и такъв ще го отнесат“ обществото вече приема с насмешка, с неприкрито злорадство. Вижда, че от тях прозира страха на развенчани управници. Разбунтувалото се гражданство с ирония оприличава подобни заплахи на свиркане на деца в тъмното, за да си пазят страх. Ако все пак се чудите, има ли все още някой, който би могъл да опъне спасителна мрежа и спаси падащия премиер, отговорът е: Да, има! И този някой са водачите на протеста.

Акцията на Демократична България в Росенец и тенденциозното нахлуване на въоръжената команда на главния прокурор Гешев в президентството възпламениха тлеещото народно недоволство. Станало видимо, беззаконието мобилизира гражданите за протест. Различни партии и граждански организации призоваха хората да изразят недоволството си на площада. Като основен организатор се утвърди „Отровното трио“. С издръжливост и непоколебимост тримата му членове днес за 71-ти пореден ден събират народа в Триъгълника на властта. Основните искания са две: оставка на премиера Борисов и оставка на главния прокурор Гешев. Другите значими организатори и участници в протеста са коалиция Демократична България, Гражданско движение „БОЕЦ“ и Гражданска платформа „Изправи се.бг“ на Мая Манолова. Подкрепяни са и от редица други граждански формации. Всички изброени организатори си спечелиха адмирации от страна на гражданите и най-важното – получаха тяхното ДОВЕРИЕ. Благодарение на това доверие 70 поредни вечери хиляди хора се отзовават на призивите им, като се събират да изразят недоволството си в Триъгълника на властта. 

Поне по мои наблюдения – основната организационна тежест падна върху Триото. Като заявител на ежедневните митингите и основен организатор на двете Велики народни въстания - на 22.09. са обявили трето, то пое и основната правна отговорност на заявител. Явно и властта е на същото мнение, защото предимно в Триото са прицелени атаките на кризисния ѝ ПР.

Тъй като протестът този път не е само на умните и красивите – дори и те да преобладават, а обхваща всички обществени прослойки, той изначално не е партиен, не е идеологически, а е морален. Хората излязоха, за да преборят задкулисното беззаконие, да наложат морал в управлението. Само това считат, че ще гарантира решение и на личните им проблеми, колкото и разнообразни да са те. Рамо до рамо протестират леви, десни, националисти, космополити, еврооптимисти, евроскептици, русофили, русофоби, либерали, консерватори, материално обезпечени, материално слаби, стари, млади, висши мениджъри, но и редовите им служители, професори, студенти, българи, турци, арменци, роми, евреи - с две думи цялото многообразие на българския народ. Затова изначално се считаше, че е от второстепенно значение, кой организира протеста – стига да е обществено приемлив, докато сплотено се върви към постигане на основните две искания. Обществото остана с впечатлението за негласно споразумение, че на този етап по-важно е постигането на целта, а не профилирането на организаторите. Че това профилиране може да почака до предизборната надпревара след оставката.

Напоследък обаче в средите на протеста се вижда приятелски огън. Започват публично да изпъкват боричкания, които няма как да не радват премиера и главния прокурор. Още в края на юли далновиден протестиращ издигна плакат, на който очакващия изтощението на протеста Борисов казва на Гешев: „Ако устискаме до 1-ви август, че вържеме гащите“. На 1-ви август Борисов не „върза гащите“. Дали сега разкол сред организаторите на протеста няма да му ги върже?

След премахване на „Орлов град“ - символната ѝ крепост на Орлов мост, партиите и организациите от градската десница станаха по-активни в Триъгълника на властта - в частност пред БНБ. Така и не разбрах, защо бе невъзможно да се разберат с Отровното трио за обща сцена, която да символизира сплотеността на протеста, а и да направи организацията му по-лесна и евтина. С обособяването на втората сцена пред БНБ, която все повече конкурира сцената на Триото до фонтана пред президентството, се появява видимо разделение. Демократична България и сдружение „БОЕЦ“ също така публично отказаха да участват в общ координационен съвет на организаторите на протеста. През юли идея за общ организационен орган на протеста лансираха самите „БОЕЦ“, но оповестиха, че тогава Отровното трио е отказало да се включи. Разбирам, че за представителите на градската десница да седят на една маса с Александър Томов, Румен Петков, Мая Манолова, Татяна Дончева, Костадин Костадинов, ген. Шивиков и др. може да е предизвикателство. Но нали негласно съществува обет за смирение в името на общата цел? Хората, които вече 71 дни са зарязали комфорта, семействата, а някои и работата си, за да участват и доведат протестните действия до успешен край, не са ли дали доверието си под условие за сплотен протест? Дали ще приветстват деленето? Дали някои от тях няма да бъдат подразнени, разочаровани, а може би и отчуждени?

А колко е важно доверието на хората, доказва трагичната съдба на настоящия премиер, който го загуби.

Нека не забравяме. На този етап протестът е все още всенароден – на цялото многообразно българско гражданство. Не е идеологически. Не е партиен. Протестиращите зоват за връщане на похитената държава, за общовалиден рестарт на залинялата ни демокрация, за морално обновление на обществения живот. Всичко това равно касае всеки български гражданин. В момента не е най-важното, дали в последствие ще представляваш хората със социални искания, на които Триото дава гласност на сцената си. Също в момента едва ли е от първостепенно значение, дали са съпоставими с вижданията ти мненията на екзотични националисти, които също някак успяват да стигнат до микрофона на Триото, без самото то да е особено въодушевено. А, като говорим за сцената, не виждам нищо лошо в това на общонароден митинг тя да е отворена за всеки. Нали обсъждаме, че обновената ни демокрация ще позволява засилен общонароден контрол на властта – дори чрез разширена възможност за референдуми?

Важно според протестиращите в момента е с оставките на премиера и главния прокурор да се направи голямата първа крачка за изкореняване на задушаващото задкулисно беззаконие. Ако организаторите не оправдаят гласуваното доверие, ако с егоизъм и недостиг на толерантност нанесат вреди на протеста, разбунтувалите се хора, вложили в него толкова време и енергия, едва ли ще простят.

Протестът днес е витрина на новото време. Възможност обществото да предвкуси собственото си нравствено освобождение и пречистване. А какво очакват бунтуващите се хора, като че ли на всички е повече от ясно. Очакват сплотено, солидарно и хармонично бъдеще - без задкулисие и политическо лицемерие, без безчинстващи клики и привилегировани приятелски кръгове. Бъдеще, в което всички ще са равни пред закони, писани в интерес на цялото общество, а не от лобисти за определени задкулисници. Бъдеще, в което доблестните, спазващи закона хора именно с помощта на закона и прилагащите го държавни органи ще просперират и осъществяват талантите си.

Бунтуващите се хора не очакват обаче бъдеще със стара песен на нов глас. Пишат го и на плакатите си:

„Ако не свърши добре, значи това не е краят“.