Коледа - Двайсет и пети декември, 2008 година, София, България.

На Цариградско шосе, съвсем близо до Околовръстното, стар Опел и още по-стар Фолксваген са се ударили странично и са се посмачкали. Нищо особено. В автомобилите са пътували две млади семейства. Едното се състои от И.Б. - продавач в дюкянче за крадени GSM-и и съпругата му - С.Б. - фризьорка и собственичка на салон за красота, разположен в бивше общо мазе.

С Фолксвагена са И.М. - дърводелец в мебелна фирма и Л.С. - секретарка в рекламна агенция - те нямат законен брак, но живеят семеен живот от три години.

При сблъсъка мъжете са се разминали с пристъп на крайно нервно раздразнение, предизвикано у всеки от тях от глупостта и леващината на другия. Жените са доста по-зле. С.Б. е със раздробени носни кости и множество малки рани от стъкла по лицето, Л.С. е с разместено счупване на двата пищяла на левия крак.

С.Б. седи в колата, плаче и подсмърча кръвта си, Л.С. е изпаднала в шок и уплашено върти очи, полегнала на одеало, което мъжа и е хвърлил на земята. Тя не смее да погледне крака си, който е доста грозно изкривен. Двамата мъже са се отдалечили на двайсетина крачки в противоположни посоки, обърнати с гръб един към друг /като при дуел с пистолети, хм!/ и говорят по GSM- ите си с познати автомонтьори. Пушат яростно и нервно обясняват вероятните повреди.

Катастрофиралите пречат на движението, шофьорите на отминаващите коли псуват, жените, които са в отминаващите коли и не шофират цъкат с езици и лельосват - леле-леле.

Линейка не идва вече десета минута, снега пада косо - ситен и остър.

Пред катастрофиралите спира очукан Голф. От него излизат двама млади мъже със зачервени лица. Единият е нисък, другият - по-висок. Приближават се към лежащата Л.С., любезно кимат с глави и задават потресаващо глупав въпрос: Как сте, как се чувствате? Когато забелязват, че жената е в шок и мърда устни без да може да говори, те се запътват към С.Б. - как сте? - питат те, като пак любезно и идиотски кимат с глави, дори ниския леко се покланя, което изглежда ужасно нелепо, защото през раната на С.Б. се виждат костичките на носа.

Е, добре, щом не искате да говорите - казват двамата зачервени мъже - ние сме лекари и сме длъжни да ви помогнем. И двамата кой знае защо се засмиват.

Високият отива и взема аптечка от Голфа. Изваждат бинтове, правят тампони, пригаждат някакви летви за шиниране. Ниският отива при Л.С. навежда се над нея и със силно и точно подръпване изправя счупения крак, после налага шините, увива го плътно с бинт. Изважда от джоба си ампула диазепам, еднократна спринцовка и прави инжекция - това не е много правилно - мърмори си той, докато държи ръката на Л.С. и от време на време я потупва леко по бузата. След няколко минути Л.С. престава да трепери и върти очи. Кракът ви е счупен - казва мъжът над нея - но няма нищо страшно. Той се усмихва и Л.С. се сеща да заплаче.

Олеле, ох, ох - дечицата ми. Олеле - започва тъничко да хлипа Л.С. Млък! - заповядва ѝ червеноликият мъж. Въпреки превъзбуденото си състояние и болката, Л.С. усеща главозамайващ дъх на алкохол. Дечицата са наред - всичко е наред - лежи тука и не мърдай! - заповядва мъжът и отива да види какво прави приятеля му, като по пътя изважда от джоба си плоско метално шише и отпива голяма глътка. Високият тъкмо е почистил раната и е посъбрал краищата и, тампонирал е ноздрите колкото може - поема плоското шише и също пие. Значи, вие сте лекари? - пита с гъгнив глас С.Б. - Да, да, лекари, ха - смеят се червеноликите мъже и пак си подават шишенцето - и затова се притичваме на помощ на всеки изпаднал в беда. Нали така? - споглеждат се странно те… Между другото, това там мъжете ви ли са? - пита високият и сочи с шишето. Да, мъжете…- подсмърча С.Б. М-да-а-а! - разтрива доволно ръце високият - непременно им предайте, че са нещастни капути. 

Двамата изчакват линейката, говорят с лекарката, натоварват жените. Катастрофиралите мъже още не са успели да обяснят какви точно са повредите по автомобилите им на познатите автомонтьори. Линейката потегля, катастрофиралите мъже я изпращат с поглед, без да спират да говорят.

Зачервените, странни лекари се запътват към очукания си голф. Минавайки покрай единия от мъжете, говорещ тъкмо нещо за джанти, високият го тупва по гърба толкова силно, че мъжа прикляка. Той се обръща, готов да се бие, но среща очи, които го карат да се чувства като птича цвъкня, чак корема го заболява. Честита Коледа, птиче лайно - поздравява любезно ниският, двамата зачервени мъже влизат в голфа и изчезват в острия, ситен сняг.

***

Ситният, остър сняг боде като игли - особено носа и бузите. Проститутката Нели, която въобще не се казва Нели, стои пред една входна врата близо до Лъвов мост. Пуши цигара след цигара и се ядосва, че е наказана. Нейният човек снощи я е бил, защото е разбрал от някоя от колежките /мръсна курва/, че завчера е взела от клиент двоен хонорар - сто лева, а после го излъгала, че е взела единичен. И сега, на Коледа е сама на студеното, а кой е луд да ходи по проститутки на Коледа? А тия цигани от входовете са наслагали автоматични ключалки и не можеш да влезеш във входа да се стоплиш. Нели тръгва към спирката да си купи кафе. Тъкмо е тръгнала и в преспата до тротоара се бухва един очукан Голф. От него излизат двама мъже - единия нисък, другия - по-висок. Двамата са зачервени и Нели, която е наясно с тия работи, разбира, че са се нальокали още по обед. Нели много мрази пияни клиенти, защото са големи простаци и свине. То не че другите не са свине, обаче пияните налитат и на извращения, и на бой. Е, нейния човек например, той е точно такъв - напие се и тя както и да му реагира, той - прас - с юмрука и после тя ходи да се излага с бушони пред колежките и клиентите.

Мъжете приближават и Нели все пак си е доволна - пияни - непияни, обаче са клиенти и няма да е на студено. Ами да!
Как сте, милостива госпожице? - пита ниският и вади от вътрешния си джоб плоско желязно шише, пие и подава на другия. Какво, момиче ли търсите? - поглежда ги с работния си поглед Нели - О! не само момиче, не!… ние търсим, ние търсим… истината и красотата… и какво още? - обръща се ниският към по-високия. Ами още, още… съвършената хармония и прелестна дамска компания, защото не ни се седи сами на Коледа - хлъцва високия. Вие да не сте някакви откачалки? - пита подозрително Нели и ги оглежда. Абе не приличат на откачалки, нормални ми изглеждат - мисли си тя. Не, не, не… ние не сме откачалки, а просто сме малко пийнали, за да се избавим от дълбоката печал, която души сърцата ни на този чуден празник - поема шишето ниския и пие доста дълго. Ами ако ще правим нещо, да ходим… при вас или в моя хотел? - пита Нели. О, вие имате хотел? - подхлъзва се и за малко не пада високият. Абе в хотела тука, на две крачки - засмива се Нели и сочи с ръка - Айде да ходиме - и мъжете тръгват след нея. Изведнъж единият я спира с ръка. Какво? - дръпва се както си знае Нели. Е… ние… ние не искаме да прекарваме Коледа в някакъв хотел, който на всичкото отгоре не е и ваш и е на две крачки. Нека да отидем някъде заедно, на приятно място. Къде? Не отивам извън центъра - става подозрителна Нели. Не извън, а именно вътре в центъра - прави смешни знаци ниският. Ами, добре - тръгва Нели, а те вървят нарочно през преспите, направени от снегорина, спъват се, подават си шишето и говорят някакви шантави глупости.

Пристигат до някаква уличка след ЦУМ, Нели гледа - Това е гъзарско място - става ѝ неудобно, защото е с плетен клин под късата пола и даже пудрата не скрива синините от снощния бой. Стоят пред някакъв много лъскав ресторант; двамата пък не изглеждат някакви баровци - мисли си Нели - Това да не е някакъв куркапан? Обаче те влизат, все едно са си вкъщи и тръгват към някаква маса, все едно знаят точно към коя. Застават до масата и ниския и примъква стол, кани я да седне - Не, тоя ме утрепа - мисли си Нели - Тия си правят бъзик, сигурно нямат пари. Имате ли пари, а? - пита Нели и стои в подозрителна поза. Е… да, ако това има особено значение. Ето - и високият изважда от джоба си толкова пари, колкото Нели е виждала само по филмите и веднъж у един клиент - арабин.

Седнали са, пристига сервитьор, ниският поръчва - Шампанско, драги господине, черен хайвер, пастет от дроб на треска и десет пъдпъдъчи яйца. Нямаме такова нещо - гледа хладно сервитьорът и преценява зачервените лица на мъжете, насиненото лице на момичето - Не се отказвайте от прекрасната си професия заради този малък пропуск, господине - казва високият - Тогава ни донесете порция филе миньон за госпожицата, защото ми изглежда разстроена и гладна. Нали така? - гледа много особено високият - И най-важното - честита Коледа, драги господин сервитьор - протяга ръка той и го ощипва по бръснатата буза. Сервитьорът иска да се разкрещи за охрана, но го спират такива очи, че бръснатата му брадичка се разтреперва, чак му се прищява да помоли за извинение.

След половин час Нели е изпила цялата бутилка шампанско и се е намотала, обаче и е много смешно и много готино, защото двамата ѝ говорят страшни простотии. Говорят, че били паднали от небето - Ми те и така изглеждат - хили се Нели. Филето ѝ идва и тя яде като прасе, защото не е яла от вчера, а вече е следобед. Двамата я гледат, усмихват ѝ се и продължават да смучат само от шишенцето - налели са си вътре поръчаните уискита - явно не искат да пият от чашите. Не ядат нищо. Абе, ненормалници.

А, да ви попитам, мила госпожице, откъде върху лицето ви са се появили тия синини? - пита ниският, хълца и прикрива устата си с юмрук. Нели се сеща за нейния човек и изведнъж изтръпва, шампанското се смъква в краката ѝ - Ау, ами вие… ще ми платите ли, така, без чукане? Да, разбира се, нали се уговорихме, че търсиме компания - и високият бутва под масата в скута й стиска банкноти. Тя изчаква малко, изважда ги - Леле! - сигурно над триста лева - Та откъде, казвате са синините по лицето ви? - пита високият, Нели се смее от радост, шампанското пак влиза в главата ѝ - Ами, от моя простак, сводника ми. Би ме снощи. Аз много мразя пияни мъже. Значи мразите и нас? - поглежда я учудено ниският - Не бе, вие сте големи пичове, вие сте направо ненормални - смее се Нели и го тупа по рамото толкова силно, че ниският за малко не пада от стола - Е, какво ще правим сега? - пита Нели и си налива от втората бутилка шампанско, която кой знае откъде се е появила - Ами, да, чудесен въпрос - казва ниският - Първо ще пием докато ни е сладко, после вие ще се приберете при вашия човек, ще му предадете, че е нещастен капут и че ако още веднъж ви пипне, ще си има работа с едни много опасни хора… а ние… ние ще тръгнем по свойте си работи. Вие сте ненормални - смее се Нели и разлива шампанско по блузата си - Честита Коледа, мила госпожице - вдига шишенцето ниският - Вие сте ненормални - вдига чаша Нели - Весела Коледа - поема плоското, метално шише и пие високият.

***

Свечерява се и става все по студено. На моста Чавдар, облегнат на парапета стои М. - четирийсетгодишен зъботехник, който току що се е разделил окончателно с жена си Б. Окончателно се разделят от една година вече за шести или седми път, но този май наистина ще е окончателния. Защото е Коледа и на М. му е омръзнало. Не му е съвсем ясно защо, но жена му така се е озлобила срещу него, че все едно иска да го убие. Не да го убие, а да го унищожи, да го разяде със сярна киселина, с натриева основа. Вярно, че М. не е идеален. А кой, кой е идеален? - мисли си М и гърлото му се свива - Никой! Какво не правя аз, което го правят другите мъже? Не изкарвам много пари. Да! Ето това е! Иначе друго…Според нея съм неудачник и глупак. Възможно е… Не, не е това. Има много неудачници и глупаци, които добре живеят с жените си… Нали не всеки може да е умен и преуспял? М? Нали така? Не е там работата. Тя органично ме ненавижда, защото си мисли, че каквото и друго да се беше случило в живота и, все щеше да е по-добре. И че всичките лоши неща в живота и идват от мене… Да-а-а! А иначе, какво? Не ходя по жени. Не съм пияница, вярно, вечер се събираме долу в барчето, обаче то е все едно вкъщи. А тя идва, излага ме пред всички, прибирай се, напи ли се като свиня, хайде че ти се плетат краката, вика, и ме излага пред съседите. А след това вкъщи ме гледа с такава злоба, тропа вратите, прави фасони. Дъщеря ми е на нейна страна. Седят двете и ме гледат като престъпник. Прибирам се в малката стая, все едно съм на квартира. Обаче знам, че те в хола седят и си говорят лоши неща за мене. Не знам, не знам! А сега няма и къде да се прибера. Да-а-а… сега няма и къде да отида на връх Коледа.

Зъботехникът М. поглежда към сините светлинки под себе си. Обзема го мрачно и страшно предчувствие, че иска да направи нещо ужасно. Да, искам да скоча и да се приключи с всичко това - мисли си М. И най-вече, най-вече - злорадо се подсмихва на себе си той - Да накарам мойта идиотска жена поне веднъж да съжалява. Да я мъчат угризения. Цял живот да я мъчат угризения. Самоуби се на връх Коледа, защото го изгоних - така да си повтаря и да се гърчи от угризения.

М. прекрачва парапета и се чувства така гневен и уверен, че чак ушите му бумтят и кръвта кипи в главата му. Ето, сега ще скоча върху жиците и ще стана на въглен - мисли си той, много го е страх, но гнева е по-силен.

Изведнъж отзад се чуват спирачки, кола спира и връща няколко метра назад. М. стои глупаво прекрачил парапета като конче и чака. Обръща се към моста и вижда, че от очукан Голф излизат и приближават двама мъже. Изглеждат по-млади от него и като че ли - доста фиркани. Какво става, приятелю? - пита единият, . М. се чуди, дали да не прехвърли и другия крак и да се хвърли, или да изчака да си отидат тия пияни нахалници - Нищо, седя тука - промърморва М. - Хайде, тръгвайте, не е ваша работа. Напротив, напротив, точно наша е - кима с глава по-едрият от двамата - Ние сме специалисти по коледни самоубийства. Нали така? - обръща се той към другия. Другият изважда от джоба си плоско метално шише, отмята глава и от двайсет сантиметра уцелва със струята устата си. Преглъща, подава шишето на приятеля си и хваща М. за яката. Неочаквано силно и рязко го дръпва и го измъква от вътрешната страна на парапета.

А сега, да поговорим - казва той. М. е объркан, чак краката му омекват - Какви сте вие? - пита той. Ние сме спасителен отряд - смее се по-едрият и пие - А ти приятелю, най-вероятно си от тия хора, които на празници изпадат в депресия, жените им ги изгонват от вкъщи и те решават да скачат от мостове, където се натъкват на нас, нали? - М. мълчи и трепери, защото вече страха го е завладял, а гнева и злорадството са си отишли. Той стои ококорен, високия му подава плоското шише и казва - Пий! И М. пие - ледено и силно уиски, като че ли - Много хубаво. Виж, приятелю - поема шишето ниският - Не че ти се бъркаме, но съм сигурен, че ако има хубаво място на което да отидеш, да пийнеш и да забравиш жена си, докато ти мине, няма да искаш да скачаш откъдето и да било. Прав ли съм? Май да - казва М. и се разплаква, хълца и крие лицето си в шепа. Иха! - потрива ръце високият - Тоя приятел наистина имаше нужда от някоя глътчица. Ето, пий бързо и на големи глътки, приятелю. Това е най-доброто лекарство срещу плач при мъжете - тика в ръцете на М. шишето високият - Както шоколада при жените - засмива се ниският. М. пие и наистина след минута му е много по-спокойно, гърлото му не се свива, само коленете му малко треперят.

Виж какво, приятелю - води го към колата ниският, докато високият се опитва да пикае върху жиците за високо напрежение под моста - Ние отиваме на море. На връх Коледа - вяло се учудва М - Да, да, да! - побутва го към колата ниският - Ще посрещнем Нова година там в невинни развлечения, в компанията на жени с леко поведение и избрани напитки… весело и здравословно… поне по-здравословно от скачането върху релси от мост. Ъ? Какво ще кажеш? Може ли да се обадя на жена си? - пита М. Естествено. Кажи , ѝ че отиваш в манастир. И… да не забравиш да и предадеш, че е нещастен капут… въпреки, че е дама, хе, хе! - отваря вратите на очукания голф ниският, тримата влизат. Кара високият, но толкова зле, че на М. му става страшно - С тия момчета ще загина - мисли си той. После се сеща, че е щял да се самоубива преди десет минути и се разсмива. Спират до телефон, М. слиза и се обажда. Когато затваря телефона му е толкова леко, че се чуди как е можел да си мисли такива глупости преди половин час. Кой е мъжът в къщата… чия е къщата… кой кара влака? - възхитено си мисли М. - Kато се върна, жена ми ще стане на… ох, ох… ох като се върна… не знам, направо не знам - потрива ръце той. Когато отваря вратата на голфа двамата му спасители седят на задната седалка и си подават шишето. Кой ще кара? - пита М - Ти, естествено - смеят се те - Ние сме пияни като свине.

М. шофира половин час мълчаливо, след това се обръща и ги поглежда. Те се усмихват с откачени усмивки и клюмат с глави. Какви сте вие момчета, не се запознахме? - пита свенливо М - Това е въпрос без особено значение - отговарят те и главите им клюмват, те заспиват. Ниският вдига плоското шише, вече спейки и казва със спящ глас - Да, щях да забравя… Честита Коледа, приятелю. Събуди ни в Бургас.

Очуканият Голф се носи в коледната нощ, а снега е станал мек и спокойно се сипе от небето.

Още по темата

17/12/2015

Нашите автори

Зa цените на романите

09/12/2015

Нашите автори

Приказка за полицаите крадци

25/11/2015

Нашите автори

Йес!