Вторник, 1 януари 2013 г.

От оня ден като ме е зацепила една глава… Какво ли не пих, но не минава… Утре-другиден, като поизтрезнеят малко докторите, ще ида да се прегледам.

Ей, забелязали ли сте, че повечето българите ставаме направо хипохондрици по празниците? Само за здраве говорим, за нищо друго. Не съм ги броил, но мисля, че от 23 до 31 декември поне 300-400 пъти съм си пожелал здраве. Да не си помислите, че се оплаквам?! Не. Нито пък се хваля. Просто така стоят нещата.

Но празниците свършват и идват делниците… И отново сме на тръстиката. Обаче вие не се притеснявайте, не сме от тези, дето си избиват махмура през медиите…

Борисов рекъл на приближените си, че иска мнозинство от поне 122-ма депутати за изборите през юли. "В никакъв случай, рекъл, не желая втори мандат с "патерици". Ако ще управляваме, да е с пълно мнозинство…", цитира „Стандарт”.

Може, може… На два пъти може, а на три е направо сигурно… Но наведнъж, вика социологът Райчев, не било възможно. Така че след юли Борисов или щял да управлява в коалиция, или никак.

Пък според „Труд” минути преди да изтече 2012 г. премиерът рекъл пред журналисти: “Кой каквото пожелае, каквото ни мисли, да му се случи двойно. На българите само хубавото - да са ми живи и здрави!”

Г-н премиер, ние, д-р Филипов, чист българин, роден в славния и древен (спрямо Банкя) град Пазарджик, молим да ни извадите от числото на вашите поданици. Ние, ако сме жив и здрав, то ще е главно заради пазарджишкия инат и въпреки вас.

И аз мога да кажа „моя премиер”, но не искам. Цял живот съм се стремил само към интелектуална собственост…

Истината ви казвам, Борисов се мисли за цар. Историята ще каже цар ли е, или просто е крал. Според нас е крал. Колко точно е въпрос на бъдещи оценки.

Крал Борисов. Колаж Бесове.бг.

„Бивол” поразровили скандалната история с дюните край Несебър. И, както е нормално да се очаква, се размирисало. На 27 ноември 2012 г. Димитър Петров, тъст на шефа на БФС Боби Михайлов, купува 29 дка земя край Несебър за 581 000 лв. (по 20 лв. квадрата). На следващия ден ги продава за 4 млн. и за един ден реализира печалба от 3.419 млн. лв. Но и купувачът - фирма "Сле груп" - останал доволен, щото земя на морето за 70 евро квадрата рядко се намира. По-точно, не се намира…

Управители на „Сле Груп” били Станимир Стоянов и Лъчезар Богданов. Те на свой ред имали обща фирма с Тодор Бояджиев, регистрирана на 4 септември 2012 (в навечерието на офанзивата) на същия адрес в Несебър, на който е и “Сле груп”. Тодор Бояджиев е на Цецо кумеца. Когато обясняваше как е придобил шестте апартамента, Цецо спомена, че два от тях му продал Бояджиев много изгодно, щото били приятели, почти роднини. Цецо бил кум на дъщеря му…

Като питаха премиера какво мисли за тая връзка, той рече: „Глупости на търкалета!” И донякъде е прав, изобщо не е ясно кой точно е купил дюните. Щото Богданов и Стоянов са само управители в "Сле груп". Собственик било регистрираното в Холандия дружество "АМСТ Холдинг“, представлявано от адвокат Станислав Касъров.

Сигурно забелязахте, че не ви честитих Нова година? Максус е, да не си помислите, че съм забравил. Оня ден писахме в „Труд”, че според нас 2010, 2011 и 2012 година са пускани гаче под индиго. И не изключваме 2013 да е четвъртият екземпляр. Та нема какво толкова да си я честитим, просто трябва да я избутаме някак… Иначе и ние седяхме до 12, ама не като посрещач а като изпращач. Да сме сигурен, че поне старата ще си иде… Щото си представяме две Бойкови да се застъпят…

Сряда, 2 януари

„2013 донесе воден режим на Монтана”, пише „Стандарт”. Което не е новина, предвид факта, че и 2012 г. това им донесе...

Ей, Монтана, понеже живо се интересувате от живота на вашите народни представители, та да ви кажа. Фидосова си взела кученце. Мъничко кученце, ама толкова мъничко, че чак не й отива… Мини-шпиц на име Армандо. Пред „Труд” обяснила, че Армандо ял главно кюфтенца от телешки шол и зеленчуци. Но бил много икономичен, консумирал по-малко дори от пенсия – по 35-40 г на едно ядене. Два пъти в седмицата Фидоска му давала и парченце сварена сьомга, защото рибата и за кучетата е полезна, не само за хората. Армандо имал вече и гардероб – джинси и тениски, моряшко костюмче. Забравих, Армандо имал и червено кожухче на джудженце, „с което се фръцка щастлив”, пишат колегите от „Труд”. Но все още изоставал от сиамката Кери, която имала дори бална рокля. Всичко това колегите научили лично от госпожата.

Ама верно е голям гъзар Армандо. Снимка: „Труд”.

Заради тези откровения по форумите се подбъзикват и ù викат „Дамата с кученцето”. Което ни се струва много насилена аналогия. Единственото общо между двете дами, ако са две, де, е, че и дамата на Чехов имаше куче порода шпиц.

Абе, казах ли ви, че оная работа с „Мони, цункай Джиджи!” се потвърди от още един независим източник? Май ви казах…

„Нож в сърцето за час закъснение”, пише „Стандарт”. В Бургас 31-годишен мъж се вбесил на жена си, че закъсняла без да може да даде смислено обяснение защо. А той я подозирал, че кръшка с брат’чеда… Подложил я на кръстосан разпит, но тя отричала като комунист. И той в яда си грабнал кухненския нож и… „За щастие острието не е засегнало сърцето й и тя е оцеляла….”

Защо лъжете, бе! Как да ви вярва човек, когато пишете „правителството има своите успехи…” след като вие за такива дребни работи лъжете!

Ало, пенсиите, японският IT гигант Fujitsu пуска смартфон модел Raku Raku специално за пенсионери. Освен другите екстри, Raku Raku имал и функция за забавяне на речта, благодарение на която възрастните могат да следят какво им говори събеседникът. Само не мога да ви кажа какво става, когато оня оттатък свърши, а вие продължавате да го слушате на забавен каданс. Явно при тая джаджа всеки свършва сам, без да се интересува от другия.

Четвъртък, 3 януари

От „Труд” питат Светлана Боянова, заместничка на Найденов, която е подписала сделката за несебърските дюни, познавала ли е купувача. Не го познавала. „Моя задача е, вика, да проследя дали всички проверки по процедура са направени, за да се гарантира изрядност на сделката.”

И верно, откъдето и да я погледнеш, сделката е изрядна. Сделката е изрядна, но земята е продадена за без пари. И от тази изрядна сделка държавата е ощетена с 5-6 млн. лв.

„Преди мен, вика Боянова, имаше десет подписа, защо да не подпиша?” Десет души експерти и оценители гарантирали с подписите си изрядността на сделката. Как беше определението за организирана престъпна група? Или може би, поради участието и на държавата, трябва да говорим за мафия?!

По други земи оценители, които са решили, че земя на морето струва 10 евро квадрата, за дълго ще се подписват само в присъствената книга на някое от онези заведения от затворен тип…

Десет подписа и на Боянова един, та 11. Малко сме пресилили вчера, че тъстът на Боби Михайлов е спечелил 3.5 млн. за един ден. По-малко е спечелил, защото всеки един от тези 11 подписа струва пари!

Обаче колегите от „Бивол” продължили да ровят. И изскочили и други такива сделки с апетитни парцели на морето. През ноември 2010 г. Министерството на земеделието продава терен от 8902 кв./м. на фирмата "Крим 2002" за 316 666,67 лв. или 35 лв. на кв/м. Година по-късно „Крим” продават парцела за 900 хил. лв. на "Форт Нокс" ООД. „Крим” изкарали 600 хилки печалба, но и „Форд Нокс” останали доволни, щото реалната пазарна цена била в пъти по-висока.

"Форт Нокс" е българо-украинска строителна фирма, специално обгрижвана от бившия регионален министър, а сега президент Плевнелиев, твърдят биволите. На 29.01.2010 той лично прави първа копка на бизнес центъра "Капитал форт" на бул. "Цариградско шосе" на входа на София.

Министър Плевнелиев на първа копка на бизнес центъра "Капитал форт".

Инвеститор на сградата е "Форт Нокс", а консултант - "Линднер Иммобилиен Мениджмънт", фирмата, която ръководеше Плевнелиев преди да стане министър. И кръгът се затваря. И без да иска човек се сеща как в новогодишното си послание Росенчо ни говореше за честност, за морал… Да бъдем, да дадем, да станем…

За тези далавери в официалната преса няма да прочетете. Вместо това ще намерите други интересни дописки. Например „Стандарт” пише: „4000 викат на бис Щраус и Лехар.”

И те к’во, излязоха ли?

Когато глупав човек иска да стане интересен, той верно става интересен. Като горният дописник, който от кълчене е превърнал един концерт в спиритичен сеанс… В края на дописката все пак става ясно, че на бис са викани музикантите, не композиторите…

„Боец от ММА счупи мъжкото си достойнство”, съобщава „Новинар” за невероятния карък на Рей Алба, който за 10 г. на ринга нямал нито една сериозна травма. „Правехме секс с приятелката ми и в крайна сметка той се счупи… Това наистина е възможно, така че внимавайте!”

Възможно е, възможно е. Сред спортните журналистки се говори за един виден наш футболист, който си бил татуирал на туй чупливо място следното предупреждение: „Fragile! Handle with care!” Не мога да ви кажа дали е вярно. Мога да кажа кой ми го каза… Не, не мога…

Ще пишем на комисаря по защита на потребителите в ЕС да се вземе решение и да се задължат производителите на мъжко бельо да слагат надпис с това предупреждение на видно място на мъжките гащи. Така де, не само пушенето е опасно…

През 2004 г. „Сън” съобщи за Адам некой си, който паднал от леглото докато правел секс с гаджето си. И макар у нас да се смята, че да си паднеш на оная работа е изключителен късмет, случаят не бил такъв. Счупването било много тежко и се наложило протезиране.

Но историята на Адам не свършва до тук. Сложили му електронен имплант с дистанционно управление. И всичко било наред, само дето Адам получавал ерекция всеки път, когато комшията си отварял гаража. Оказало се, че дистанционното на гаража на комшията и импланта на Адам били настроени на едни вълни. И когато единият реши да си изкара колата, другият изкарва… кабриолета и обратно. Дали е вярно, не се кълна. Щото “Сън” все пак е вестник.

Между другото, покрай дистрибуцията на новата ни книга установихме, че ни четат доста хора и по селата. Та да питам за всеки случай: нали знаете какво е пенис? Интелектуалците го имат. То е като к.., ама по-малко…

Това малко просташко се получи, но такива са модните вестникарски тенденции. Да, честно! Давам пример от уважавания в. „Труд”: „Нина Добрев си гали котето”. Надявам се няма нужда да превеждам „коте” на говорим език…

Не отричаме, че този род дописки са забавни за четене, а понякога са дори полезни. Например пак в „Новинар” чета нещо, което без никакво колебание препоръчвам на вниманието на оръжейниците от ВМЗ в Сопот и други заинтересовани трудещи се. Тъкмо и постите свършиха…: „Индийски работници убиха и изядоха шефа си.” Разгневени заради забавени заплати и лоши условия на труд работници в частна чаена плантация убили жестоко и изяли шефа си и жена му. През декември подобно на нашите оръжейници излезли на масови протести, но нямало ефект. И затова те прибягнали до тази малко крайна мярка.

Петък, 4 януари

Въпросът с несебърските дюни започна любезно да се измества. Премиерът вика: „Дюните в Несебър ще бъдат запазени. Радостно и за еколозите, и за българите е, че в момента имат такъв премиер, който спира веднага и праща проверки…Друг е въпросът защо 2007-2008 г. тази сделка е била разрешена да се направи – от Станишев и от тогавашния земеделски министър…”

Идва ми да се захапя отзад от яд! Ако не бях цитирал онова за тарантулата от "Животът на Клим Самгин", тук щеше да заспи! А сега трябва да се повтарям… Преди време, по внушение на пловдивския литератор Владимир Янев, преровихме романа и открихме точния цитат”: „Единствената полза от тарантулата е, че наложена в масло е най-доброто лекарство срещу ухапване от тарантула."

За Станишевите верно е друг въпрос и той хич не е труден. Готвели са парцела за техен човек, но не им е стигнало времето. Щото те страшно много работи бяха започнали наведнъж… А пък Миро и неговите хора, като видели една така добре подготвена работа, им станало съвестно да я развалят и я довършили. „През 2007 г. тези дюни са станали урбанизирана територия, и тъй като МЗ няма интерес от урбанизирани територии…” та ги подарило на тъста на Боби Михайлов. Може да си помислите, че не сме прав непрекъснато да споменаваме, че купувачът е тъст на Боби Михайлов, но ако размислите по-издълбоко, ще видите, че не сте прави.

Според нас Станишевите си имат достатъчно свои грехове, та не се налага да поемат и на герберите. През декември 2012 г. именно назначеният от ГЕРБ шеф на РИОСВ – Бургас Бойчо Георгиев дава становище, че не става дума за защитени територии и не е нужна екологична оценка. С което строежът на практика може да стартира. Ама Найденов се разхожда по дюните със същия този Бойчо и се прави на ощипан… Хич не знае, че разрешението от 2007 г. е касаело 30 къщи, а сега Бойчо, който между другото бил кадър на ЛУКойл, разрешил да се построят 124!

Ген. Наско от ДСБ много точно написа във ФБ: „В основата на тези далавери, в дъното на тези злоупотреби стои снабдителят и пазителят на черната банка на властта, вездесъщият Цветан, разбира се с мълчаливото съгласие на Бобката…”

Изобщо този път напразно чурулика премиерът! В случая е редно да си затрае, да отреже една-две тикви… Не е задължително да са виновните… За „Колорадогейт” как го отнесе една мома, която е качила снимката на сайта на Балкантурист? И тука може да се намери някой льольо…

Заммин в МОН Милена Дамянова обяснява пред „Труд” как всеки даскал щял да има свое „портфолио”, което ще съдържа информация за образованието, специализациите, оценките на работодатели и деца за съответния учител и т.н. Това било въведено в САЩ още през 20-те години на миналия век.

Разбира се, САЩ са най-прогресивната страна в света, но все пак да въвеждаме неща, които те са въвели преди 100 години… Още повече, че и там тенденциите вече са коренно различни. Във връзка с трагедията в Нютаун министърът на правосъдието на Аризона Том Хорн предложил правителството да осигурява оръжие и обучение по стрелба на директорите на училища, които пожелаят. "Идеалното решение, рече Том, би било да има въоръжен полицай във всяко училище, но бюджетът не позволява…" Та не знам дали не трябва да прескочим портфолиото и да мислим по актуалните проблеми, преди да се е наложило да отваряме РПУ във всяко училище…

Директор на 129 СУ в София. Примерно.

Категорично смятаме, че учениците ще бъдат малко по-респектирани, ако знаят, че директорът разполага с калашник… Щото засега нашите даскали се отбраняват главно със сълзотворен спрей. Имаше няколко такива случая, например в Девня имаше един…

Пък Ръсел Кроу го прекръстили. Той сега се развежда със съпругата си Даниел Спенсър. Причините не се съобщават, но вървят слухове, че Даниел, с любезното съдействие на един от танцьорите от риалитито Dancing With the Stars, декорирала красивата главица на Ръсел. Други пък разправят, че той се залюбил с бившата съпруга на на певеца Били Джоел - Кейти Лий. Както и да е, от цялата работа Ръсел Кроу ще излезе с $25 млн. назад, поради което вече му викали изръсен Кроу…

Немският гражданин Йозеф Хайцингер, развиващ бизнес в Кубрат, направил бележка на 32-годишен мъж от град Сливо поле, движещ се с микробус, че шофира бързо в населеното място. Гражданинът от Сливо поле обяснил на немския гражданин, че у нас не е прието да се бъркаш в чуждите работи и че затова се налагат санкции. И още там на място почнал да го санкционира. Ама така го санкционирал, че го направил труден за рисуване… Поради което властите му образували досъдебно производство за едро хулиганство. А немският гражданин изпаднал в културологичен шок, от който лекарите засега не можели да го извадят...

Вместо заключение:

„Политици“ от разни степени и величини ние винаги сме имали в изобилие, дори много повече, отколкото е нужно за народ като нашия. На политиката у нас винаги се е гледало като на най-лесното и най-достъпното от всички занятия. За това и полуинтелигентът намери в нея най-благодатното измежду всички поприща. И тъкмо тази е причината, загдето тук бе тъй пълна липсата на творчески умове и загдето обикновеният политически деец у нас – както нигде другаде – до такава степен е лишен от подготовката и изобщо от качествата, необходими за тоя, може би, по-сложен от всеки друг род дейност. Някога историкът на нашето време ще се чуди… как тоя силен и бодър народ не смогна да излъчи из себе си нужните му водачи, а остави съдбата си в ръцете на недорасли духовно свои синове…” (П. Мутафчиев, За културната криза у нас, 1937 г.)

Споко, бай Мутафчиев! Не се чуди! И сега е същото.

To be continued друг път

Още по темата

26/12/2012

Нашите автори

Из делниците на един луд (17 – 21 декември)

17/12/2012

Нашите автори

Из делниците на един луд (10 – 14 декември)

09/12/2012

Нашите автори

Из делниците на един луд (3-7 декември)

02/12/2012

Нашите автори

Из делниците на един луд (26 – 30 ноември)