Ако правим за кой ли път опит да "теглим" чертата на тръгващата си година, то е защото в душата на всеки се борят чувството за изгубеното време и надеждата, че преживяното време в последните 365 дни не е било напразно, а животът пропилян. Душите ни търсят спасителната надежда за смисъла на изживяното.

И ако "преговаряме" от седмици безвремието и лицата му от властта на отминаващата 2013, и все не намираме рационалните "аргументи", ние сме в клопката на своята природа. Живеещи "вечно" под покрива на своята къща, ние не усещаме през резултати промените, които настъпиха в душите ни в последните 52 седмици.

Зад привичната и "еднаква" снимка на лицата и държавата ни се случи "нещо". Една невидима за сега, но драстична в дълбочината си промяна. Дълбоко, някъде в корените на душите ни, ние се "познахме", усетихме, почувствахме се и се сепнахме от себе си. Дори държавата ни все да не успява на "напипа" своето дъно на разпад и разбягване от базовите ценности, ние, мравките, стигнахме до дъното на слабостта и неверието в себе си.

Оттук нататък, след 2013, митичната дума "гражданин" ще бъде най-често употребяваната в нашите разговори със самите себе си. Търсенето на скритите смисли на тази "проста" дума е започнало, за да не свърши никога. Оттук нататък, път назад няма.

Гледано от тази преспектива, 2013 е най-важната и най-ценната ни година, и истинският камък на основите на една ценност, която 24 години бе мит или упражнение по красиво говорене.

Упражнението свърши - ние разбрахме, че дъното на моралния разпад е под личната "юрисдикция" на всеки от нас. Ние разбрахме себе си, и някак трудно, мъчително, но еднозначно разбрахме кой? е истинския "господар" на живота ни.

Ненаученият урок на 24 годишната "свобода" свърши. Идват нови дни, в които недоволството от "жълтите павета", ще става все повече недоволството на сивите павета. Събуждането ще става все "по-заразно" и все повече "нелечимо" масово осмисляне за силата на индивидуалната съпротива като сила на колективната воля за промяна. Гражданинът се събуди от своя "посткомунистически" сън. Ядосан на себе си, "гладен" за правата си, осъзнал се за силата си.

Ние разбрахме още един "прост" факт - центърът на живота ни не е корема и физиологическото, а в душата и духа! Привидно ясното, но несъзнавано до днес, стана видно за едно мнозинство.

2013 свършва, за да бъде разбрана още по-силно в резултатите си през идващите години, когато научените уроци на "пост-комунистическата" демокрация ще се превърнат в колективна задача на все повече повярвали в Промяната!

България и Българите взеха с невидим за очите, но голям успех за душите ни свой първи урок по вяра в себе си, излизайки за първи път по автентично траен и масов начин на "битка" за своя живот. Четирите сезона протести казват едно.

Ние, българите, не сме същите! Нашата България не е същата! Това не са лозунги, а изстрадани факти. Посятото от нас самите в нашите души ще покълне, поливано от нашата колективна вяра в силата на доброто и обичта към "другия", непознатия до всеки от нас.

Ние никога повече няма да търсим дъното на душите си - вървим към светлината на духа. Повярвали си трудно, но събудили се завинаги. С едно колективно прозрение - сам никой никога не постига нищо. Егото направи крачка назад!

Въпросът днес е: "Кои сме ние?"

Урокът продължава!