logomamaninjashop

Учителите отварят вратата, но ти трябва да влезеш сам

Автор: Мария Василева, 18 СУ „Уилям Гладстон“, гр. София

Всеки един учител има своя мисия. А учителска мисия се свежда до огромното усилие не само да покаже пътищата на нашия живот, но и да отвори широко вратите към тях. За истинския Учител това не е работа, а призвание. Той ежедневно озарява учениците си със своите жар и емоция от това да преподава.

Осъзнаваме ли цялата отговорност, която носят учителите? Освен за знанията, които трябва да придобием и интелигентността, която да попием, те се грижат за нашето здраве, интересуват се от проблемите ни или иначе казано – те са помощната ръка на родителите през нашето израстване.

Дотолкова свикваме, че често забравяме усилията им след години.

Но аз не искам да забравям:

 

- Учителката, чиито коси побеляха, след като счупихме цели две масивни, дървени врати. Нейната готовност да заплати щетите и да ни защити, отвори стаята на осъзнаването ни като един екип и едно цяло. Ние влязохме в нея и все още сме там, въпреки промените.

 

- Учителят, който ни забрани да носим учебника по предмета му, защото написаното в него беше трудноразбираемо. Неговата умишлена импровизация ни отвори вратата към индивидуалността. Влязохме в тази стая, за да изразим себе си, както правим и до днес.

 

- Учителката, която подхвърляше маркер на всеки, който не внимава в час. Тя не само разви бързите ни рефлекси, но и ни въведе в стаята на постоянството. Без нейната стая нямаше да сме на върха, на който сме.

 

- Учителят, който би ни почерпил с кафе в 7:30 сутринта, ако самият той не беше забранил употребата му от учениците. Той винаги прощава нашите двучасови успивания, но не и отклоняването ни от правилната врата, към която ни води. Над нея пише „толерантност” и искаме дълго да остане в сърцата и деянията ни.

 

- Учителят - калиграф ме обяви за най-грозно пишещото момиче на света и аз приех предизвикателството. Но въпреки драпащите ми по пода нокти, успя да ме заключи за много дълго време в стаята на прецизността и търпението.

 

- Учителят по пиано, който си блъскаше главата в стената, всеки път, когато видеше постановката на ръцете ми, докато свиря. С годините бавно вървя към стаята на обузданите чувства, за да предавам по-ефирно емоциите си. Имам още път до нея, но определено напредвам.

 

- Учителката, която ме прегръща и се радва като дете на всяко мое вярно изчисление. Упорито отказва да приеме, че за мен Математиката е Извънземно, което е невъзможно за изучаване и разбиране. Стаята, в която влязох със затворени очи, бе тази на упоритостта. Ще се наложи дълго да остана в нея.

 

- Учителят - мъдрост и достолепие, издал множество книги, които колкото и пъти да препрочитам, винаги откривам по нещо ново, което отваря широко вратата към мечтите ми. С усилие и труд ще вляза, преодолявайки препятствията по пътя към тях.

 

- Учителката, която ни научи, че литературата не се помни – тя се чувства, че в написаното, най-добри са тези, които са оставили частичка от себе си. Тази невероятна жена ни показа литературата като необятен дворец, в който аз не търся врата за излизане.

Има още десетки Учители в училище и извън него, които ни преподават уроци по живеене, но и всички конкурси на света няма да ми стигнат, за да опиша тези благословени хора. Част от мисията им е не само да отворят най-важните врати, но и да ни дадат ключовете за преходните стаи. Те са глобусите ни към живота и най-вече към нас самите.  

А нашата мисия е – да помним, да уважаваме и да не губим ключовете.

Препоръчваме ви да прочетете и "Вдигнете, госпожо, мама я мери, 13 килограма", както и "Глупости на килограм".

Последно променена в Сряда, 24 Май 2017 15:30

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам