logomamaninjashop

Матанца – кървавият танц на рибата тон

Автор: Тамара Чакърова

Майското слънце се е запътило към залеза си. Изпаренията от солниците се надпреварват кое ще се превърне в по-пухкаво облаче и ще заеме по-наперено мястото си в небето над Трапани. Морската вода в солниците до свечеряване е сменила баграта си от тъмно синьо в лилаво, всички нюанси на розовото, та до бяло, набъбнало от напъните на солта.

Салво – стар рибар и уважаван райс – командващ тонаротите (рибарите на риба тон) погалва с типичен негов жест брадата си, наблюдавайки морето...Мрежите, като примка точно на маршрута на рибата тон при Фавиняна*, отдавна са поставени. Лабиринтът*, завършващ неминуемо в последната – фатална камера, е спазил плетеницата си. Тръпката от предстоящото насища въздуха и напряга нощта... Матанцата* вече е поръчана. 

Събуждащото се майско слънце все още съвсем полека милва хоризонта, когато лодките, завързани една за друга, вече прорязват с дирята си морската шир като странна черна процесия, коронясана от една единствена моторница. Изведнъж шествието спира, във въздуха се извисява кръста на Свети Петър – пазител на тонаротите – започва молитвата*. Тишината настръхва от гласа на Салво, който напява с дрезгав глас светите думи. Рибарите му отговарят в молитвен хор, посветен на Царицата Пазителка – Мадоната на Трапани, на Христос - сътворил рибата в морето, на Свети Джузепе - носещ богат улов. Молитва за берекет и улов без човешки жертви. Улов, достоен за трудови хора, борещи се в морето за хляба си, хора благодарни за рибата, която техният Господ им дава... Молитва за поздрав, но и за кървав танц.

Лабиринтът вече е поел жертвите си. Лодките се нареждат по обичайната си схема, повелена от традицията. Всеки знае мястото и задължението си. Движенията са бавни и прецизно пресметнати. Усещането за смърт сякаш витае навсякъде. Само една от лодките маневрира, за да провери лабиринта и да осъществи връзката между отделните сектори, а Салво – командира, дава заповеди за последователното отваряне на камерите, една след друга, напътствайки огромните сребристи риби към онази, наречена „камера на смъртта”. 

18698959 10211711097746693 296344621 o

Лодките вече са образували прочутия „квадрат” очертаващ камерата на смъртта (camera della morte). Викът на Салво отеква зловещо в тишината: „Асума!”, и четиридесет силни мъже, като редица от изправени на борда тъмни силуети, започват да издърпват мрежите, отваряйки фаталната трета камера. Движенията се забързват, извайвайки формата на съвършен синхрон. Маневриращата лодка – вашело, затваря окончателно магическия квадрат на матанцата.

Танцът започва да се ражда в мелодията на песен. Рибарите запяват „Лина, Лина...” – младата красива и богата девица, която все още няма жених... Ако уловът е богат, райс-а (командирът им) ще се ожени за нея... Мрежите са почти издърпани, рибарите са като омагьосани в движенията и песента си. Водата завира, посребряла от телата на многобройните риби. „Квадратът” от лодки продължава да се свива около смъртната камера, а в погледите на мъжете проблясва тихо безумие. Мирише на смъртна битка.

Пасажът в тясната водна камера е голям – около 150 риби тон, обезумели от близостта си, мятащи се в предсмъртна лудост. Нажеженият от възбуда въздух се прорязва от ръката на Салво, който я повдига бавно в знак за начало на матанцата. „Спара а тунина!” – “Убий рибата тон!” - викат мъжете. Острите железни брадвички, закачени за дългите пръти, заиграват танца си, забивайки се зловещо в телата на рибите, които се мятат все по-бясно. Врящата запенена вода се обагря от краската на кръвта. Кървавият танц е в разгара си. Морето се тресе от ударите на здравите като стомана перки* на рибата тон.

Изведнъж ударите на рибарите спират, и те като че ли се отдръпват в унеса си. Дишайки дълбоко нито един от тях не помръдва опулените си от гледката очи. Умиращите риби доиграват смъртния си танц...

Десетина минути и всичко е по-спокойно. Този път заиграват куките – рибарите, групирани по четирима, започват да издърпват полу-умрелите риби. Първо по-малките, после по-едрите...Лодките натежават една по една. Мрежите се спускат отново на тридесет метра в очакване на нови пасажи. Кървавата буря вече утихва... И този път уловът бе успешен.

Салво е останал последен с лодката си при мрежите. Погледът му шари по все още кървавата водна бразда, а ръката погалва с типичния си жест, уморено, но доволно брадата му.

18765189 10211711099906747 1219037987 o
Бележки


* 99% от сицилианците са католици – истински вярващ и набожен народ. Молитвата е част от ежедневието им.

*Сицилианците използват древен метод на улов на риба тон, чиято традиция е останала от дедите им, които пък са го научили от арабите през 9 в. Използват се около 10 км мрежи, 450 котви и тяги, около 6000 каменни тежести, 3500 малки шамандури за обозначение на мрежите. За подготовката и поставянето на системата от мрежи е необходим месец. Прибирането и складирането им изисква съответно същия период от време. Този метод на риболов на риба тон няма алтернатива в сицилиански води, тъй като „червената” риба тон не реагира на примамки в периода май-юни, когато хвърля хайвера си.

*Фавиняна (Favignana) е най-големият от групата на Егадските острови в западното крайбрежие на Сицилия. Единствено в морето между Трапани и Егадските острови се е запазил риболова на риба тон в днешни дни.

*Около 60-метрово течение отнася рибата тон в сицилиански води между май и юни. Специалният лабиринт (система от мрежи) се поставя точно там, където минава течението и където е обичайният маршрут на пасажите на дълбочина около 30 м. Състои се от входна камера, представляваща дълъг коридор, междинна камера, отвеждаща ги към последната трета камера – „камера на смъртта”. Камерата на смъртта е широка 10 м, дълга 20 м и дълбока само около 2 м.

*Перката на рибата тон е остра като нож и здрава почти като стомана. Способна е да убие човек. Тонаротите (рибарите на риба тон) трябва да бъдат много внимателни, както при самата матанца (mattanza), така и когато полуумрелите риби вече са в лодката, където все още мятат перките си.

18698869 10211711099706742 435927467 o
Любопитни факти

Около 90% от т.н. „червена” риба тон
, която се лови в сицилиански води, се откупува за японския пазар – след разфасоването й заминава замразена директно за Токио. „Бялата” риба тон, която се лови от японците, пък се предлага основно на италианския пазар като консерви.

Рибата тон е рекордьор „на квадрат“ – развива най-висока скорост при рибите и е най-издръжлива на дълги разстояния. Тялото на перфектния плувец се състои от 75% мускули, които му позволяват да развие до 90 км/ч. За близо 15 г. Рибата тон преплува около 1,5 милиона километра между Северно море и Норвежките фиорди, където ловува, до сицилиански води, където хвърля хайвера си.

Хайверът на рибата тон се нарича „ботарга”. Приготвя се като се осолява, пресова и се изсушава на слънце. Обикновено се настъргва и в този вид се продава в стъклени бурканчета като скъп местен специалитет. Изсушеният хайвер може да бъде покрит с тънък восъчен слой и да се съхранява по този начин. Поднася се основно настърган към порция спагети с масло или нарязан на тънко като предястие. Смята се за един от най-силните афродизиаци.

Водеща снимка: Ленард Фрийд, Италия, Сицилия, лов на риба тон през 1975 г.. pinterest.

 

18426796 10212272637666795 1002730624 oЗа автора:
Тамара е великолепен разказвач на…рецепти. Всяка нейна история носи аромата на гозби, непознати по нашите ширини. Кулинарните й репортажи от Страната на пицата и лазанята можете да прочете в блога й corsidipasta
Там се носи аромат на маслини, тортелини, спагети и всякакви други вкусни чудеса, които Тами ни представя в автентичната атмосфера на различни кътчето от Италия.

Последно променена в Четвъртък, 02 Ноември 2017 12:25

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам