Да бъдеш воин на дъгата: седмица на кораба на “Грийнпийс” (галерия)

Меглена Антонова 29 август 2016 в 18:24 8876 1

Снимка Анастас Търпанов/Greenpeace

Корабите на “Грийнпийс” са неотменим символ на организацията. Най-значимият сред тях е Rainbow Warrior. Първият кораб с това име вече е легенда. Той е бил част от организацията от 1978-а до 1985-а година, когато бива потопен от френските тайни служби. Вторият Rainbow Warrior служи на организацията дълги години и впоследствие е дарен на друга организация. В момента е превърнат в болница.

От повече от месец тръпна в очакване, защото ще имам възможността да плавам с величествения Воин на дъгата. Такива възможности не са толкова чести, дори за хора, които от години са част от организацията. Ще бъдем голяма група доброволци от няколко различни места - България, Испания и Италия. Корабът в момента е в период на поддръжка на пристанището в Палма, а следващата спирка е Малта, където ще влезе в сух док (за ремонт на корпуса). След това Rainbow Warrior ще продължи курса си към Ливан и Турция, където ще бъде част от кампании за възобновяема енергия.

Толкова съм нетърпелива да отида, че пристигам 3 дни преди отплаването. Дори на препълненото с най-различни лодки, яхти и кораби пристанище в Палма няма как да го пропуснеш. Третият Rainbow Warrior е специално проектиран и построен за организацията. Пуснат в действие на 14 октомври 2011 г., този кораб плава основно на вятър. Неговата 55-метрова А-образна мачта може да издържа много повече от традиционните мачти за същия тип кораби. За първи път подобен дизайн е монтиран на кораб с големината на Rainbow Warrior. Няма начин да не го забележиш, на което и пристанище да е акостирал.

Неделя вечер е, затова и на кораба е много спокойно, успявам да намеря по-голямата част от екипажа в каюткомпанията или най-вкусното място за мен, където всички се хранят. Запознавам се с капитана, първия помощник-капитан и един от моряците, с която ще делим каюта - получавам основни указания за правилата за живот на кораба, както и за безопасност.

Подробно обучение ще ни бъде проведено веднага щом отплаваме. Всички са много приветливи и услужливи - всеки един от членовете на екипажа е свикнал да работи с доброволци и затова никой няма проблем да отговори дори на най-глупавите ми въпроси. Задаването им даже се окуражава - почти всички хора на кораба имат дългогодишен опит в плаването и са повече от щастливи да обяснят дори най-прости неща - като връзването на моряшки възли. Тогава все още не подозирам, че за краткото време, което съм на борда, ще успея да науча цели 4 - един от които вече мога да правя и със затворени очи.

Първият ми официален ден като доброволец на кораба започва точно в 7:30 ч. със събуждане от един от моряците на смяна. Закусваме до 8:00 ч. и вече е време за разпределяне на задачите за деня. Имам късмет и съм уцелила много вълнуващ момент от периода на поддръжка - подготовката за отплаване е в разгара си и е време да бъдат вдигнати платната, които са били свалени преди това за поправка и подмяна.

През първия ден успяваме да дигнем цели две платна - наричани fisherman's sail и main sail. Самият процес е много красив - платната на кораба са големи и грациозни, и да наблюдаваш как се опъват е един изключително приятен за окото процес.

Следобед се заемаме да подготвим въжетата, които регулират платната. Понацапваме се със сушенето им и с цялостното разчистване - корабът трябва да бъде приведен в добър вид, защото скоро тръгваме.

През следващите дни пристигат и още доброволци и в сряда сутрин сме готови да отплаваме. С умели маневри успяваме да излезем от пристанището - на пръв поглед процесът изглежда много прост, но всъщност изисква много прецизност, а е придружен и от доста напрежение да не ударим някой съседен кораб. Връчен ми е един fender, с който да пазя от едната страна, ако корабът тръгне да се опира в кея и се моля да не ми се налага да го използвам.

В открито море задачите продължават - още чистене, подсигуряване на всякакъв вид товар - в случай, че се натъкнем на по-бурно море, и всяко друго нещо, от което има нужда - включително почистване на противопожарни кранове от солена вода, смяна на филтри на вентилатори и други. Е, направихме и две спирки за почивка след работа - скачане и малко плуване в открито море след края на работния ден.

Приемам всяка задача с широко отворена усмивка, защото никоя работа не ти се струва тежка, когато си заобиколен от усмихнати хора, които са също толкова мотивирани за каузата, за която се борите. Междувременно, слушам и историите на екипажа - коя от коя по-разнообразни и вълнуващи.

Апи учи право, но в момента, в който се качва на един от корабите, разбира, че морският живот е неговото призвание. Той често се шегува, че в сравнение с приятелите си, които практикуват право, той е извадил най-голям късмет с работния офис - сред делфини, китове и неповторими залези.

На пръв поглед доста тих, Наз може да те удиви с историите си за катерене на сгради, опъване на банери и прекарване на цели дни в малки затворени пространства - например, по време на протест срещу добиването на петрол, върху котвената верига на голям сондажен кораб някъде близо до Уелс.Активизмът явно е в кръвта му, защото дори майка му е координатор на местна група доброволци в Италия.

Рита си мечтае да бъде част от природозащитниците-моряци още от малка, когато за първи път разбира за акциите на “Грийнпийс”. След доста упорство, тя успява да стане доброволец на един от корабите на организацията, а по-късно става част от екипажа. Следващата стъпка е да стане помощник-капитан, за което тя възнамерява да учи.

Пени, ботсмънът на кораба, пък разказва едни от най-вдъхновяващите истории от плаванията си вече 16 години като част от организацията. След като през март 2015 г. циклонът Пам опустошава островната държава Вануату в Тихия океан, Rainbow Warrior се включва към усилията на много други организации да помогне на островите, пострадали от бедствието. В продължение на няколко седмици корабът доставя провизии от първа необходимост на хората на 23-те най-засегнати острова - на много места, където дори правителството на Вануату не може да достигне поради липса на ресурси.

По време на всяка история си мисля какво всъщност е нужно, за да се случи промяната в дадено общество, по даден проблем. Важни са хората - те са най-силната характеристика на дадена кауза и двигателят за нейния успех. Затова и доброволците, и хората, които работят за организации като “Грийнпийс”, са идентичността и сърцето на организацията - нито една промяна не би могла да се случи без тях и силата, която те имат, за да я случат.

Вярвам в това, защото всеки ден виждам как индивидуални и колективни действия на различни хора навсякъде по света успяват да предизвикат положителна промяна в заобикалящата ги среда. Това са хора, които спират опитите за добиване на петрол в диви, недокосвани досега територии, като Арктика, вземат хранителната сигурност в свои ръце и произвеждат храна за себе си и за общностите си, хора, които намират сили да стъпят отново на крака, дори след като домовете и целия им живот са били отнесени от природни бедствия.

Като символ на мира и възобновяемата енергия, корабът се отправя на турне в Средиземно море, наречено "The Sun Unites Us All". Кампанията стартира в Бейрут, за да разкаже една нова история на този разкъсан от конфликти регион - история на местни герои, които се стремят да направят живота в техните общности устойчив и безопасен под лъчите на изобилния ресурс: Слънцето.

Автор на снимките: Анастас Търпанов/Greenpeace

Най-важното
Всички новини