Във филма „Мама се омъжи” (реж. Виталий Мелников, СССР, 1969 г.) героят на Олег Ефремов влиза в стаята на порасналия син на своята нова жена и се опитва да завърже разговор с него, показвайки черно-бяла снимка на стената.

- Отдавна исках да те попитам – а този кой е?
- Екзюпери.
- Кой?
- Антоан дьо Сент-Екзюпери.
- И къде е играл?
- Той не е футболист, а писател. Един френски летец.

Антоан Гризман е играл за отбора на Макон, градче в Бургундия (дотогава известно само с божолето си), намиращо се на 70 км. от Лион. Спортен директор в малкия клуб бил неговият баща Ален. В детските си години Гризман обожавал чешкия плеймейкър на Ювентус Павел Недвед и също като него си пуснал дълга коса, но не срещнал разбиране у връстниците си. Ален Гризман казва, че първите си шамари Антоан получава на 12 г. заради неактуалната за тийнейджърите прическа, но той така и не се подстригал. Любовта към Недвед се оказала по-силна.

Веднъж издържал на подигравките и шамарите на съотборниците си, той ги накарал да го уважават заради стотиците голове за детските отбори на Макон. Логично семейство Гризман започнало да обикаля на проби в академиите на клубовете от Лига 1: Лион, Сошо, Оксер, Сент-Етиен, Мец… Навсякъде чували едно и също: технически има всичко, което трябва (все пак имал дядо португалец с кариера в Пасош де Ферейра), но е много мъничък, трябва да порасне. Най-обидната сцена се разиграла в Мец, където веднъж го отпратили, след това отново поканили и накрая изпратили с думите: „не става, търсим ръстови играчи”.

Майка му го успокоявала: „Ти си моят малък принц, те просто не разбират от футбол, ти ще намериш твоя отбор”. Да, сигурно… Баща и син Гризман се отправили за Монпелие, което било далечко - три часа път с автомобил, но все пак било някъде. Пуснали Антоан да играе в мач с децата на ПСЖ, след което го отпратили: „Извинявай, но на нас ни трябва някой по-едричък". Няма за какво да ни се извинявате, свикнали сме… Мечтаеш за футбол през целия си живот, а всяка седмица някой ти казва: не, момче, това не е за теб. Плачеш, ядосваш се, но след осмия път вече ти е все едно.

За да не изпадне в юношеска депресия, Гризман минал на далеч по-приятна вълна, започнал да измисля и моделира мечтите си. Неговият по-малък брат Тео казва, че веднъж намерил дневника на Антоан: на последната страница имало автопортрет на Гризман и тълпа журналисти, с насочени към него микрофони, а отдолу било интервюто му за Канал +, измислено доста добре за 13-годишен ученик.

В мача между детските отбори на Монпелие и ПСЖ той попаднал в радара на скаута на испанския Реал Сосиедад Ерик Олатс. Олатс потупал момчето по рамото и дал визитката си на бащата: заповядайте на проби.

Сутринта те си мислили, че Монпелие е най-далечният град на света, а сега Сан Себастиян и то в друга държава. Ами ако Антоан е само едно мечтаещо момче, нека си играе у дома, в Макон, а футболът ще бъде неговото хоби? Съмненията на майката Изабел Гризман минали покрай ушите на нейния мъж и техния син. Трябвало да се пътува. По-точно да се лети. От летището на Лион, което се казва Антоан дьо Сент-Екзюпери. Кой беше този? „Един френски летец”.

Когато избухнала гражданската война в Испания, Екзюпери пристигнал, за да пише репортажи като кореспондент за вестник в Париж. От тях се образувала книгата „Испания в кръв”, която започва така: „Подминавайки Лион, аз свих наляво към Пиринеите и Испания. Сега под мен са чисти летни облаци, облаци за любителите на подобна красота, а в тях широки отвори, приличащи на отдушници. Вижадм и Перпинян като на дъното на кладенец”.

В Сан Себастиян Антоан живял в дома на скаута Ерик Олатс и всеки ден пътувал за тренировка по повече от половин час, но за сметка на това никой в Испания не го укорявал за ниския ръст. Заради контузии на няколко основни играчи, на 18 г. Гризман дебютирал за мъжете на Реал Сосиедад. След като вкарал пет гола в четири приятелски мача за него се сетили във Франция.

Франсис Смеречки го повикал в юношеския национален отбор, с който Антоан спечелил Европейското първенство, вкарал два гола, а на финала с Испания асистирал на Александър Лаказет. В отбора до 19 години се сприятелил с Клеман Гарние, с когото обичали да посещават заедно нощни клубове. Едно излизане преди мач обаче му струвало скъпо – 14-месечно наказание да не играе за всички национални отбори на Франция. Няколко месеца след изтичането на забраната Гризман бил извикан от Дешан, който просто нямал избор: от септември до ноември той вкарал 12 гола в 12 мача за първенството, в между това и победен гол срещу Лион, с който Реал Сосиедад се класирал напред в Шампионската лига.

Любимият Лион, на чиито мачове баща му го водил по три пъти на месец. „Любимият ви футболист, разбира се, е Зидан?” – питал себе си Гризман в измисленото интервю. – „Не, Сони Андерсон от Лион”. Той написал това ден след като успял да се снима с Андерсон в коридорите на „Стад Жерлан”. Няколко месеца преди преминаването в Сан Себастиян Антоан помолил баща си да му купи фланелка на новата звезда на Лион Карим Бензема. Десет години по-късно те играели за националния отбор на Франция и живеели в Мадрид.
„Когато разказах на Карим, че съм скачал от щастие, когато баща ми ми купи неговата фланелка, той дълго се смя”, - признава Гризман в интервю пред Антоан Бреару от списание Attitude. „Кое ви беше най-трудно от живота в Испания?” – пита Бреару. – „Да сe прибирам през ваканцията в Макон при моите родители, при брат ми и сестра ми, и да знам, че скоро отново ще се разделим”.

На 13 ноември 2015 г. по-голямата сестра на Антоан, Мод, била в парижката концертна зала „Батаклан” на концерта на The Eagles of Death Metal. По същото време Гизман бил на терена на „Стад де Франс”. С помощта на специалните части на полицията Мод успяла да избяга от залата, в която терористи убиха 90 души.

Тези дни в Макон бе дъждовно, но въпреки това по улиците се разхождаха деца, по-голямата част от които носеха фланелки на Атлетико и Франция, ясно с чия фамилия.

Родителите на Антоан вече живеят във вила извън града, но местните организират импровизирани турове до стария им дом в квартал Готриат, чиито сини гаражни врати още пазят следите от ударите на Гризман.

На 4 и 5 юни тук отново се проведе турнир на името на Гризман за повече от 70 детски отбора (от 8 до 14 години). Антоан участва в церемонията по откриването и в награждаването през 2012, 2013 и 2015 година, дарявайки свои фланелки и снимайки се с децата, но в момента и през по-миналото лято, не успя да дойде по обясними причини.
„Гризман попадна в отбора преди Световното в Бразилия и игра на него много добре. Той смени клубовете и сега е изключително полезен играч. Вече възмъжа и придоби нужния опит. Той е техничен и умее да работи с двата крака, умен е и притежава страхотна ефективност. В момента е един от най-важните играчи в нашия отбор”, заяви в навечерието на Евро 2016 Дидие Дешан.

До момента Гризман има на сметката си 4 гола, две асистенции и магическото отиграване срещу Исландия. Малкия принц сбъдна още една своя мечта и мечта на милиони. И бъдете сигурни, някъде около вас има дребно русоляво хлапе със щърба усмивка, което все още не може да убеди треньорите, че е достатъчно високо за големия футбол. След като прочетат тази история – и то, и треньорите му ще направят още една крачка към мечтите си.

Денис Романцев, sports.ru