Мисли по време на пътуването ми с Драматичен театър „Рачо Стоянов” при гостуването му със спектакъла „Жана Дарк” /режисьор Петринел Гочев/ на 55-то издание на престижния театрално-музикален фестивал „Охридско лято”, република Македония.

През годините и до днес е жива традицията този форум да бъде сред водещите в Европа. Имена на театрални творци, школи, трупи и театри като тези на Брук, Гротовски, Комисаржевская, Фоменко, „Латерна магика”, Някрошюс, Жолдак, Остермайер и много други са дефилирали по откритите сцени на приказния Охрид, край Самуиловата крепост и паметниците на Климент и Наум, на брега на сияйното Охридско езеро. На 11 август 2015 година, в навечерието на своята 75 годишнина, Драматичен театър „Рачо Стоянов” – Габрово и режисьорът Петринел Гочев добавиха своите имена върху каменните зидове на пантеона на вечността. 

Чувствах се горд.

Заради това, че бе преодоляно недоверието един малък театър от провинцията в България да мери ръст с най-добрите на стария континент. На пресконференцията директорът на фестивала Георги Йолевски отсече: „ Най-интересните творчески инвенции и експерименти, истинските театрални събития се случват там, където има театрална ситуация, извън столицата. Габрово е такова място.” Това означава едно - Габрово вече е познато, Габрово вече е марка. Не само в Охрид и Битола, където седмица по-рано същият театър с ”Ромео и Жулиета„ на същия режисьор предизвика фурор на битолския Шекспировия фестивал. За театър „Рачо Стоянов” и неговата директорка Невена Митева вече говорят театралната критика, любителите на театъра, случайните зрители, гостите на града. Комисарят по разширяването на ЕС, който присъства на представлението на „Жана Дарк”, го нарече „световно”.

Чувствах се горд. Заради мощния и оплождащ талант на Петринел Гочев, който за няколко часа, специално за сцената в Охрид, създаде ново представление. Заради всеотдайната и талантлива млада трупа, която предизвика бурни коментари и възхищение. Заради неистовата Гергана Змийчарова в ролята на Жана Дарк, която разтърси публиката. Заради сценичните работници, които, като същински нинджи, кацнали на покрива на сградата зад сцената, сътворяваха на живо, с риск за живота си/това е самата истина!/ една уникална сценографска феерия.

Чувствах се горд въпреки.

Въпреки нищожния, обиден бюджет за култура на нашата Чалгария – държавата на политическата чалга. Въпреки безумната реформа в театъра, която подтиква към раболепие, хитруване и нисък вкус. Въпреки чувството ми за съпричастие и безпомощност към членовете на трупата на театъра, които стоически брояха стотинките си, но нито за миг не престанаха да бъдат истински герои в професията си. 

Подобна е ситуацията в повечето сценични институти у нас и причината за това не е само липсата на средства. Властта в Чалгария не обръща внимание на онези, от които не се страхува. Тук бунтовете никога не са започвали от сцената. Във Франция например, през 1830 година, при премиерата на пиесата „Ернани” от Виктор Юго, романтиците се сблъскват с традиционните привърженици на класицизма. По добра френска традиция безредиците прерастват в социални, оттам и в политически.

Мечтая това да се случи и у нас!

Още по темата

13/08/2015

Общество

Почина театралният режисьор Николай Савов

11/08/2015

Култура

Нешка Робева и Влади Въргала с нов комедиен спектакъл

11/08/2015

Анализи и Коментари

Transfiguration в Долен: Най-вълшебният фестивал, на който съм бил