Автор: Емил Братанов 

Днес българският блусмен Васил Георгиев, по-известен като Васко The Patch, празнува рождения си ден. Довечера в Музикалната кутия в ОффРоуд Радио ние също ще го поздравим подобаващо. Като приятели, като благодарна публика и – смея да кажа – като съмишленици. В онази вече над 20-годишна блуссюита, където кучето от крайния квартал ден след ден мечтае да бъде светлина.

Той е един от немногото музиканти и личности, които заслужават представянето си дори в Уикито, където присъства като: китарист-блусар, певец и автор на песни, фронтмен на софийската рокгрупа „Подуене блус бенд”, роден на 6 юни 1959 г. в София. Свири на барабани, хармоника и китара.

Шофьор и автомеханик по професия Васко Кръпката започва музикалната си кариера през 80-те години на XX век, свирейки в поп-групите Паралел 42, Старт и др. В края на 80-те създава групата Подуене блус бенд, която е една от първите блус-формации в България. Песните му са повлияни от края на комунистическия режим.

Знам, че на самия него, онова парче – дето комунизмът си отива – вече му е омръзнало. Пък и не стана точно така. Но това е орис: да свързват не само изкуството ти, но и съществуването ти изобщо като социален елемент, човек – част от обществото на промяната и въжделенията за Демокрация и по-добри дни. А Васко имаше ентусиазъм, идеали, призвание да приобщава, да убеждава, да трупа приятели и симпатизанти за каузата, за Синята идея, за единението в името на едно по-щастливо общество с един по-добър живот в една по-обичана Родина. Ония качества на Кръпката, изброени по-горе, не са изчезнали. Не са затиснати в лично добруване, разкош, звездомания, гордост.

Сред известните песни от началния период на групата са „Бюрократ“, „Слънчев бряг блус“ и „Комунизмът си отива“ – няма как това да не е отбелязано в животоописанията му и в коментарите около песните и гражданската му позиция, която той има дарбата да облича в онези негови парчета, които са с нас – в нашата рокхроника, откакто е изпял първата. Свири къде ли не, винаги с чувство, удоволствие, страст и винаги с отворено сърце за публиката. Но в годините на прехода – както ги наричат и които се проточиха бая, участва в много митинги, барикади и други прояви на Съюза на демократичните сили. Провежда турнета в България и чужбина, свири в Затвора в Бухово, в Зала 1 на Националния Дворец на Културата, от покрива на площад „Гарибалди“ в София, в мазето на театър „Ла Страда“, на барикадите в Дупница, на концерта по посрещането на Бил Клинтън в София, прави концерти за болни деца и домове за сираци, участва в шумни рокерски събори, на Super Blues Festival Bucurest '95; свири от покрива на движещ се автобус на „Фестивала на Таратайката“ в Пловдив, участва в Rothmans Blues Fest Бургас '99, на бирения фестивал в София, в бирарията на Хайнекен в Амстердам, в училището за дипломати в Бон, в затвора в Кьолн, в Jazzgalerie Bonn и Jazz House Kansas City. Васко Кръпката ежегодно е част от организаторите на фестивала „Цвете за Гошо“, посветен на Георги Минчев и , софийския сезонен блус фестивал.

И у него просто в отделни моменти надделява умората – като у всички ни, които виждаме, че нещата не се случиха така, както ги мислехме по площади, митинги и концерти. Но това е друга тема. Само че, когато говорим за него – не можем да я оставим настрани. И той не би искал. Не мисля, че има нещо – оставено зад гърба му – от което да се срамува. Голямото му сърце на блусар, музикант, приятел, купонджия, съпруг, родител, е побрало по много – но, когато се е случвало да си говорим, винаги е надделявал позитивизмът, вярата, шегата, намигването, добродетелта. Сега няма да изброявам албумите му, няма да цитирам заглавия и песни. Който го харесва и признава – знае каквото трябва за него и му е оставил късче приятелство и съпреживяване в собствената си душа. Кой то не – здраве да е; от това албумите и емблематичните му песни няма да изчезнат или увехнат между обложките.

Преди 2 години в един от сайтовете на българската емиграция bulgariasega.com, Кристина Ненова го пита какво е бунтът за него, срещу какво е личния му бунт. Сигурно е тъжно, но Кръпката е до болка искрен: „На достойнството и честността у нас е обявена война. Оказа се, че комунизмът възпита много по-консуматорско общество от капитализма. Тийнейджърите у нас масово се надпреварват кой ще извади най-скъп мобилен телефон и изобщо не им пука кои са Ботев и Левски. Това е следствие от масираната атака от всякъде в Бг-ефира на послания като ”Питат ли ме дей зората-шат на патката главата”; “За крадец не ставаш сине-ти си будала” и пр. институционални корифейни изцепки, заливащи те отвсякъде. Така че винаги ще има място за бунт, особено у нас и аз се гордея, че музиката ми, на която съм и автор, се явява алтернатива на всичкия префърцунен, вип-нафукан, силиконово-селяндурски кич.”

През февруари 1997-ма в една анкета за ролята на рока м зимния бунт, пред тогавашната репортерка на Музикална кутия Мис Гори Бел, Васко има правото да е поне малко щастлив: „Не, не е основна ролята на рока, но я има – казва тогава той, - обаче ето, когато бунтарският дух стигна и до Националната телевизия и там решиха да стачкуват, обадиха ми се и ми поискаха моите песни. Аз страшно се зарадвах, защото си представете обратния вариант: 2-3-4 години тече промиването на мозъци и през всичкото това време звучат моите песни… и когато дойде време за стачка, се пускат пак онези на сладникавите естрададжии. Така че, колкото и малко да е, нашата музика помага, тя е част от бунта.”

… така че стигаме до свободата да свириш блус и да пееш на български за всичко онова, за което слушателите ти мислят, негодуват или мечтаят. В онова интервю за емигрантския сайт, той го е изразил чудесно. Нямам какво да добавя. Васко Кръпката се е преборил за състоянието да се чувства свободен: „Блусът се е родил в началото на 20-ти век около делтата на Мисисипи като единствения път към мечтата за свободата. Така и край делтата на Перловската река /дето се събират с Владайската зад Малашевските гробища/, в края на 80-те се роди първата блус група у нас Подуене Блус Бенд. Банда, родена в семейство на тъжни музиканти, жадни за разчупване на нормите и да си посвирим и да си попеем любимата ни музика, като се забавляваме, разказвайки за мъките си. Свободата е най-важното, заради което създадох тази група. Свободния изказ без цензура, свободен пазар без монопол и пр. свободолюбвеобвилности... От друга страна, Блусът е музика на импровизацията. В този жанр нито едно соло на китара, хармоника, пиано не се повтаря никога. Всичко е различно всеки път в зависимост от настроението, публика, място. Така че,  в моя случай, музиката и свободата не могат един без друг - като близнаци са.”

Довечера в днешната Музикална кутия от 19 ч. по ОФФРОУД Радио ще чуем малко от радостите и несъгласията на Васко Кръпката. Както и негова музика. Това е нашата честитка за него. Пожелаваме му още дълго да има какво да въртим, защото в песните му е казано всичко. Специалният поздрав на ОФФРОУД Радио в снощната Музикална кутия на Емо Братанов за рожденника - ТУК!