„Студената война“ между Кан и американския гигант за онлайн прожекции „Нетфликс“ навлезе в гореща фаза. Филмите продуцирани от платформата ще могат да се видят на екран в Южна Корея, САЩ и Великобритания, но не и във Франция.

На прожекцията на дългоочаквания „Окжа“ на южнокорееца Бонг Джун Хо залата се взриви от бурни викове и дюдукане още при появата на началните продуцентски надписи - в Кан това е прието като директно и неподправено отношение, но винаги шокира. Кулминацията дойде, когато към 10-та минута прожекцията изведнъж беше спряна. Нещо ставаше – помислих, че оттеглят филма. След още 10 минути обаче филмът започна отначало и на финала дойдоха аплодисментите. В комюнике организаторите обясниха, че инцидентът се дължи единствено на техническата служба, която поднася извинения на режисьора, екипа, продуцентите и зрителите. Оказа се нещо не било наред със формата, със завесата.

Парадоксално, но лошите „Нетфликс“ са финансирали всъщност една убийствена антиамериканска сатира-антиутопия, изобличаваща късния капитализъм с неговия глобалистки хищнически подход. Това обаче идва до публиката като завладяваща любовна история между едно 13-годишно момиче и едно ГМО-създание, приличащо на хипопотам, добродушно и интелигентно, което всъщност е суперпрасе. Тук критиците се сещат за Извънземното на Спилбърг и са на прав път. Историята всъщност проследява Миджа, която от 10 години се грижи за Окжа в идилична атмосфера, някъде из планините на Южна Корея. Двете живеят свободно сред природата, но това, което Миджа не знае е, че Окжа е част от гигантски експеримент на мултинационална корпорация за отглеждане на суперпрасета, маскирана като грижа за борба със световния глад. И когато идва времето на истината се намесват медиите, анархистична организация за защита на животните, полиция. Мижа отива в Ню Йорк на конкурса за най-красиво суперпрасе и попада в ужасяваща ферма, където нещастните създания се транжират суперпрофесионално. Но тя успява да се пребори с всичко и в крайна сметка да откупи своята приятелка. Защото в страшния свят на суперпрасетата печалбите са най-важното.

Забавен, вълнуващ, напрегнат, с фантастична компютърна анимация и майсторско съвместяване с реалните персонажи, „Окжа“ предава универсални послания в увлекателна и дори забавна форма. Изпълнението на 13-годишната Ан Сео Хиун, избрана сред повече от 2100 момичета, е впечатляващо с динамизма и искреността си – тя е трябвало да си партнира с въображаемо създание, създадено от компютърният маг Ерик-Ян Де Боер, отличен с "Оскар", направил страховито-симпатично и невъобразимо реалистично изображение на Окжа.

„След филма ще погледнете природата с други очи. В него се преплитат най-доброто и най-лошото в отношението човек-природа. ОК, в центъра е едно необикновено животно, но всички животни са еднакви, навсякъде по света. Корейските кучета не лаят по-различно от американските. Исках да направя филм, който надхвърля ограниченията, поставени от граници, етноси и култури“ – обяснява Бонг Джун Хо. А възхитителната Тилда Суинтън, която тук играе нарцистична психопатка, шефка на корпорация за ГМО-суперпрасета и е сред продуцентите, добавя: „Окжа“ е голям приключенски филм. Това е road movie. Това е любовна история. Това е историята на срутването на една корпорация. Той е невероятно красив и невероятно заснет от големия Дариуш Конджи. Той ще накара хората сериозно да се замислят върху произхода на храната си. Мисля, те ще се замислят и за животинското в себе си и какво всъщност означава да си част от човешкия род.“

В по-актуален аспект концепцията за човешкото е разгледана в два филма, които третират по коренно различен начин темата за мигрантите и сблъсъка на етноси и култури. „Луната на Юпитер“ на унгареца Корнел Мундруцо разглежда бежанския проблем в неочакван алегоричен план. Там един млад сирийски бежанец, убит при преминаване на границата, възкръсва и получава необикновена дарба да лети. Корумпиран, но жертвоготовен лекар-евреин се опитва на негов гръб да спечели пари, за да поправи своя медицинска грешка от миналото. Циничният полицай-националист, прострелял момчето, не вярва в чудеса и се опитва да го залови и изкара терорист. Но новият Христос се издига над всичко. С него левитира и камерата, с умопомрачителни движения и гледни точки. Визуалният стил на Мундруцо е радикален и неподражаем - да припомним, че за „Белият бог“ той получи наградата на „Особен поглед“ за 2014. Тук обаче алегорията и християнското послание не са развити последователно и органично. Мистичният пласт и грубо-реалистичното битие на мигрантите трудно се стиковат. Хуманното послание остава двусмислено и неизбистрено – мигрантите са страдалци и трябва да събудят нашата чувствителност, но ние способни ли сме да се покаем за греховете си и да разберем чудото? 

„Уестърн“, филмът от „Особен поглед“ с българско копродуцентско участие на Братя Чучкови слага сблъсъка на различни етноси и култури в реалистична плоскост и разиграва в строго документална стилистика една история, която може да бъде наречена по-скоро „Ийстърн“.

Младата немска режисьорка Валеска Гризбах е направила суров мъжки филм, разказващ без пренебрежение с какво се сблъскват група немски работници в България и хората от едно българско село, близо до обекта им. И едните и другите не разбират езика и нравите си, изпитват взаимно недоверие и страх, бият се, стрелят се, яздят коне, ухажват местните жени, но в крайна сметка българските мъжаги се оказват победители. Най-симпатичният германец, самотен и мълчалив мъж, бивш член на Чуждестранния легион, в крайна сметка се приобщава към местните, приемайки ги с цялата им недодяланост, но и човещина, с чалгата, дребните хитрости и бабаитлъци. Разбира се, това минава и през любовта с едно момиче. Голямата заслуга на режисурата е непринуденото и внимателно вглеждане в бита и отношенията - както на германските работници, така и на българите. И най-вече работата с непрофесионални актьори. Осем от тях, хора от Западните Родопи, където е заснет филмът, се качиха на сцената на фестивалния дворец в Кан и се поклониха пред най-взискателната публика в света. На прожекцията на "Уестърн", разказващ всъщност за новите граници на Европа и как те могат да се преодоляват с доверие и човещина, присъства и посланикът на България във Франция и Монако г-н Ангел Чолаков.

Още по темата

17/05/2017

Култура

Фестивалът "In the Palace" завладява Варна с поредица от кино събития

17/05/2017

Свят

Майкъл Мур за новия си филм за Тръмп: Той има от какво да се тревожи

17/05/2017

Култура

Два български филма на 70-ия кинофестивал в Кан

16/05/2017

Култура

Седмицата на испанското и иберо-американското кино стартира на 1 юни