Сега е сезонът на зимнината, а за нея освен зеленчуци и вода е необходим и... оцет.

Преди време парламентът прие промени в Закона за виното и спиртните напитки с цел защита качествата на киселината. С тях етикет "Оцет" се допусна само за продукти, получени чрез провеждане на оцетно-кисела ферментация на продукти от грозде, вино, плодови вина и водоалкохолни смеси.

Ново проучване на "Активни потребители" обаче показва, че проблем с течностите, имитиращи оцет, има и днес.

На едни и същи рафтове в магазините се предлагат и натурален оцет и синтетичен заместител. Разликата в цената не е голяма, но съдържанието няма нищо общо, уточняват от организацията.

Само до преди едно-две десетилетия имитиращите продукти бяха непознати на българските потребители – сиренето се правеше само от мляко, майонезата имаше кратка трайност заради яйцата в нея, в бозата имаше захар, а синтетичен оцет не можеше да се намери дори в книгите с научна фантастика. Времената се промениха и различни нововъведения в хранителната индустрия позволяват да се произвеждат все повече продукти, които само външно приличат на традиционните, но в съдържанието нямат много общо.

Лошото е, че производителите на такива продукти се опитват да накарат потребителите да смятат, че това са същите храни.

"Не, не са, това са алтернативи, имитации или дори фалшификати и ментета", обясняват от "Активни потребители".

Заместителите не могат да бъдат забранени, но е важно потребителят да знае много добре каква е разликата между тях и истинският продукт.

Колкото и невероятно да звучи дори при продукт като оцета, чиято традиционна технология на производство не се е променяла с векове, имитациите имат по-висок пазарен дял от оригинала. През 2015 година продажбите на оцетни заместители в България са 56% към 44% спрямо натуралните оцети.

Причините за това са две основни - от една страна имитиращите продукти са по-евтини, макар и в случая да говорим за няколко стотинки. Освен това много потребители не  са съвсем наясно и не могат да направят разлика между натурален и синтетичен оцет.

Киселите овкусители основно са продукти използващи синтетична оцетна киселина–петролен дериват Е260. Те нямат право да използват наименованието „оцет” и се предлагат под търговски наименования като: „кисела подправка“, „кисел продукт“, „оцетен заместител“, „подкислител“ и т.н.

"Големият въпрос е, дали това е достатъчно, за да осигури на потребителите информиран избор, тъй като освен наименованието, етикетите съдържат също изображения, слогани, различни шрифтове и цветове. Към това трябва да добавим и мястото на излагане в магазина. Когато оцетни заместители се предлагат на щанда, на който пише оцет, потребителите лесно могат да бъдат подведени", обясняват от "Активни потребители".

От организацията посочват, че често производители на имитиращи продукти използват некоректни изображения върху етикетите си. "Активни потребители" са засекли в търговската мрежа 5 течности с неподходящи изображения. На две от бутилките имало снимка на ябълка (асоциация за натурален продукт), на друг - дете (внушение за здравословно хранене), а на други два - туршия (имитиращите продукти са напълно неподходящи за консервиране).

От потребителската организация припомнят становище на Българската агенция за безопасност на храните, че синтетичните кисели овкусители не могат да се използват за консервиране на зимнина. 

При един от продуктите "Активни потребители" са установили изписване на думата „Оцетен“ с намаляващи букви и "заместител" с дребен шрифт. Така се постига лесна четимост на първите букви О-Ц-Е-Т и по трудно различим остатъка от надписа "Оцетен заместител", което лесно може да заблуди че това е оцет, а не заместител.

Ето и пълните резултати от изследването:

Още по темата

21/03/2016

Общество

Поне 60% от сиренето у нас е имитиращ продукт