„Обичам те, мила мамо, и обещавам да не върша глупости, спокойно не се притеснявай за мен“.
С тези думи едно 15-годишно момиче се сбогува с майка си, убита от собствения му баща. На това дете му предстои да расте ужасно трудно и ужасно само. Да се бори с огромната липса на единия си родител и да изтрива другия от себе си.
Няма по-голяма самота от тази да се отделяш от собствените си гени. Да се обезродиш и обезличиш. Да изтриеш половината от себе си и живота си дотук. За да можеш да дишаш между стоновете мъка. За да можеш да продължиш да живееш въпреки и защото. За да разтегнеш с голите си детски ръце родителското менгеме, да излезеш от него и да не бъдеш нито жертва, нито престъпник, а само себе си.
Всяка четвърта жена е жертва на домашен тормоз.
Между 100 и 130 убийства по битови причини стават всяка година.
В два от случаите за изминалата година, заедно с жените са убити и децата им.
Всеки ден МВР залавя по едно дете, извършило убийство.
Това е само малка част от сива, безлична статистика, която прочитаме по диагонал и подминаваме. Докато не стигне до нас. До съседната врата, до бюрото вдясно, до приятелката, която винаги се прибира първа и крие тялото си в дълги, безформени дрехи. Тогава сивотата придобива цветове и форми, синини и белези, преглъщане на думи и тихи стонове. Тогава в повечето случаи вече е късно.
Насилието може да има много лица:
Физическо насилие – всяка форма на телесна принуда, болка, жестокост, ограничаване на свобода и избор.
Сексуално насилие – всяка форма на принуда, интимност против вашата воля, използване на физическа сила, причиняване на болка и жестокост при сексуален контакт, проявяване на изключителна ревност
Емоционално насилие - всяка форма на обида, манипулация, игнориране, унижение, заплахи, ограничаване, крещене.
Мъжът – насилник е комплексиран, с огромно чувството за малоценност, слабост и нищожност. Главните отключващи насилието фактори са: злоупотреба с вещества и зависимости – алкохол, наркотици, хазарт; ревност; финансови проблеми; насилие в детството.
Жената – жертва е уплашена до смърт. Тя изпитва хронична вина, затова че „ядосва” и предизвиква насилника. Тя се срамува да сподели с близките си, защото твърде фанатично вярва, че сама е причината за случващото се. Най-често смята, че:
Когато му роди дете, нещата ще се оправят;
Когато спре да го ядосва, нещата ще се оправят;
Когато тя започне/спре/смени работата си, нещата ще се оправят;
Когато спечелят някакви пари, нещата ще се оправят;
Той силно я обича и с времето нещата ще се оправят.
Следва фаза на отричане. До следващия пристъп на гняв, ревност, раздразнение. До следващия бой, емоционален шантаж или манипулиране.
Истината е, че:
Първият шамар никога не е последен;
Ревността не е признак на обич;
Системните избухвания и скандали не са просто характер;
Милото поведение и скъпите подаръци не са признак, че той се променя;
Сигурността с такъв човек се нарича затвор;
Не, вие не го предизвиквате!
Не, вие не сте виновна!
Не вие, не сте си го заслужила!
Няма нищо добродетелно, смирено, християнско, добротворно, героично, великодушно и извисяващо в това да търпите тормоз. Да бъдете обект на тормоз. Да бъдете ужасен пример за децата си.
Защото тези деца утре ще бъдат
сираци,
насилници
или мъртви.
Вие избирате.
Статията е от сайта "Мама нинджа" на Мария Пеева.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
77927
9
07.03 2017 в 19:41
Между другото, психическия тормоз далеч не е прерогатив на мъжете, напротив дори, но това нещо остава някакси незабелязани на фона на шамарите, които жените отнасят...
Последни коментари
dolivo
Кремъл предупреди собственика на Телеграм да внимава
dolivo
Защо по време на нападението срещу 'Крокус' не е имало служители на реда?
dolivo
Столична община ще плати над 30 000 лева на адвокатка, счупила крака си до Съдебната палата
Ендевър
Депутатите решиха: До 10 години затвор за блудство с малолетно дете
мнение от IP
Томислав Дончев: Отново са възможни разговори с ПП-ДБ след изборите