За цветята, поднесени с юмрук

Ина Зарева 07 март 2017 в 17:12 13259 11

„Обичам те, мила мамо, и обещавам да не върша глупости, спокойно не се притеснявай за мен“.

С тези думи едно 15-годишно момиче се сбогува с майка си, убита от собствения му баща. На това дете му предстои да расте ужасно трудно и ужасно само. Да се бори с огромната липса на единия си родител и да изтрива другия от себе си.

 

111

 

Няма по-голяма самота от тази да се отделяш от собствените си гени. Да се обезродиш и обезличиш. Да изтриеш половината от себе си и живота си дотук. За да можеш да дишаш между стоновете мъка. За да можеш да продължиш да живееш въпреки и защото. За да разтегнеш с голите си детски ръце родителското менгеме, да излезеш от него и да не бъдеш нито жертва, нито престъпник, а само себе си.

 

Всяка четвърта жена е жертва на домашен тормоз.

Между 100 и 130 убийства по битови причини стават всяка година.

В два от случаите за изминалата година, заедно с жените са убити и децата им.

Всеки ден МВР залавя по едно дете, извършило убийство.

 

Това е само малка част от сива, безлична статистика, която прочитаме по диагонал и подминаваме. Докато не стигне до нас. До съседната врата, до бюрото вдясно, до приятелката, която винаги се прибира първа и крие тялото си в дълги, безформени дрехи. Тогава сивотата придобива цветове и форми, синини и белези, преглъщане на думи и тихи стонове. Тогава в повечето случаи вече е късно.

 

Насилието може да има много лица:

 

Физическо насилие – всяка форма на телесна принуда, болка, жестокост, ограничаване на свобода и избор.

Сексуално насилие – всяка форма на принуда, интимност против вашата воля, използване на физическа сила, причиняване на болка и жестокост при сексуален контакт, проявяване на изключителна ревност

Емоционално насилие - всяка форма на обида, манипулация, игнориране, унижение, заплахи, ограничаване, крещене.

 

Мъжът – насилник е комплексиран, с огромно чувството за малоценност, слабост и нищожност. Главните отключващи насилието фактори са: злоупотреба с вещества и зависимости – алкохол, наркотици, хазарт; ревност; финансови проблеми; насилие в детството.

Жената – жертва е уплашена до смърт. Тя изпитва хронична вина, затова че „ядосва” и предизвиква насилника. Тя се срамува да сподели с близките си, защото твърде фанатично вярва, че сама е причината за случващото се. Най-често смята, че:

Когато му роди дете, нещата ще се оправят;

Когато спре да го ядосва, нещата ще се оправят;

Когато тя започне/спре/смени работата си, нещата ще се оправят;

Когато спечелят някакви пари, нещата ще се оправят;

Той силно я обича и с времето нещата ще се оправят.

 

Следва фаза на отричане. До следващия пристъп на гняв, ревност, раздразнение. До следващия бой, емоционален шантаж или манипулиране.

Истината е, че:

 

Първият шамар никога не е последен;

Ревността не е признак на обич;

Системните избухвания и скандали не са просто характер;

Милото поведение и скъпите подаръци не са признак, че той се променя;

Сигурността с такъв човек се нарича затвор;

Не, вие не го предизвиквате!

Не, вие не сте виновна!

Не вие, не сте си го заслужила!

 

Няма нищо добродетелно, смирено, християнско, добротворно, героично, великодушно и извисяващо в това да търпите тормоз. Да бъдете обект на тормоз. Да бъдете ужасен пример за децата си.

Защото тези деца утре ще бъдат

сираци,

насилници

или мъртви.

Вие избирате.

Статията е от сайта "Мама нинджа" на Мария Пеева.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

77927

9

El Commandante

07.03 2017 в 19:41

Шибана работа са тея неща деба...

Между другото, психическия тормоз далеч не е прерогатив на мъжете, напротив дори, но това нещо остава някакси незабелязани на фона на шамарите, които жените отнасят...