Отминаха седмите избори за местна власт. По-важните политически резултати и следствия от тях бяха коментирани многократно, няма смисъл да ги повтарям. Струва си да кажем обаче няколко думи за технологията, по която се провеждат избори в България – не само местни. Предимно нея имаше предвид премиерът Борисов, когато след първия тур каза от Брюксел: „Нищо по-добро не може да се сътвори в момента“. Повтори го и след втория, като межувременно намери виновен за хаоса: Диляна Иванова, предложената от ГЕРБ председателка на Общинската избирателна комисия в София. Но тя подаде оставка заради циничното си изказване, че част от припадналите в залата членове на секционни избирателни комисии са симулирали, и отказа й да пусне хората да излязат от „Арена Армеец“. Не заради лоша организация. На втория тур в НДК хаос нямаше, което не означава, че наследничката й за три дни успя да я подобри. Просто почти нямаше какво да се брои...

Сега действащият Изборен кодекс регламентира безобразно изборния процес. Той бе приет миналата година от БСП, депутатите на ГЕРБ не гласуваха за него. Те бяха против и намаляването на членовете на общинските избирателни комисии, което предпостави хаоса при приемането на бюлетините и обработката на протоколите на 25 октомври. Но ГЕРБ и партньорите им са на власт от една година и имаха време да поправят всички тези персонални и институционални грешки, ако са ги смятали за грешки. Щом са приели завареното статукво, споделят отговорността за него.

Това „споделяне“ обаче за пореден път ще бъде борба със следствията, а не с причините. Да, „текстове от Изборния кодекс предизвикаха проблемите на местните избори“, както каза вицепремиерът Румяна Бъчварова. Но кои текстове? Във всеки случай не дългият мандат на ЦИК, който се канят да съкратят. Главните причини са три: липсата на професионална изборна администрация, липсата на субординация между различните видове избирателни комисии, и преференциите, които толкова шумно бяха рекламирани като мажоритарен елемент в пропорционалната избирателна система.

Отзад напред: преференциите окончателно се обезсмислиха, след като миналата година бе забранено водачът на листата да бъде изместван чрез тях, а тази просто не ги преброиха. Интересът на партиите да няма преференции е ясен: да се запази партийният мир, като се попречи на вътрешнопаритйните конкуренти да се ритат по кокалчетата. Този партиен интерес дойде добре на некомпетентните членове на секционни комисии, очевидно силно затруднени от четирите различни бюлетини. И те почти никъде не отчетоха преференции с изключение на големите градове.

Вторият проблем: липсата на субординация между избирателните комисии на различни нива. Те наистина са независими, но най-вече една от друга. Централната комисия не отговаря за общинските. Общинските не отговарят за секционните, секционните не отговарят за нищо. Членовете на секционните комисии и най-често се сменят от партиите. Държавата хвърля луди пари за обучение и за методически указания на близо 80 000 души, а броени часове преди изборите партиите назначават нови хора. Предимно необучени и възрастни, живеещи от пенсията си, за които 50 лева са пари и които безпрекословно „слушат началството“. А то иска видими резултати. И ги получава.

И накрая: липсата на професионалисти на районно, общинско и секционно ниво. Партиите дълго спориха дали изборната администрация да бъде постоянна, непостоянна или пулсираща, но никога не са имали сериозно намерение да я професионализират. Винаги са били и против активната регистрация на избирателите преди всеки избор. Целта им е прозрачна: да запазят възможността си „да участват в работата на комисиите и да наблюдават изборния процес“, тоест да го манипулират.

Затова местните избори през 2015-та приличаха на описаните от Алеко Константинов парламентарни избори през 1894-та. При това изборно законодателство и тези системни политически дефицити Гочоолу, Дочоолу и Данко Хаирсъзина вероятно още дълго ще гасят свещите в избирателните секции.

А ние ще сме щастливи като Алеко.

Още по темата

18/10/2015

Анализи

Сблъскаха ли се цивилизациите?

11/10/2015

Анализи

Западът трябва "да политизира" външната си политика

04/10/2015

Нашите автори

На какво е граница Шенген?