„Слуховете за моята смърт са силно преувеличени.“ Това вероятно е най-известният пример за опровергаване на фалшива новина. Крилатата фраза принадлежи на Марк Твен и е изпратена до американски вестник, публикувал съобщение, че писателят е починал.

В края на март Европейският съюз (ЕС) отпразнува 60-тата годишнина от Римския договор. Така днес съюзът е почти на същата възраст, на която бележитият хуморист изрича паметната реплика. Също като Твен, ЕС се сблъсква с необходимостта да се бори с разпространители на слухове, които не му мислят доброто.

Дезинформацията застрашава съществуването на ЕС

Все повече хора осъзнават, че става въпрос за оцеляването на обединена Европа. Защото ако доверието между народите бъде разколебано, те много трудно ще могат да продължат да живеят заедно. Всички сме чували циничния цитат от Йозеф Гьобелс, че една лъжа, повторена сто пъти, става истина. Проблемът е, че днес социалните мрежи осигуряват не сто, а хиляди или дори милиони споделяния всякакви истории, повечето от които нямат нищо общо с истината.

За разлика от тоталитарната пропаганда през 20 век, съвременната информационна война няма за цел да създаде положителен образ на източника си, а да разруши образа на противника и да внуши на аудиторията, че тя никога няма да узнае истината.

Емблематичен пример е случаят със сваленият над Украйна полет MH17. Руските власти и традиционно близки до Кремъл медии, както и анонимни интернет потребители от т.нар. „фабрика за тролове“, побързаха да разпространят десетки версии на инцидента. Така, когато след доста време резултатите от официалното холандско разследване бяха публикувани, в очите на публиката те бяха просто една хипотеза, конкурираща се с много други, разпространени много по-бързо и в повечето случаи на по-достъпен език. Според статия на Бен Нимо в списание Foreign Policy полет MH17 е своеобразен Рубикон за машината за дезинформация, а оттогава сходни тактики се прилагат и в други ситуации.

Постистината днес е световен феномен, но ЕС изглежда особено уязвим поради сложната си структура и крехкия баланс между общностни и национални интереси. И това много добре се разбира от хората, за които е неизгодно Европа да бъде силна. Въпросът днес е дали, подобно на Марк Твен, ЕС е в състояние да даде звучен отговор на неистините или ще се остави да бъде убит с крива краставица – ако можем да използваме като метафора една от най-известните фалшиви новини за ЕС.

Наскоро Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) и Европейският парламент организираха семинар в Брюксел, на който журналисти от различни страни и евродепутати дискутираха фалшивите новини, бъдещето на ЕС и случващия се в момента Брекзит. Трите безкрайно актуални теми са свързани, тъй като дълго преди администрацията на Тръмп да изкове израза „алтернативни факти“ и някой да заговори за руска хибридна война, манипулативни новини постилаха пътеката за излизането на Великобритания от ЕС.

Всичко започва в началото на 90-те години на миналия век, когато в Брюксел работи талантлив кореспондент на британския Дейли Телеграф. Син на високопоставен европейски чиновник, учил в белгийската столица и владеещ отлично френски, журналистът изпраща въздействащи кореспонденции, които представят ЕС, институциите му и техните служители в доста негативна светлина.

Репортажите са впечатляващи. Единственият проблем са твърде малкото допирни точки на написаното с действителността. Казват, че на протестите на останалите пратеници в Брюксел, че репортажите му са сериозно поукрасени, журналистът обичал да отговаря с фразата „никога не позволявай на фактите да ти попречат да създадеш наистина добра история“.

Европейският съюз въвежда стандарт за презервативите и отсега нататък те ще бъдат само един размер.

Взривяват сградата на Европейската комисия. Съдържала азбест.

ЕС забранява любимия на британците коктейл от скариди.

Всяка от тези фалшиви новини, написани от въпросния журналист, предизвиква огромен отзвук във Великобритания и вкарва евроинституциите в обяснителен режим. Представителството на Европейската комисия в Лондон създава секция на сайта си за разобличаване на евромитовете. Успехът е спорен. Обществото се оказва жадно за интересни истории за некомпетентни еврократи, които запълват времето си, въвеждайки абсурдни стандартизации за всичко. Скоро редакторите на останалите издания започват да настояват кореспондентите им в Брюксел да пишат в същия стил. Така възниква цяла школа от творци на евромитове.

На 29 март тази година, в деня, в който даде старт на излизането на страната си от ЕС, британският министър-председател Тереза Мей организира вечеря с вече бившия журналист, положил началото на цялото това течение. Името му е Борис Джонсън и в момента е външен министър на Великобритания, а през миналата година оглавяваше кампанията за напускане на ЕС.

Кариерата на Джонсън и Брекзит показват как цели политически проекти могат да се развият на базата на фалшиви новини и как липсата на адекватен отговор може да доведе до сериозни щети както за ЕС, така и за отделни страни членки.

Как фалшивите новини водят до разделения и омраза в България

Фалшивите новини бяха част от пропагандния арсенал в току-що отминалата предизборна кампания във Франция. Те имат своята роля и в предстоящите през септември парламентарни избори в Германия. Какво тогава остава за страните от периферията на общността, в които е по-лесно да се активират центробежните нагласи?

Именно към тези държави спада България. Неотдавна председателят на АЕЖ-България Ирина Недева представи в Европейския парламент доклад по темата фалшиви новини в България. Наред с типичните примери за абсурдна свръхрегулация – ЕС забранява снежните човеци. Били расизъм. – в България се развива сюжетната линия за замяната на местното население с пришълци. Показателен за това е съвсем реалният живот, който заживя хумористичният измислен доклад на еврокомисар Йоханес Хан. Наложи се Европейската комисия да излиза с реакция, в която да обяснява, че Хан не е казвал, че българите ще изчезнат и че земята им ще бъде заселена с чужденци, посочи Недева.

Наскоро в България станахме свидетели на сбъдване на фалшива новина. В началото на март сайт публикува фалшива новина, че учителят Емил Джасим, който от доста време е обект на очерняща кампания в интернет, е бил пребит и че дори е починал от раните си. Две седмици по-късно Джасим наистина бе нападнат и бит в София – за щастие, без сериозни наранявания. Това е смразяващ кръвта случай, тъй като показва как словото има силата да моделира реалността и колко малко е нужно за преминаването от език на омразата към насилие, породено от нетърпимост.

През януари 2018 г. на България ѝ предстои да поеме ротационното председателство на Съвета на ЕС. В този критичен за ЕС период на руля му ще застане най-бедната и сочена за най-корумпирана страна в общността. Това, което прави изпитанието още по-голямо, е, че съседна на ЕС страна е свикнала, вероятно не без основание, да възприема България като своя „троянски кон в добрия смисъл“. Сред инструментите за въздействие върху „троянските коне“ безспорно са фалшивите новини, които управляващите в Русия превърнаха в оръжие за геополитическо влияние.

Подобно влияние чрез България със сигурност ще се опитва да оказва и друг съсед на ЕС, набиращ все по-голяма сила. След успешния референдум през април Ердоган едва ли ще се откаже от опитите си да влияе върху политическите процеси в съседна България, както и да шантажира ЕС, като се възползва от страха му от бежански наплив. Тук информацията отново е основно оръжие. ЕС трябва да противодейства на лидер, който затвори повечето критични медии и напълни затворите с журналисти и политически опоненти. Ясно е, че България не би могла сама да се противопостави на евентуалните домогвания на този свой съсед и затова е една от най-силно заинтересованите страни от силен общоевропейски отговор.

Време е ЕС да вземе сигурността си в собствените си ръце

Вън от съмнение, става дума за сигурност. Европа не може да разчита на защита отвъд океана, както бе свикнала да прави през последните 70 години. Времената, когато разчитахме САЩ да ни пазят, са отминали, заявиха в един глас лидери и представители на основните групи в Европейския парламент. Европа трябва да може сама да гарантира сигурността си, категорични бяха те по време на съвместния семинар с АЕЖ. Това важи в пълна степен и за отбраната по време на информационна война, особено когато президент на САЩ е Доналд Тръмп.

Готов ли е ЕС, ако се наложи, да открие втори фронт, този път срещу дезинформация, идваща от Америка на Тръмп? Този въпрос повдигна представител на италианската секция на АЕЖ по време на разговор с Якуб Каленски, заместник-председател на специалното звено за борба с прокремълската пропаганда. Звеното е създадено през есента на 2015 г. към Европейската служба по външна дейност (ЕСВД) и към днешна дата наброява 11 души, които се опитват да развенчават неверни новини чрез сайта euvsdesinfo.eu (EU vs Disinformation). Единадесет души имат задачата да следят информация от различни източници, да проверят фактите и да опровергават измислици, генерирани от хиляди. Нека припомним, че само руският президент Владимир Путин закичи с държавен орден триста журналисти за „правилно“ отразяване на окупацията на Крим.

Проверката на фактите е необходима част от поддържането на информирано общество. Тя обаче има два недостатъка: изисква ресурси и обикновено достига до една определена група критично мислещи хора. За разлика от проверката на фактите, фалшивите новини се създават сравнително бързо и са насочени към различни целеви групи. Ако първата фалшива новина се провали, следващата ще стане популярна. При фалшивите новини е важно количеството. Те са насочени към емоциите и страховете ни, както и към естественото ни желание да виждаме света според собствените си нагласи към него.

Тази стратегия, изглежда, работи ефективно. Според скорошно проучване по-голяма част от хората дори не прочитат дадена новина, преди да я споделят в социалните мрежи. Статистиката показва, че цели 59% от споделените линкове не са отваряни изобщо. Как тогава да очакваме, че когато някой не си прави труда да прочете друго освен заглавието на историите, които споделя, би имал търпението и интелектуалното ниво да вникне дори в проста проверка на фактите? Ако това е единственото противодействие на фалшивите новини, то е обречено поради елитарността си.

ЕС се нуждае от ефективни и креативни комуникационни стратегии

Решение би могло да се търси в преодоляването на комуникационния проблем на европейските институции. ЕС отделя много средства за популяризиране на дейностите си, но го прави по доста неефективен начин. Стига се дори до абсурди като тези в България, когато средства за информационни дейности във връзка с председателството на ЕС се разпределят на медии с доста съмнителна репутация, а понякога и с антиевропейска позиция. Неотдавна по инициатива на АЕЖ-България група журналисти и медийни експерти се срещнаха със служебния зам.-министър-председател Деница Златева и настояха за пълна отчетност в достъпен електронен формат, справедливи критерии за избора на подизпълнители и мониторинг и оценка на ефективността на комуникационните мерки, свързани с предстоящото председателство.

Ефективността в този случай е от ключово значение. Ясно е, че комуникационните разходи на ЕС са значителни, но по правило изискванията към подизпълнителите са твърде формални и не водят до резултат. Например дребният шрифт „Този проект е съфинансиран от Европейския съюз“, появяващ се на всичко, за което се похарчени средства от финансовите инструменти на ЕС, едва ли създава усещането у гражданите, че членуват в клуб, който прави живота им по-добър.

Далеч по-въздействаща е младежката инициатива Why Europe (Защо Европа). Тя рекламира ЕС посредством забавни публикации в социалните мрежи като тази снимка на двама влюбени с текст „Европа, защото всички ние имаме да правим по-добри неща от това да чакаме по границите“, или тази снимка с текст „Европа, защото не се нуждаеш от виза за следващата си почивка в България“. Зад проекта стоят тринадесет студенти от пет държави. Те категорично отричат да получават каквото и да било финансиране от ЕС, каквито обвинения вече се появиха от страна на Марин Льо Пен, лидер на крайнодясната френска политическа партия „Национален фронт“. Младежите определят подхода си като „позитивен популизъм“, който е насочен не срещу хора или политики, а срещу популизма.

Само времето ще покаже дали, подобно на романа „Дон Кихот“, замислен като пародия, която да сложи край на толкова разпространените по онова време рицарски романи, позитивният популизъм има потенциал по забавен начин да се противопостави на традиционния популизъм. Факт е обаче, че в Европа се заражда ново течение. Младежи, които доскоро наблюдаваха пасивно атаките срещу ЕС или дори им пригласяха, виждайки в тях донякъде справедлив бунт против системата, вече осъзнават, че мирът и ценностите на ЕС не са даденост, а нещо, което трябва да се защитава. В Германия, а и в други западноевропейски страни, скорост набира движението Pulse of Europe (Пулсът на Европа), което всеки уикенд провежда проевропейски демонстрации.

А едно е сигурно: докато Европа има подобен пулс, слуховете за смъртта ѝ ще бъдат силно преувеличени.

*Този текст е създаден в рамките на проекта на Асоциацията на европейските журналисти-България „Медиатор 2: Мост между етичната журналистика и обществото”, подкрепен от фондация „Америка за България”.

Още по темата

29/04/2017

Свят

Макрон отказа акредитация на руски медии, които обвини в пускане на фалшиви новини

28/04/2017

Технологии

Фейсбук ще трие фалшиви профили, за да се бори с пропагандата

26/04/2017

Свят

Москва иска ООН да създаде стратегия срещу фалшивите новини