Докато развитите демокрации въвеждат все по-голяма прозрачност и отчетност в работата на управленските институции, в България политиците масово се опитват да се крият от гражданите. В нормалните държави се смята, че законодателната, изпълнителната и съдебната власти дължат максимална прозрачност, за да могат гражданите да упражняват контрол върху дейността им и да са уверени, че политиките се правят в интерес на обществото. В България на гражданите нагло им се казва да не се мотаят в краката на политиците и да не се и опитват да си търсят правата.

Последиците от липсата на прозрачност са достатъчно видими - безконтролна и все по-безочлива власт и ширеща се корупция. Поредното годишно изследване на Transperancy International (Прозрачност без граници) определя България като най-корумпираната държава в ЕС. Страната ни е 75-а от общо 176 страни за 2016 г. В изследването за 2015 г. тя е била 69-а от 168 държави. Най-силно засегнати от корупция в България са съдебната система и Парламента.  

В последното издание на Световния индекс за върховенство на правото (Rule of Law Index, 2016) един от индикаторите за корупция за България, а именно за злоупотреба с обществена позиция от членовете на парламента, се е влошил значително и достига 0.13 пункта. За сравнение, същият индикатор за Дания (водачът в класaцията по липса на корупция) е 0.97, а средно за страните-членки на ЕС е 0.52 пункта.

Управление на задкулисието, скандали за пари от "черни каси", които корумпират медии и политически партии; непрозрачни назначения на ключови позиции във властта; злоупотреби с обществени средства. Знаков беше отказът на предишния парламент да приеме Закона за борба с корупцията по високите етажи на властта. Управляващите в новото НС вече успяха да наложат ограничения на правата на гражданите да следят и контролират дейността им. Например: петъчният парламентарен контрол, вместо по БНТ1, вече ще се излъчва по БНТ 2. В много места от страната хората нямат достъп до този канал. Друг опит премиерът и заместниците му да се скрият от гражданите и опозицията беше премахването на блиц-контрола, който даваше възможност за задаване на устни въпроси към управляващите по актуални теми.

Но в новото НС има и положителни примери. Народният представител Кристиан Вигенин, който има опит и като евродепутат, се е заел да доближи Комисията, която той председателства, до европейските стандарти за прозрачност и отчетност. За да се осъществява по-пряка връзка с гражданите и да има допълнителни канали за комуникация, те вече са създали страница на комисията във Фейсбук и акаунт в Туитър.

На сайта на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) вече е качена информация за първото й заседание, както и новоприетите вътрешни правила за организацията и дейността й.

По думите на г-н Вигенин, народен представител от “БСП за България”, “нашата комисия има две основни задачи - да формира позициите на парламента по важни въпроси, свързани с участието на България в дейността на Европейския съюз и да контролира законосъобразното и ефективно използване на средствата от европейските фондове. Особено предизвикателство ще бъде предстоящото Българско председателство на Съвета на ЕС - ще осъществяваме наблюдение и контрол по подготовката, провеждането и отчитането му, имаме и свои ангажименти по линия на парламентарното измерение на Председателството. По моя инициатива всички заседания на Комисията вече ще се излъчват в реално време на сайта на Народното събрание, работим и по създаването на видеоархив. На сайта на Комисията се публикуват и стенограмите от заседанията, ще публикуваме новини както от заседанията, така и от по-значими инициативи, в които участват народните представители. Всеки сигнал за нередности и злоупотреби, който стигне до нас, ще бъде внимателно проучен и съответно насочен към компетентните институции. Планирам да организирам и приемна за граждани в качеството ми на председател на КЕВКЕФ.”

Дали и други парламентарни комисии и народни представители ще последват призива за повече прозрачност в работата си? Едва ли ще се получи без допълнителен граждански натиск.

Недостатъчният граждански натиск върху политиците е основна причина България да продължава да е водеща във всички класации по корупция. Докладът на "Прозрачност без граници" показва, че гражданите на бившите социалистически страни имат много по-малка готовност да противодействат на корупцията. "Само 22% от анкетираните българи са заявили, че са готови да подадат сигнал, ако станат свидетели или са въвлечени в корупционни практики. За сравнение, в държави като Великобритания, Франция, Испания, Португалия и Гренландия дялът на хората, ангажирали се с конкретни действия срещу евентуална корупционна схема, е около 80%." Мнозинството от българите не подават сигнали поради страх от негативни последици, недоверие на гражданите в институциите и примирение (17% са отговорили, че "нищо не може да се направи").

Опитът обаче показва, че именно гражданският натиск е решаващ за положителна промяна. Примерите са много: станалото вече неизбежно разсекретяване на стенограмата за КТБ, което властимащите доскоро упорито отказваха; приемането на електронното гласуване; отхвърлянето (засега) на първия лобистки закон, който управляващите се опитаха да прокарат в новото НС - за удължаване на срока за строителство на Черноморското крайбрежие; задължаването на финансовото министерство да разкрие собствениците на данъчните складове за горива (благодарение на съдебно дело, заведено от бившия депутат Петър Славов) и други. С парламентарен и извънпарламентарен натиск (съдебни дела), в комбинация с усилията на активни граждани бившите депутати Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев, успяха да принудят управляващите да разкрият важна информация от голям обществен интерес, като например заплатите в БНБ и бонусите на бившия управител на банката Иван Искров; за заплатите и бонусите, раздавани в КЗК, и за КТБ. Тримата бивши депутати, известни още и като Група за натиск, и сега продължават да изкарват на светло тайните на властта чрез въпроси към министри и съдебни дела. Не е нужно човек да е депутат, за да реализира обществено значими каузи.

Когато става въпрос за власт и пари, не можем да разчитаме на политиците и партиите сами да се дисциплинират и контролират. Затова гражданите трябва твърдо да изискват прозрачност и отчетност от институциите. Само информирано и активно гражданско общество може да ограничи злоупотребите с власт и влияние.

Още по темата

22/05/2017

Интервю

Стенограмата „КТБ“ трябва да е публична и при несъгласие на участници в нея

22/05/2017

Темида

Нова република съди Горанов за КТБ

21/05/2017

Политика

Румен Радев ще разсекрети стенограмата за КТБ

21/09/2016

Разследване

OFFNews осъди БНБ да каже заплатата на Искров