И в България си имаме Босна. Става дума за най-северния рид на Странджа планина. Нашата Босна не се е прочула още, но знае ли човек докъде ще стигнат един ден бетонобъркачките и концепциите за развитие на родния туризъм. Но пък и оная, комшийската Босна някак ни е по сърце. И то не само от дългогодишната любов по видни нейни чеда като Кустурица, Брегович и, да не забравяме, Лепа Брена и Миле Китич (виж, Иво Андрич и Меша Селимович си пробиват път малко по-трудно). Със сигурност мнозина са изпитали инстинктивна симпатия към масовия бунт срещу политическата класа, тръгнал от Тузла и залял Сараево, че и другите големи градове във Федерация Босна и Херцеговина (ФБиХ) – дела на Босна, населен предимно с бошнаци и хървати. Съдбата на работниците във фабриката за перилни препарати Дита – гр. Тузла и мебелното предприятие «Конюх», където не са плащани заплати и осигуровки вече година в разрез със закона, са до болка позната история. Няма как да не предизвикат чувство на солидарност – поне сред онези от нас, които се интересуват какво се случва отвъд Калотина. Някои дори са забелязали, че босненските сърби успяха да организират и контрапротести в няколко града на Република Сръбска с послание бошнаците да си държат социалните бунтове в своя си двор.

Най-стряскащото в босненския случай не са такива съседски ежби, а пълната политическа безотговорност. Конституционната уредба на Босна е предизвикателство дори за специалистите – 3.5 млн. души живеят разделени два относително самостоятелни дяла плюс автономния гр. Бръчко, ФБиХ е от своя страна парцелирана на десет кантона. И ако в Република Сръбска Милорад Додик си президентства на воля, купувайки социален мир с парите на руски инвеститори, то от другата страна на вътрешната граница съвсем не е ясно кой пие и кой плаща. Във ФБиХ всички партии са едновременно на власт – било в Сараево, било по кантоните, било в местното самоуправление. Федерацията разполага и със стотина министъра, 11 правителства и още толкова парламента. Няма защо да броим заместници, съветници, шофьори и секретарки. Със сигурност в Босна е поставен рекорд на глава от населението. И в целия този раздут държавен апарат не се намира никой да обърне внимание на законните искания на работниците. Политиците се занимават предимно със себе си. Заради тяхната нежелание и неспособност да решат един елементарен казус във връзка издаването на лични документи на новородени деца още миналото лято станахме свидетели на големи демонстрации в Сараево.

Ще кажете, положението в България, горд член на ЕС, е съвсем различно. Тук поне е ясно кой управлява и кой е в опозиция, безхаберието на властимащите веднага попада под прицела на парламентарния контрол, гледат го под лупа в медиите. За съжаление не е съвсем така. Колкото и да се бият БСП-ДПС и ГЕРБ, все остава усещането за картелно споразумение. Сигурно си спомняте как се бяха наговорили за избора на Главен съдебен инспектор по коледните празници. Сега ГЕРБ говори с половин уста за оставка на кабинета и предсрочни избори, но всъщност удобно се е окопал в местната власт в очакване на по-добри времена. За споделената любов на социалисти и гербери към медийната империя на Пеевски въобще да не говорим.

Босна е позната с кахърните си песни, изпълнени с копнеж и истории за несподелена любов. И нашето житие-битие тук е съвсем като протяжна босненска песен. По това сме си лика-прилика. Босна – на края на опашката от бивши югославски републики пред вратите на ЕС. Ние, влезли някак вътре, но натирени в килера - и то с решителния принос на нашите собствени политически избраници.