Кой е Ботю Бараков, защо се занимава с благотворителност и откъде идва интересът му към изкуството?

Документалният филм "Пророкът на Кораба на изкуствата" разказва кой e първият български меценат.

Бюст на Ботю Бараков - Кирил Анев

Ботю Бараков е изключителна личност, щедър меценат, колекционер на картини, скулптури и редки книги, родолюбец и дарител. Има своя философия за живота: „Всяко изкуство прави хората по-добри. Изкуството – това е бъдещата религия на цялото човечество“.

Ботю Пенчев Бараков е роден в с. Източник (бившето Попрази) край Габрово в многочислено семейство на търговец-кираджия. Началният му учител Калчо Коняров изиграва голяма роля в духовното му развитие. След време той ще му издигне паметник, което е уникално за нашата действителност.

На 14 г. младежът постъпва като работник-бояджия във фабрика „Орел“. След три години става майстор. Без каквито и да било средства заминава за Белград. През 1938 г. се връща в София, където основава търговска къща за анилинови бои, химикали и машини. Търговията върви много добре и той печели добре. Има възможност да пътува из Европа. Омагьосан е от богатствата на музеите и галериите, оперите и театрите в Будапеща, Берлин, Виена, Дрезден, Лайпциг, Регенсбург. Започва да влага милиони, напълно безкористно, за създаването и утвърждаването на десетки изключителни творци, подпомага материално най-големите български художници с щедри откупи, на други издава книгите, като приходите остават за автора. Дарява парични средства за стипендии на бедни студент от Художествената академия.

През 1944 г. по негово предложение е учредено Културно дружество „Общество за култура и изкуство“ с цел народите да се опознават и побратимяват чрез изкуството. Едни от целите на дружеството са да обедини българските творци, да направи модерен камерен театър, да организира художествена галерия, да построи кораб на изкуствата.

Със свои средства Бараков създава и поддържа първия български камерен оркестър с диригент Асен Найденов и Софийския драматичен театър, подпомага хор и оркестър „Кавал“, устройва щедри приеми с руски, полски и румънски артисти и лично ги награждава. Издръжката на всички тези състави му коства месечно по два милиона лева.

Купува място за постройка на Художествената галерия в София. Оказва се, че мястото е необходимо на военните, за което му дават някакво обезщетение. Накрая се спира на местност близо до Панчарево и там открива крепостта „Урвич". Започва да строй там галерията и събира много ценни картини и скулптури. Започват да я посещават софиянци, хора от провинцията, дипломати от посолствата. И… най-неочаквано го арестуват. Обвинен е по процеса на Трайчо Костов. Осъждат го на 5 години затвор, първо в София, после – Плевен, накрая – Белене. На разпитите казва: „Убийте ме, но с такава дейност не съм се занимавал!“ След излежаването на присъдата от 5 години процесът се подновява и се установява, че е невинен.

Бараков намира къщата си на „Урвич“ напълно ограбена. Дори покривът е задигнат. Стърчат само зидовете.

Силната любов към българското, неговият девиз „Всичко за другите, нищо за себе си“ му дават сили да започне отначало, от нулата.

Предлагат му държавна работа, но той предпочита каменните кариери на Витоша. После става текстилен бояджия в София.

Част от експонатите, които са пренесени в Габрово, са спасени от разграбване. Другата част са откарани в с. Източник. Бараков иска да направи там хубава галерия. Изпитал толкова огорчения и страдания, той не се предава на нихилизма и злобата. На въпроса какво може да даде сила на човека днес, той отговаря: „Човек трябва да живее с вяра в бъдещето!“

В залеза на годините си се връща в родното си село. Поръчва скулптури, за да направи галерия на открито. Открадват ги, а са от знаменити майстори.

На 19 май 1993 г. Бараков дарява на Художествената галерия в Габрово 17 скулптури и 36 живописни платна, оценени за над 3 милиона лева. Друга сбирка от изящни предмети, рисунки, документи, снимки, печатите на Общество за култура и изкуство и писма дарява на Историческия музей, Габрово.

Няма по-голямо дарение от неговото за последните 50 години и основателно Габровският общински съвет провъзгласява Ботю Бараков за свой почетен гражданин.

Бюст на Жорж Нурижан - проф. Андрей Николов

Ботю Бараков познава античната философия и живее като Диоген. Интересуваше се от историята и прекара по-голямата част от живота си край бастиона на Втората българска държава – „Урвич“. Обича поезията и украсява със своите искрени стихчета скали и чешми.

Как се е родила идеята за „Кораб на изкуствата“?

Един ден през 1944 г. Ботю Бараков и компанията от приятели, сред които били няколко морски офицери, били във кръчма във Варна. На една от стените била закачена голяма картина на английския трансокеански параход "Куин Мери". Гледайки картината, Бараков решава, че ще създаде кораб на изкуствата, по-голям от този, който да преброди света. По-късно на обща среща се събрали хора от различни области, за да обсъдят идеята. Сред тях били Трифон Кунев (тогава директор на Народния театър), проф. Роснер (преподавател в държавна театрална школа), Славчо Васев (главен редактор на в. „Заря“), Иван Кирицов (журналист), Станчо Киселков (публицист), Оно Гордез (оперна пеяица), Ангел Самоковлиев (оперен диригент), Владимир Аврамов (професор в Музикалната академия), Ангел Иванов (журналист), Марко Марков (скулптор), Цанко Василев (художник), кап. о.з. Стателов, Ботю Бараков и проф. Жорж Нурижан.

Според Жорж Нурижан „този „Кораб на изкуствата“, по идея и замисъл, ще бъде първи по своя род и величие, със съответен, най-големия възможен тонаж, разполагащ с изложбени, концертни, театрални и други зали, в които ще бъде изложено и показано творчеството на първите творци на изкуството и науката на човечеството.“

Целта на Ботю Бараков и събралите се покрай него творци и деятели била да превърнат изкуството в услуга на човечеството – то да не бъде само моментна забава, а чрез него да се установят постоянни културни връзки, да се опознаят международните култури и да се създаде международна солидарност. И така се създава културно дружество „Общество за култура и изкуство“ с идеята да се създадат подобни културни общества и в други държави и всички с общи усилия да построят „един плуващ дворец на Изкуствата, в който да си дадат среща най-видните представители на културата.“

„Искам да спомена за „Кораба на изкуствата”. За тази моя идея Жорж Нурижан написа цяла книга. Много и други видни хора одобриха тази моя идея. На пръв поглед тази идея беше колкото фантастична, толкова и необходима за цялото човечество. С това исках да покажа, че цялата земя, която прилича на един плаващ кораб, може да живее в мир и разбирателство без да има такива насилия и мъчения, които аз изпитах на гърба си. А след това бъдещето да реши дали тази моя идея е фантастична или реална. Сега, който има чувство към красивото, към човешкото, може да разбере дали съм вършил нещо полезно. Бъдещето ще покаже“, разказва Ботю Бараков пред Лазар Лазаров, с. Източник, 1992 г.

И в бъдещето племенникът на Ботю Бараков - Пламен Бараков - се опитва да възроди личността и идеите на чичо си.

Пламен Бараков е не по-малко даровит и раздаващ себе си човек. Работил е като начален учител 7 години, основател е на „Училище сред природата“ през 1986 г, „SOS – Киндерфорф“ през 1989 г. и училище „Бъдно“ през 1992 г., организатор е на първите семинари за Валдорфска педагогика, педагогика Френе, свободна педагогика, членувал е в международни педагогически организации и съвети, спечелил е през 1991 г. първата стипендия на НАТО в Брюксел за изследване на образованието, участвал е в много научни конференции у нас и по света и има множество публикации в списания и сборници.

Основава „Златната ябълка“ ООД , произвеждаща продукти за стимулиране на стволови клетки и здраве и 21 години се занимава с разпространение, изследване, семинари и производство на здравословни продукти. Фирмата има представителства и продава във Франция, Катар, Южна Корея, Карибския басейн, САЩ, Канада. Предстоят Бразилия, Обединени арабски емирства, Кувейт, Бахрейн, Оман, Гвиана, Куба, Армения, Украйна, Швейцария и др. Пламен Бараков извършва и проучвателна и научно-развойна дейност със специалисти от Швеция, Индия, Германия, Тайван, САЩ, Канада, България, Франция, а последните 2 години „Златната ябълка“ е в класацията ТОП 100 фирми в българската икономика сред около 8 000 фирми.

Пламен Бараков е посетил много свети места и поклонически центрове в цял свят - връх Кайлаш в Тибет, 2 пъти Йерусалим и Божи гроб, 2 пъти Хаджи, Маха Кумбха Мела Индия 2001 г. (провежда се на всеки 144 години и е най-голямото поклонение в света на над 70 милиона поклонника от цял свят), връх Шаста, Кратерното езеро и др., САЩ, свети места на будизма, джаянизма, исляма, индуизма и др. в Индия, Шри Ланка и Непал, свети места в Египет, Тайланд, Узбекистан, Казахстан, Русия, Украйна, Испания, Англия, Южна Африка, Гърция, Турция, Италия, Швейцария, всички най-важни места във Франция на френските богомили бугрите, включително и последната крепост на връх Монсегюр в Пиринеите, където са изгорени последните безсмъртни бугри, и разбира се, много места в родната България.

Бараков има 35 самостоятелни фотоизложби у нас и в чужбина и 9 документални филма за Националните паркове и микроводораслите, Индия, Тибет и връх Кайлаш в Хималаите, излъчвани по телевизии. Освен документалния филм за Ботю Бараков, подготвя такъв и за италианеца Жорж Нурижан, сниман в Париж, Ливорно, Рим, Равена, Асизи, Румъния и България и трябва да е готов до края на годината. Работил и в Студия за игрални филми през 1977-81, участвал е в снимачния екип на “Адаптация “ с режисьор Въло Радев.

Ползва в работата си на различно ниво 17 езика от 3 езикови семейства, за различни изследвания както и лингвистични, етимологични и семантични сравнения. На много от тях може да общува и изнася лекции и семинари.

Повече информация може да намерите тук.

За юбилейната стогодишнина от рождението на Б. Бараков и 70 години от основаване на "Общество за култура и изкуство" (10.12.1944г.) неговият племенник Пламен Бараков представи своя филм още през 2014 г. оттогава филмът е излъчван няколко пъти по националната телевизия. Ще бъде показан и на 12 май в 00:00 часа по БНТ.