На 1 март депутатът и създател на новия политически проект "Нормална държава" Георги Кадиев внесе законопроект за промени в Закона за вероизповеданията. Те предвиждат всички вероизповедания да подават годишни финансови отчети, да водят регистри на дарителите си и да ги предоставят на държавата в лицето на дирекция "Вероизповедания" към Министерски съвет. Забранява се хора, които не са български граждани или граждани на страни от ЕС да водят богослужения за повече от 3 месеца в рамките на една календарна година.

Какви са мотивите за предлагането на тези промени - разговаряме с вносителя им Георги Кадиев.

Господин Кадиев, какви са мотивите Ви за предложените промени в Закона за вероизповеданията?

Дирекция "Вероизповедания" е регистрирала над 180 вероизповедания в България. Цари хаос по отношение на това кой какви служения извършва, колко чужди служители на вероизповеданията има в България и какви са те. Всичко това и новината, че в България има 16 служители на Дианета - турското Министерство на вероизповеданията, които извършват религиозна дейност, ме накара да предложа промени в Закона за вероизповеданията. Той не е променян от 19 години и очевидно има нужда от нов прочит.

Целта в никакъв случай не е била да правя полицейски закон или пък да вкарвам държавата в контрол върху религиите. Целта е да има отчетност на религиите, за да може ако някоя държавна институция реши да направи проверка – било по отношение на национална сигурност, на ислямски радикализъм, на някакъв друг вид религиозен радикализъм, да има база, на която да стъпи.

За целта съм предвидил текстове, според които всяко вероизповедание трябва да поддържа регистър на чуждите свещеници или служители, които извършват такава дейност. Умишлено не съм предвидил в закона дирекция "Вероизповедания" да прави този регистър, защото когато вероизповеданията сами си го правят, вмешателството на държавата ще бъде по-малко. Срещаме по улиците едни младежи, говорят български с английски акцент, облечени са по специфичен начин и извършват религиозна пропаганда. Някой знае ли колко са, за колко време са тук, каква дейност извършват, в кои райони на страната я извършват? Затова са тези регистри.

Предложил съм и по-голяма отчетност във финансирането и в даренията: да се въведе регистър на всяко парично дарение над една минимална заплата и всяко дарение на активи над 5 хиляди лева. Ако примерно искам да даря на църквата „Александър Невски“ над една минимална заплата в пари, трябва да подам декларация за произхода на средствата. Подавам декларация и те ме водят в регистър при тях, че съм дарител и съм дарил Х лева. Ако реша да даря активи за сума над 5 000 лева, те отново ме водят в регистър.

А ако дарите 10 лева? За всяко левче ли ще трябва да се попълва декларация за произхода на средствата, която да влиза в регистър с имената, ЕГН и адреса на дарителя?

Нарочно записахме, че за дарения в размер под една минимална заплата не се изисква декларация, защото в противен случай буквално всеки, който оставя по един лев дарение в църквата, трябва да се регистрира. Разбирам, че това е вратичка. Много хора ще кажат: „Ами ние дарихме 100 пъти по 400 лева, и ще бъдат под прага от 420 лева, вместо да кажат: „Ние дарихме 40 000 лева“. Но дори и това при проверка би насочило вниманието на съответните проверяващи. Държа да кажа, че законопроектът е консултиран с бивши служители на дирекция „Вероизповедания“ към Министерски съвет. Преди повече от три седмици съм изпратил законопроекта на самата дирекция. За съжаление, не получих обратен коментар от тях, което е странно. Не може дирекцията да няма отношение към такива законопроекти.

Кои са Вашите консултанти?

Те не искат да са публични фигури. Умишлено не изпратих законопроекта на самите вероизповедания, защото те ще могат да изложат позиция на самото обсъждане в парламента. А и някои от тях вече реагираха.

Каква е реакцията?

Отрицателна.

Кои вероизповедания са реагирали?

Бях в радиопредаване заедно с главния секретар на Главно мюфтийство и там прозвуча тази реакция. Вероятно ще има и други такива. Пак казвам – по никакъв начин не искам да въвеждаме полицейски функции, по никакъв начин не искам да правим само закон за исляма примерно, както е в Австрия - той се отнася за всички религии, включително за православието. По никакъв начин не искам от вероизповеданията да останат с усещането, че държавата се бърка в религиозните им дела, но искам да има отчетност. Ако има примерно ултраортодоксални религиозни организации, които са потенциална опасност за националната сигурност на България, ние трябва да знаем дали те даряват, какво, колко и за каква дейност. А и се надявам по този начин да накарам и държавата да си влезе във функциите. Абсолютно срамно е мюсюлманското вероизповедание в България да е на издръжка на турския Дианет, и то за някакви 3 милиона лева. Годишният бюджет на държавата е над 40 милиарда лева и да не може да намери 3 милиона лева, това ли ни е отношението като държава?

В законопроекта предлагам и друго - учебните програми на чуждите училища, които обикновено са по междуправителствени спогодби и са към някои посолства, също да бъдат съгласувани с Министерството на образованието и науката, както и в тях задължително да се изучава български език. Не предметите да се преподават на български, естествено, а да имат няколко часа български в седмицата. Защото сега събират деца, учат нещо и като питате МОН, те казват: "Ами те не са част от нашата система и не ни засяга".

Друго нещо от законопроекта, което предполагам, че ще предизвика спорове, е даването на допълнителни функции на дирекция „Вероизповедания“. Съгласно този законопроект, всяко вероизповедание, което иска да покани от чужбина служител да извършва дейност в България, трябва да подава документите при тях, да иска тяхното разрешение и те ще имат правото да отказват.

Защо сте записали в проекта, че богослуженията могат да се извършват само от български граждани или граждани на страни от ЕС и ако не са, да имат право да служат у нас най-много за три месеца от календарната година? От какво се опасявате, за да искате такова ограничение?

Дълбокото ми убеждение е, че вероизповеданията в България са български вероизповедания, на българските граждани. Съвсем логично е български граждани от местните религиозни общности да изпълняват основната роля при проповядването им. Виждате, в противен случай започват да се появяват съмнения в обществото, че има нещо скрито, че се налагат чужди интереси и има намеса във вътрешните ни работи.

Какво имате предвид?

Притесненията ми са най-вече за тези 16 служители на Дианета тук. И считам, че ако те бъдат сменяни по-често, тоест веднъж на три месеца, вероятността да се провежда политика през религията става по-малка. Ще има спорове, знам.

Да, ще има спорове, защото слагате всички под общ знаменател. Нищо в този текст не насочва вниманието към хора, за които има подозрения в извършването на притеснителна дейност. Просто изключвате всички, които не са българи и не са от ЕС. Какъв е смисълът да поставяте ограничение пред хора, чиято единствена "вина" е, че не са български граждани или граждани на друга страна членка на ЕС?

Затова има първо и второ четене в парламента – за да се чуят всички тези аргументи и съответно текстовете, които са неправилни, да отпаднат. Но аз съзнавам, че този текст създава проблем за някои религии, вероятно за всички религии. Например при еврейската религия равинът също е израелец. Има руски свещеници.

Едва ли е основателно да ги подозираме в притеснителна дейност.

Съзнавам това. Това е един от текстовете, по които ще спорим. Макар че за мен най-важни са текстовете за финансовата отчетност. Предлагам правила за финансова отчетност, които са сходни, но много по-меки от правилата за политически партии и неправителствени организации. Без да стигаме до крайности, без отчети пред Сметна палата, но с регистри на даренията.

Записали сте, че дирекция „Вероизповедания“ може да забранява на човек да извършва богослужения само при съмнение за закононарушение. Думата съмнение не създава ли възможност за произвол – някой да бъде изгонен само заради донос, без доказателства за нарушаване на закона?

Предлагам засилване на изпълнителните функции на тази дирекция, защото тя в момента има повече регистрационни функции. Дирекцията трябва да изгражда капацитета си. Те ще имат и друга функция, която е много трудна – да отсяват религиозните университети в чужбина, чиито студенти ще могат да извършват религиозни дейности у нас.

Как? Какви ще са критериите? Каква е квалификацията на работещите в тази дирекция?

Има религиозни университети с голяма репутация, световноизвестни, които никой не може да оспорва, а има и такива, които са известни като радикални и от които трябва да се пазим. И това отсяване ще е работа на дирекцията. Ако нямат капацитет - ще изграждат.

Добре дошли са всички, които искат да отправят предложения и забележки преди първо четене, както и между първо и второ четене. Вече чувам реакции: „Дайте да оставим всичко така, както беше досега, защото си е много добре“. Не е много добре и затова са предложенията ми.

Рязко сменям темата, защото тези дни в парламента станахте свидетели на странен развой по казуса "КЗК", който няма как да подмина. Откри се процедура за избор на нова Комисия за защита на конкуренцията, ГЕРБ предложиха Росен Желязков за неин председател и той не се възпротиви, но после изведнъж се отказа, след което ГЕРБ казаха, че прекратяват процедурата и откриват нова, за да могат да го номинират пак. Какво мислите за цялата ситуация?

Мисля, че се изложихме страшно. Първо, не разбрах цялата мелодрама на Росен Желязков, който можеше предния ден да каже: „Аз няма да съм кандидат“, а не да дойде пред комисията, и мелодраматично да го съобщи, блокирайки по този начин всички останали негови колеги, които чакаха да се изкажат и да представят концепциите си.

За да направим истински читава КЗК, трябват промени в закона. Сега куцо, кьораво и сакато с 5 години стаж може да се кандидатира за КЗК. Законът изисква само председателят да е юрист с 10 години стаж, а членовете - юристи или икономисти с 5 години стаж. Тоест всяка счетоводителка на едноличен търговец с петгодишен стаж може да стане член на КЗК. Няма никакво изискване да бъде специалист в конкурентното право, никакво изискване за опит в сферата, дори и да не е за 10, но поне за няколко години. На практика може да имате Комисия за защита на конкуренцията, в която никой никога да не се е занимавал с конкурентно право и защита на конкуренцията.

Ако не искат да променят закона, да сложат това допълнително изискване в процедурата за номинации и то да дава преимущество на кандидата.

Вторият проблем е политическата обвързаност, защото Росен Желязков може да е добър или лош юрист, но Росен Желязков е дясната ръка на Бойко Борисов от 2007 година - като главен секретар на Столична община и след това като главен секретар на Министерския съвет. Той е политически обвързан. От другите кандидати 90% пак бяха политически обвързани. Тоест трябва да избягаме и от това – какъв независим надзорен орган?

Как ще избягате?

Трудно. Интересите в КЗК са толкова големи, че политическите партии няма да изтърват кокала. Те винаги ще искат КЗК. За миналата година са се провели приблизително 25 000 обществени поръчки за около 7 милиарда лева. От тях 1100 са били обжалвани в КЗК и е започнало производство. Около 350 са били спрени от КЗК.

Хората не разбират колко е силна КЗК, но тя може да спре всяка обществена поръчка, от която примерно аз не съм доволен или някой от играчите не е – отиваш, понеже си загубил, плащаш си и те я спират. Тя може да направи от всеки голям бизнес малък, просто като го глоби за монополно положение, за картел, за каквото искаш. Може да направи и обратното – от всеки малък бизнес да направи голям, като пуска обществените му поръчки да минават, независимо от всички нарушения.

По тази причина тя трябва да има изключително високо обществено доверие и професионализъм. Това, което направи Росен Желязков, отказвайки се, заслужава уважение, защото донякъде ще възстанови доверието в КЗК, че не е служебна победа на дясната ръка на премиера. Но това е първата крачка. Следващата е да се направят номинации, които са професионално подготвени именно в тази сфера и да не са политически обвързани. Интересът е огромен - 7 милиарда лева, които всеки иска да контролира. Затова въпреки че Борисов каза, че ще нареди на ГЕРБ да не участват в гласуването и да излязат от залата, на следващия ден Цветанов се срещна с другите управляващи партии и решиха, че продължават процедурата.

Като че ли единственото, което може малко да подобри нещата е членовете да се избират с 2/3 мнозинство в парламента. Така и мнението на опозицията ще е важно, не само на Борисов.

Задължителното гласуване мина само първо четене, но като че ли се прокрадва усещането, че резултатът ще е същият и при второто гласуване в пленарна зала. Какви са настроенията сред колегите ви депутати?

За мен това е най-голямата глупост, която парламентът направи в изборното законодателство. Има и други безсмислени неща – намаляването на срока на кампаниите, вдигане на прага на преференциалния вот на местни избори, но задължителното гласуване е фаворит... Третираш хората като овце, които идват и гласуват. И ако не гласуват, ги дереш с 50 лева глоба. А ако гласуват - 11 лева партийна субсидия за теб, пак от неговия джоб. Самото усещане, че третираш хората като роби е отвратително.

На второ място, задължителното гласуване на практика не работи никъде. В Европа го има частично в четири държави и в четирите не работи. В Гърция на последните избори 52% от избирателите са гласували. Можеш ли да глобиш 48% от населението? Дори и в Белгия, която е далеч по-дисциплинирана държава от България, гласуват 90%.

Като минат един-два избора, като не глобят никого и ще стане като със закона за тютюнопушенето – забранено е, но навсякъде се пуши.

А защо тогава в парламента се занимавате с това?

Популизъм. Или някой е решил, че по този начин ще събира пари, или че ще спечели служебно следващите избори.

Това ще увеличи и купуването на гласове. Ще ги направи по-евтини, ще има по-голямо предлагане. Тези 40-50% отвратени хора, които не гласуват, какво ще си кажат, когато ги задължиш? Единият вариант е да кажат: „Добре, аз ще гласувам напук за някой, който няма никакъв шанс“, а другият: „Така и така ме задължават, поне да взема някой лев“. Ако досега са се търгували 100 000, 200 000, 300 000 гласа, сега изведнъж ще се появят 2 милиона гласа, които ще гласуват с отвращение и може би ще продадат гласа си. Затова казвам, че е илюзия убеждението, че това ще пребори платеното гласуване.

Не виждам нито един позитив от задължителното гласуване. Много споря с колеги. Част от тях го подкрепят, друга се колебаят. Казват, че демокрацията върви със задължения. За мен това е право. Правото да гласуваш или да не гласуваш е като правото да работиш или да не работиш, като правото да се ожениш или да не се ожениш. Правото не може да стане задължение. Големият проблем с негласуващите хора не е, че гласуването не е задължително, а че нямат доверие на политиците. Като не харесва нито един от нас, как да му кажа: „Ти ще избереш един напук, пък ако не, ще ти взема 50 лева“? Ами този човек ще ни намрази още повече.

И невалидните бюлетини ще са още повече.

Да, или ще се изберат някакви екзотични партии. Обезсмисляме нормалния вот на избирателя - вместо да му предлагаме някакви политики и да го привлечем да дойде, защото ни харесва, ще го задължим да гласува за партии, които не харесва.

Друг текст от закона предвиждаше да гласуват всички затворници с леки присъди, което наистина е препоръка на Венецианската комисия, само че в България те ще гласуват като арестантите, където всичко е под контрол. Секцията отваря в 6:00 и до 6:30 са гласували всички, като 100% са гласували за управляващата партия.

Сега, като вкараме тези 10 000 затворници с леки присъди в същия режим, на практика подаряваме 10 000 гласа на ГЕРБ. Това ще стане. Звучи добре като препоръка на Венецианската комисия, но в българските условия знаем какво ще се случи.

Още по темата

11/03/2016

От вас

Новата ни анкета: Трябва ли да се въведе задължително гласуване у нас?

10/03/2016

Политика

Първо четене: Гласуваме задължително на избори

09/03/2016

Общество

Проектозакон налага железен държавен контрол над вероизповеданията