Идан Райхел е музикант и продуцент от Израел, който създава уникалната формация „Проектът Идан Райхел“, включваща над 150 музиканти от десетки различни държави, които изпълняват песни на различни езици, акомпанирани от традиционни и екзотични инструменти.

Те правят концерти на едни от най-класовите музикални сцени в света като лондонската "Роял Албърт Хол", операта в Сидни, зала "Батаклан" в Париж и много др. Освен това "Проектът" си партнира със звезди като Алиша Кийс и Патрик Брюел, а през 2013 г. е поканен да изнесе частен концерт за Барак Обама.

Посланието на изкуството му е с една основна цел - да създава мост между различните култури и да разпространява толерантност сред хората. Именно затова той е специален гост на тазгодишния Тол-Фест - "Фестивал на толерантността" на 17 и 18 септември.

Райхел ще представи първия си концерт пред българска публика на 17-и под открито небе и сред въздействащите филмови декори на студиото "Ню Бояна".

Той ще излезе пред публиката за акустичен пиано концерт с ритми от Етиопия, вкус от Колумбия, аромат от Мали, цветове от Франция и Америка, заедно с част от музикантите от своя проект и с родния певец Миро. 10% от печалбата от билети - на цени между 40 и 70 лв. - ще бъдат дарени на "Български Червен кръст".

OFFNews успя да поговори с музиканта за изкуството, толерантността, мира, отношенията между израелците и палестинците и мостовете между хората:

Каква е причината за липсата на толерантност?

Причината за липсата на толерантност е невежеството. Ако не познаваш съседа си и не знаеш нищо за него, започваш да ставаш подозрителен, дори да проявиш расизъм заради предни свои стереотипни преценки.

Тук сте като част от "Фестивала на толерантността", посланието на изкуството Ви също е толерантност, как може да станем по-разбиращи един към друг?

Най-вече чрез образованието, колкото по-рано започнем да се образоваме по въпроса, толкова по-добре. Децата в предучилищна възраст и в началните класове трябва да учат за различните култури, за малцинствата, за бежанците, за съседните страни. Образованието ще разшири кръгозора им.

Бил ли сте някога жертва на дискриминация и как се почувствахте?

Тъй като съм израелски артист, много хора бойкотират концертите ми само защото съм израелец и се опитват да окажат политически натиск върху нашето правителство. Според мен това е дискриминация на база националност. Чувствам се много тъжно, когато подобно нещо се случи, но се радвам, че все пак винаги има публика на концертите ми, и за мен е голяма привилегия да свиря по целия свят.

Как решихте да се занимавате с музика и то в колаборации с артисти от целия свят?

Как реших да бъда артист ли... това е труден въпрос. Работата по третия ти албум започва веднага след като завършиш втория си, работата по втория започва веднага след края на първия, а работата по първия започва от деня, в който се родиш. Не знам дали това се случва след първите записани песен или демо, или след първото ти излизане на училищната сцена, първият ти урок по пиано на 9 годинки, или когато баба ти ти пее приспивни песни. Така че това е труден въпрос, да речем, че музиката избра мен и аз избрах нея.

Играе ли религията роля във Вашата философия за мир и разбиране?

Да, защото религията играе роля в живота на стотици милиони души по света, тя ги движи. Трябва да си подготвен за това и да го очакваш, няма значение дали съм ортодоксален, секуларен, консервативен или с друг тип разбиране. Така че религията е част от моята философия на мир и разбирателство, както и на певците и музикантите, с които работя.

Към какво сте нетолерантен?

Може би към лъжите и непочтеността. Винаги мога да приема истината, дори да не звучи приятно, но предпочитам и очаквам да ми се казва истината. Нека хората да казват каквото мислят, мога да ги разбера, без да ги съдя.

Смятате ли, че израелското правителство се отнася към палестинците с толерантност, знаем, че ежемесечно цели семейства биват прогонвани от родовите си домове от израелските армия и заселници?

Мисля, че трябва да се върнем към отговора ми на първия въпрос, има много аспекти на израелската действителност, с които мога да се припозная, но съм посветил живота си да създавам мостове между културите, за да могат хората да виждат другите отвъд границата като съседи, не врагове. Това е основното, което трябва да се промени в Близкия изток. Ако питаш някой израелец, който живее на границата със Сирия, той ще ти каже, че сирийците са лоши, че са врагове, но те не знаят нищо за сирийците, ако питаш ливанците за израелците, те ще ти кажат, че не знаят нищо за тях. Ако питаш иранците какво знаят за Израел и културата ѝ, те няма да знаят нищо, ако питаш израелците дали могат да изпеят и една палестинска песен – няма да могат, ако питаш палестинско дете за израелски филм – няма да знае нито един.

Това ме притеснява най-много, искам да знам, че децата в израелските училища учат за палестинските изкуства, за ливанските, за иранската храна. Искам да знам, че сирийците ще учат за израелското изкуство. Може би интервюта като това някой ден ще спомогнат в София да се срещнат различни артисти, с които ще построим мостове, защото политиците си вършат политиката, да кажем, по протокола – политик срещу политик. Но всъщност са човешко същество срещу човешко същество. Искам да срещам артисти, човешки същества отвъд границите на Израел и да правя с тях мостове на мира. А основата на тези мостове е надеждата.

Ами обикновените евреи, живеете ли с разбирателство и състрадание спрямо палестинците? И обратното - те толерантни ли са към вас?

Не знам какво е обикновен евреин, също както не може да се каже какво е обикновен християнин. Има стотици милиони християни с различни ценности и подход към живота, както има и милиони евреи, които няма да гледат на света по същия начин както аз. Моята цел е да градя мостове на надеждата, както казах.

Когато попиташ някого дали иска мир, ще ти каже – "Да", ако го питаш защо, ще ти отвърне: "Не искаме война". Хората са с обърканото разбиране, че мирът е обратното на войната, което изобщо не е така. Обратното на войната е да няма война, обратното на военния конфликт е липсата на военен конфликт. Няма нищо общо с мира. Мирът е волята да пресечеш границата и да прегърнеш съседа си, да го видиш като свой съсед. Надявам се, че това, което правим по света и в Израел, е да отворим сърцата на хората. Ние бяхме първата група, която свири арабско-палестинска музика по израелското популярно радио. Така направихме стъпки в посока на запалването на искрата на надеждата за хората, положихме още един камък в моста, който някой ден ще бъде построен – за хората, за нациите, за сърцата.

Още по темата

16/08/2016

Интервю

Принцът на Бавария: Миграция без интеграция води до граждански войни

17/08/2016

Интервю

Кого трябва да прегази автопилотът - група деца или пенсионери?

05/07/2016

Анализи и Коментари

Кристо унижи България

01/07/2016

Култура

Красотата на България (галерия)