Българско либертарианско общество подкрепя появилите се в общественото пространство призиви за премахване на административно определената и наложена минимална работна заплата. 

Това се казва в становище на Българско либертарианско общество. В текста им пише още: 

Минималната работна заплата е регулация, която, противно на заложените си цели, всъщност води до влошаване на състоянието на пазара на труда и повишаване на нивото на бедност в обществото. Ако за дадена трудова дейност нивото на минималната работна заплата е по-ниско от това на пазарната заплата, която се изплаща за тази дейност, то ефектът върху пазара на труда ще е сравнително незначителен. Ако прагът на МРЗ е по-висок от пазарната цена, това може да доведе до редица значителни отрицателни ефекти, най-съществените от които биха могли да са:

По-висока безработица – Ако работодателите в съответните сектори, които са повлияни от МРЗ не намерят начин да спестят достатъчно ресурс, за да могат да понесат по-високата цена на труда, то те ще бъдат принудени да започнат да съкращават работна ръка, за да останат конкурентноспособни. Това ще доведе до загуба на работни места във въпросните сектори и съответно до повече безработица именно сред сравнително нископлатените, нискоквалифицирани и неопитни работници, на които минималната работна заплата би трябвало да помага. В голяма част от случаите това са младежи и студенти, при които нивото на безработица има тенденцията да е по-високо така или иначе. МРЗ само влошава тази ситуация. 

По-малко инвестиции и по-ниска производителност – Освен чрез съкращаване на работна ръка, работодателите в секторите повлияни от МРЗ могат да компенсират изкуственото завишаване на своите разходи за труд като съкратят своите разходи за капитал. Това означава по-малко инвестиции в капиталови стоки и/или преустановяване на планове за разширяване на производството и откриването на нови работни места. В такава ситуация инвестициите в капиталови стоки биха паднали под оптималното ниво, за да се компенсират по-големите разходи за труд, което вреди на производителността на този труд и съответно би довело до по-нисък ръст на производството и по-нисък ръст в реалните доходи на населението, отколкото иначе. 

По-високо ниво на ценова инфлация – Ако по-високите разходи за труд на предприятията не бъдат компенсирани чрез съкращаване на работници или други разходи, това означава, че те трябва да вдигнат цената на крайните си продукти, за да компенсират по-високите разходи и да предотвратят реализирането на загуба. В тази ситуация най-потърпевши са потребителите, които ще трябва да плащат по-високи цени, което означава, че реалните им доходи (покупателна способност) са паднали. 

В общия случай резултатът от въвеждане или вдигане на минималната работна заплата е най-вероятно да е комбинация от гореизброените ефекти. В контекста на България налагането на МРЗ на национално ниво има особено остър отрицателен ефект върху по-бедните и нискоразвити региони, които страдат от демографска криза. В различните области на страната има значителни разходи в средните нива на заплащане. Съответно, отрицателните ефекти на МРЗ и всяко нейно вдигане се усещат най-остро в тези региони където средното заплащане е сравнително ниско и най-близо до националният минимален. Това са именно тези региони, където икономическото развитие е най-изостанало, пазарът на труда е в лошо състояние, и рискът от обезлюдяване е най-висок.

Освен всичко останало, налагането и увеличаването на МРЗ крие рискове и за фискалното здраве на държавата, защото за да избегнат евентуална безработица и покачване на разходите за труд и работници и работодатели е вероятно да сключат споразумения извън рамките на закона и съответно да станат част от сивата икономика. Това би довело до по-ниски приходи в хазната и НОИ от данъци и осигуровки, което би влошило състоянието на държавния фиск.

Тези заключения са потвърдени от редица изследвания, както в България, така и в чужбина. Изследване на Институт за пазарна икономика от 2015 г. откри, че всяко покачване на МРЗ със 100 лв. в България води до съкращаване на коефициента на заетост сред тези с ниско образование с средно 1,4 процентни пункта. Също през 2015 г., изследване на Institute for Applied Economic Research заключи, че въвеждането на минимална работна заплата на национално ниво в Германия води до стабилизиране на дела на сивата икономика и потенциалното и увеличаване.

Друго изследване на Станфордския университет от 2015 г. заключи, че увеличаването на МРЗ влияе като допълнителен данък върху цените на потребителските стоки и води до тяхното увеличаване.
С оглед на сериозните рискове и отрицателни ефекти, които тази регулация има върху пазара на труда и икономическото развитие, ние призоваваме за премахването на минималната работна заплата. 

Още по темата

15/05/2017

Икономика

Бизнесът настоя да се премахне минималната заплата

12/05/2017

Икономика

Минималната заплата става 510 лв. от 1 януари, 610 лв. - през 2020 г.