Намаляването на въглеродните емисии може да вдигне цената на тока с 50 на сто до 2030 година, прогнозира Димитър Стоянов - експерт устойчиво развитие. Той бе сред участниците в конференцията на тема "Устойчиво развитие и бизнес в България и Европа", организирана от Българската търговско-промишлена палата и Балканския институт за устойчиво развитие (БУИР) в София. 

Прогнозата на експерта е, че до края на следващото десетилетие цената на тон въглеродни емисии ще се увеличи до 40 евро, което ще повлияе в посока нагоре на цената на електроенергията.

Стоянов смята, че в Европа и България енергийната трансформация е едно от основните предизвикателства. За тях са необходими минимум около 1 трилион евро за интегриране на енергийните пазари през следващите десет години, за да бъдат изпълнени европейските цели за устойчиво развитие и климатичен преход. Парите са нужни за трансформирането на мрежите в "умни", пълна интеграция на ВЕИ и управление и обединение на европейския енергиен пазар.

По думите на Стоянов ЕС не отделя достатъчно средства за устойчиво развитие. За десетилетие напред са определени 30 млрд. евро, които обаче ще отидат за цифровизация, индустрия, климат и енергетика по програмата за научни инвестиции "Хоризонт Европа". Докато Китай до 2020 г. ще инвестира във водородната структура около 44 млрд. долара, посочи експертът. В иновации Европа също инвестира два пъти по-малко от лидера Южна Корея, според Глобалния иновационен индекс, цитиран от експерта. Позитивното за България е, че до момента страната ни е успяла да развитие потенциална на ИКТ сектора и възможностите, с които да се подпомогне енергийния сектор, обясни Стоянов.

Европейската комисия представи тази седмица своя план за привеждане на икономиката на Европейския съюз в съответствие с нуждите на планетата - т.нар. "Зелена сделка", която ще наложи по-строги ограничения по отношение на емисиите на парникови газове. 

"97% от хората на планетата дишат мръсен въздух. Климатичните промени са видими за всички, нивото на океаните расте. Основното право на хората да имат покрив е засегнато. Биоразнообразието е в криза. 1/4 от биологичните видове са застрашени. Ресурсите на планетата се изчерпват", каза Цветелина Цветанова, председател на Балкански институт за устойчиво развитие.

Според Цветанова това, което се констатира на световно ниво, е политическата отговорност на бизнеса, която се вижда във връзка с целите на устойчивото развитие.

В своето видеообръщение до участниците в конференцията евродепутатът Ева Майдел коментира дебата за устойчиво развитие в Европа. По думите ѝ е важно в дискусията да се води с факти от научни изследвания и анализи.

"Можем да преминем към устойчиво развитие при ниска безработица, работещ бизнес и растяща икономика. България може да бъде в авангарда на промяната", смята Майдел.

"Устойчивото развитие не приключва с това да влезеш в едно пространство и да не се променяш. Последните години сме свидетели как нещата са доста динамични. Как условията за правене на бизнес са в определени сфери се менят не с години или месеци, а с дни, затова въпрос на оцеляване и за България, и за Европейския съюз е съобразяването с новите изисквания на времето", каза Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата. Той допълни, че БТПП се старае и полага усилия, време и влага ресурси в това да се запази икономическата стабилност на България.