Изминалата 2016 година се оказа малко мрачна и успя сериозно да подкопае вярата, както в човечността на обществата, така и в спорта. Допингът в Русия, треньорите-педофили в Англия, хулиганите на Европейското във Франция, авиокатастрофата в Бразилия – на хората явно са нужни нови доказателства, че спортът, както и преди е бил и си остава нещо готино, интересно и весело. Най-големият руски спортен сайт Sports.ru е подготвил новогодишна поредица с очерци за спортни герои, от които не само не се срамуваме, но с които целият свят се гордее. В новия епизод Владислав Воронин представя Зинедин Зидан.

Зидан стана бос на Реал точно преди една година и по-добре от всичко за неговата работа говорят цифрите. 3 трофея – Шампионска лига, Супекупа на Европа и Световен клубен шампион. За цялото това време само 2 загуби. 38 поредни мача без загуба. 1-во място в класирането на Испания в зимната пауза. Още нещо много важно – Зидан успя да облепи Реал със здрави защитни плочки и клубът вече не скандализира, не истеризира, а изглежда непривично невъзмутимо. Дойде време да разберем как се получи всичко това.

От топ-мениджър към помощник

„Когато завърших кариерата си, не исках да ставам треньор, - неотдавна призна Зидан. Мислех да се занимавам с нещо друго”. Зинедин остана да живее в Мадрид, но практически не седеше у дома си, а постоянно се размотаваше по света. Той посети земята на предците си в Алжир; участва в благотворителни проекти – от Швейцария до Бангладеш; понякога блесваше като експерт в студиото на френския Canal+; беше лице на различни марки: Danone, adidas, даже Lego. Но всичко това се оказа недостатъчно, защото Зидан имаше нужда от нещо далеч по-увлекателно.

След дълги размисли той стигнал до очевидния извод: изминали са по-малко от три години от непоносимото му напускане на футбола. През 2009 г. Зинедин се връща в офиса на Реал и става съветник на президента Флорентино Перес, който някога го беше поканил в Мадрид с послание, надраскано на салфетка по време на вечеря. Зидан беше пълноценен топ-мениджър: помагаше на Перес със стратегията, влияеше на трансферната политика, а понякога и сам водеше преговори. Впоследствие отговорностите се разшириха: той започна да балансира между Перес и своенравния старши треньор Жозе Моуриньо. Това е и преломният момент, доколкото, вече плътно приближен до отбора, Зидан почувства леко притегляне към треньорската работа.

През сезона 2012/2013 той постоянно води индивидуални тренировки с най-талантливите млади играчи – Хесе и Алваро Мората. Вече през лятото на 2013 г. попадна в щаба на Карло Анчелоти. „Точно с това и исках да се занимавам. След като завърши кариерата ми на професионален играч, смених доста позиции, срещнах се с много и различни хора, а след това разбрах, че трябва да се върна към това, което ми дава енергия и ентусиазъм. Трябва да правите това, което обичате. За мен това е футболът”.

Ужасният старт в Кастилия

В желанието си да трупа тактически познания, Зидан се записва на треньорски курсове. В Испания му предлагат съкратена програма, създадена специално за бивши топиграчи, които и без това имат солидни познания за множество тактически постановки. Зидан се отказва от ускореното обучение и започва редовен 3-годишен курс в треньорската школа на Франция. Негов наблюдаващ лектор в школата става Ги Лакомб – треньор, който се запознава с него още в академията на Кан през 80-те години на миналия век. След това Лакомб води Сошо, ПСЖ и Монако. Именно той организира за Зидан кратки стажове при Биелса в Олимпик Марсилия и при Гуардиола в Барселона. Ангажиментите на Лакомб не се ограничавали с треньорски курсове и семинар. През 2014 година, когато Зидан започва самостоятелна работа в младежкия тим на Реал, той става негов съветник в сянка или даже помощник.

Началото за Зидан в Кастилия е търкаляне по нанадолнището: само една победа в шестте първи кръга. Най-неприятно е поражението от младежите на Атлетико: водейки с 1:0, момчетата от Реал се отпускат и се сриват за крайното 1:2. Зидан не може да влияе по никакъв начин на мача, отборът му изглежда живее отделно и не чувства новия си треньор. Разочарован от това начало, Зидан звъни на Лакомб за съвет.

Френският треньор се втурва към Мадрид за кризисна диагностика, за да разбере какво се е объркало. Един месец той гледа всички тренировки и мачове на отбора, седи в кабинета на Зидан и слуша беседите с играчите.

„Зинедин беше твърде срамежлив, колеблив и неуверен по време на тренировките, не държеше целия отбор в ръцете си, - припомня си Лакомб. – Буквално за 15 дни той видимо започна да трупа увереност”.

Агресия. Психологическите промени се оказват най-сложни за Зидан

В детството си той се учи да играе футбол по хулиганските улици на Марсилия, което го прави много избухлив и агресивен. „В Марсилия имаше страховита борба между отделните квартали и ако ти не реагираш на провокициите, на ударите, теб просто няма да те броят за жив”, - пояснява Лакомб. В края на 80-те сам гони Зидан от тренировка, когато младият плеймейкър блъска силно свой съотборник след груб, но безобиден фаул.

„Който позволява да го бият, в Марсилия не се смята за мъж”. Неизвестният Зинедин Зидан

По-късно Зидан се променя и започва да владее емоциите си. В живота си той често е наричан интроверт. Популярният френски композитор Жан-Луи Мюра веднъж беше казал: "Когато кажа на Зидан, че играе като солист на отбора, той обича да отговоря, че щеше да е по-добре да свири на маракасите."

Разбира се, това е преувеличение, но за да стане треньор от класа, на Зидан му се наложило да добави агресия.

„Ако бъдеш прекалено мек с играчите, нищо няма да се получи, - потвърждава и Зидан. – Постепенно разбрах, както казват момчетата за това, че те не са готови или не искат да слушат. Това е необходимо за общия успех. При всичко това аз викам много рядко. Ако крещях много, то вече нямаше да съм аз”.

За едно от основните предимства на Зидан се смята неговото умение да слуша – и то без значение дали ръководството за проблем около някой трансфер или футболист, който иска да играе на друга позиция. „Ние винаги подкрепяме Зидан, защото той е спокоен човек и умее да изслушва събеседника”, - разкрива Кристиано Роналдо.

Според Лакомб, Зидан е типичен работохолик: „Той влиза в кабинета си в 8:30 ч. и работи до късна вечер. Чете, води си бележки или говори с асистентите си как по-добре да се подготви отборът за следващия мач”

Приятелят, който обикаля със Зидан из Европа

Главен асистент на Зидан е неговият дългогодишен приятел Давид Бетони. Те се срещат през 1988 г. в академията на Кан, когато Бетони е настанен в стаята на Зидан и оттогава са неразделни.

Заедно се возят на първите си коли Ford Fiesta и Renault Clio от Кан до Марсилия, а когато Зидан е купен от Ювентус през 1996 г. той толкова не искал да изоставя верния си приятел, че моли босовете на Старата госпожа да му намерят приличен отбор наоколо и така той се озовава в няколко тима от Серия Б и Серия C.

Честно казано слабичката му визитка по никакъв начин не е попречила на Бетони да попадне в Реал. Всички, които са работили с Давид, казват че е прекрасен тактик. „Той не оставя нищо на случайността – всичко пресмята", - разказва спортния директор на Кан Ерик Гоаран. "Футболът е неговата страст, като че ли яде и пие футбол. Той е много старателен в тактиката и изключително внимателен стратег”.

Ако Зидан продължава да покорява върхове с Реал, този история за истинско приятелство може да се превърне в една от най-красивите, силните и успешните в съвременния футбол.

Още по темата

05/01/2017

Футбол

Реал би 3:0 Севиля с резервите

04/01/2017

Футбол

Клоп – водещият футболен философ, който замени Кройф

30/11/2016

Футбол

Синът на Зидан вече бележи за Реал Мадрид