Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам

Румъния: протести, политика и корупция. Звучи ли познато?

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 27 януари 2017 в 19:0650802

На 22 януари, в неделя вечерта, десетки хиляди румънци излязоха по улиците на Букурещ и други големи градове, за да протестират срещу предложените от новото правителство промени в съдебните закони. Те предвиждат предефиниране на понятията „конфликт на интереси“ и „злоупотреба с власт“ като криминални престъпления, опрощаване на наказанията на хората с условни присъди и освобождаване на няколко хиляди души от затворите, главно осъдени за различни нарушения държавни служители.

Президентът Клаус Йоханис се включи в протеста в Букурещ, а на следващия ден обяви, че ще поиска свикване на референдум, на който гражданите да се произнесат дали одобряват тези промени. В седмицата преди това той вече беше поискал от правителството да оттегли спорните законодателни промени. Още повече, че те не са били включени в управленската програма на партиите, които спечелиха изборите на 11 декември 2016 г. и сформираха правителство.

Снимка: БГНЕС

За целта президентът е готов да приеме всяко предизвикателство, отправено му от правителството и парламента, включително искане за отстраняването му от поста, каквито призиви често се чуват в речите на лидерите на управляващите партии СДП и АЛДЕ, когато той се противопоставя на тяхната политика.

След включването на Йоханис в неделната демонстрация в Букурещ на 22 януари, неговите последователи във Фейсбук само за ден се увеличиха с 15 000 души. След парламентарните избори на 11 декември румънският президент е прибавил към последователите си във Фейсбук нови 50 000 души и броят им достига 1,74 млн. души.

Йоханис заяви пред протестиращите на площада в Букурещ: „Банда от политици с криминални проблеми искат да променят закона в Румъния и да отслабят правовата държава. Това не може да бъде позволено. Неприемливо е да се променя законодателството, за да могат няколко десетки или няколко стотици политици, имащи проблеми със закона, да изчистят свидетелствата си за съдимост и да продължат с безобразията. Румънците са наистина гневни“. След 15 минути президентът напусна демонстрантите, но техният брой продължи да се увеличава.

Снимка: Reuters

Протестиращите продължиха похода си към сградата на правителството, пред която останаха един час, а после към сградите на двете управляващи партии СДП и АЛДЕ. Демонстрацията продължи четири часа и в нея се включиха над 20 хиляди души. Водачът на СДП и председател на долната камара на парламента Ливиу Драгня нарече протеста „нов миньорски бунт“ и начало на държавен преврат. Той добави, че няма да позволи президентът да нарушава повече конституционния ред в страната. Самият Драгня има условна присъда от две години затвор за изборни фалшификации по време на референдума от 2012 г. за отстраняване на президента Тр. Бъсеску.

Снимка: БГНЕС

Амнистията на хиляди затворници се налагала, не за да бъдат извадени от затворите осъдени за корупция политици и държавни служители, а защото затворите били препълнени и условията в тях били ужасни. Драгня, от своя страна, заяви, че ще настоява за свикване на референдум по други две теми – за дефиницията на „традиционно семейство“ в румънската конституция и за премахване на имунитета на депутатите и на президента.

В следващите дни Съветът на магистратите в Румъния и главният прокурор също се обявиха срещу предложените от правителството промени, тъй като според тях те ще доведат до отслабване на антикорупционните мерки, съдържащи се в съдебните закони.

Съвременната многопартийна политическа структура в Румъния се създава след разпадането на Фронта за национално спасение през 1990 г., оглавил страната сред падането на диктатурата на Чаушеску през декември 1989 г. Създадените тогава две големи партии - Социалдемократическа (СДП) и Националлиберална (НЛП) и до днес остават водещите политически партии в страната. Никоя голяма партия не претендира, че е наследник на комунистическата партия и е пазител на нейното положително наследство. СДП управлява в различни коалиции до 1996 г. начело с Йон Илиеску – президент на страната на два пъти (1990-1996 г. и 2000-2004 г.) 

Според Конституцията от 1991 г. Румъния е унитарна полупрезидентска република с двукамарен парламент, това до голяма степен се основава на конституционния модел на Петата френска република. Изпълнителната власт се поделя между правителството и президента. Съдебната система също следва френския модел. Конституционни промени могат да се извършват след референдум. Слабост на Конституцията представляват неясните правомощия на президента да посочва министър-председател от партия, която няма парламентарно мнозинство. Това води до политически и конституционни кризи, както например през 2008 г. (първата и третата партия имат общо мнозинство от 51%, но президентът посочва министър-председател от втората партия).

След свалянето на Чаушеску много предприятия са затворени, а други в непрозрачен процес на приватизация са продадени на цени доста под пазарната им стойност. През 2000 –2008 г. Румъния води успешна икономическа политика – отбелязва висок икономически растеж, значително подобряване на стандарта на живот и намаляване на бедността в страната.

През 2009 - 2012 г. страната е тежко засегната от световната финансова и икономическа криза. Това води до масови протести срещу рестриктивните мерки, които налага правителството, подкрепяно от президента Бъсеску, и до голямата политическа криза от 2012 г. Страната все още има сериозни проблеми с остарялата инфраструктура (някъде и липсваща), ниското качество на общественото здравеопазване, образованието, високите нива на повсеместна корупция.

Политиката на либерализация във важни сектори като енергетика, телекомуникации, транспорт води до ускоряване на икономическия растеж след 2012 г. и преодоляване на последиците от кризата. Румънските граждани, работещи в чужбина са над 2 милиона души, основно в Западна Европа и Северна Америка. Те образуват големи групи в Италия, Испания, Франция. Продължаващата емиграция от Румъния към страни с по-високо нива на заплащане и по-висок жизнен стандарт води до сериозни социални проблеми и дисбаланси. Много деца живеят с близки или сами в Румъния, докато родителите им работят в чужбина – този проблем е наричан “евросираци”. 

Парламентарните избори през 2008 и 2012 г. се провеждат по смесена избирателна система, която обуславя съставянето на сложни и безпринципни коалиции с цел осигуряване на парламентарно мнозинство.

На 28 ноември 2004 г. се проведе първият кръг на президентските избори с ясен фаворит министър-председателят Адриан Нъстасе от СДП. Прогнозите предричаха негова убедителна победа и на втория кръг срещу дясноцентристкия кандидат Траян Бъсеску – бивш министър на транспорта и бивш кмет на Букурещ. На втория кръг на 12 декември 2004 г. обаче Бъсеску спечели изненадващо с 51% от гласовете, след като спечели убедително втория телевизионен дебат между кандидатите, в атмосфера на постоянни обвинения в корупция срещу СДП. Освен това той получи подкрепата на класиралия се трети кандидат Корнелиу Вадим Тудор от партия "Велика Румъния", докато Партията на хуманистите на олигарха Дан Войкулеску не осигури сериозната подкрепа, обещана за Нъстасе на втория кръг.

През 2007 и 2012 г. парламентът, контролиран от СДП, гласува на два пъти за отстраняването от длъжност на президента Бъсеску през 2012 г. след масови улични протести срещу него. След това се провеждат изискваните от Конституцията референдуми за потвърждаване отстраняването на президента. През май 2007 г. 74% от избирателите гласуват за оставането на Бъсеску на поста. През 2009 г. Бъсеску печели втория си президентски мандат само с 1% преднина пред кандидата на СДП Мирча Джоана. През 2012 г. след гласуването на отстраняването на Бъсеску, наречено от него “държавен преврат” парламентът свиква референдум, който да го потвърди. Бъсеску и неговата партия призовават за бойкот на референдума, за да не бъде постигната избирателна активност от 50%. С огромно мнозинство от 88 % или 7,4 млн. гласа противниците му печелят референдума, сравнено с 5,2 млн. гласа, с които Бъсеску е избран през 2009 г., но Конституционният съд обявява референдума за недействителен, защото избирателната активност е само 46,24 %, под изискуемия праг от 50%.

При дебатите в парламента и в медиите премиерът Виктор Понта обвинява Бъсеску в превишаване на пълномощията, незаконно подслушване, използване на разузнавателните служби срещу политическите си противници, натиск над прокурори по криминални обвинения. Авторитетът на Бъсеску и партията му се срива сериозно от роднинските назначения и строгите мерки за икономически ограничения, които той подкрепя.

На парламентарните избори през 2012 г. първо място зае СДП с 33,5% от гласовете, следвана от коалицията Дясноцентристки алианс между НЛП и Консервативната партия. След това трите партии формираха правителство на Социал-либералния съюз начело с Виктор Понта от СДП. През време на този мандат Консервативната партия и НЛП постепенно се раздалечиха в позициите си, а през август 2014 г. лидерът на консерваторите милиардерът и медиен магнат Дан Войкулеску беше осъден на 10 години затвор за пране на пари. Голяма част от имуществото му беше конфискувана.

През февруари 2014 г. НЛП напусна правителството на Понта. Дотогава член на Алианса на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ), партията кандидатства за членство в ЕНП, като се ориентира все по-надясно. Това доведе до разцепление в нея. Групата около бившия премиер и финансист Калин Попеску-Таричану се отдели от НЛП и създаде Либерална реформистка партия (ЛРП), която после се сля с Консервативната партия в румънски вариант на АЛДЕ. НЛП, от своя страна, се обедини с демократичната либерална партия (ДЛП), която беше напусната от Тр. Бъсеску, който създаде новата партия Народно движение. ДЛП и НЛП създадоха Християн-либерален съюз, който издигна Клаус Йоханис за президент на изборите през ноември 2014 г., спечелени от него с 54,43% от гласовете срещу тогавашния министър-председател от СДП Виктор Понта, останал втори с 45,56%. На 17 ноември 2014 г. ден след успешните избори двете партии се обединиха под името НЛП.

През декември 2014 г. доверието в партиите е само 12 %. Това принуждава двете големи партии СДП и НЛП да провеждат серия от вътрешни реформи и да налагат дисциплинарни санкции включително изключване на партийни членове, разследвани или осъдени за корупция.

След решение на Конституционния съд от 6 май 2015 г. по жалба от нерегистрираната Пиратска партия на Румъния Законът за политическите партии позволява създаването на партия само с 3 подписа, предишното изискване за 25 хил. подписа в 19 окръга е оценено от КС като ограничаване на правото на сдружаване на гражданите.

На 30 октомври 2015 г. в нощен клуб “Колектив” в Букуреш избухва пожар от пиротехническите ефекти на рок концерт, довел до смъртта на 64 души и 147 ранени. В следващите дни избухват масови протести в столицата и други градове с искания за оставката на правителството и лозунги “Убийци” и “Корупцията убива”. На 4 ноември премиерът Понта подава оставката на правителството. Протестите продължават с искания за предсрочни избори и пълна смяна на политическата класа. 20 представители на протестиращите граждани са поканени на консултации при президента Йоханис на 5 ноември.

Малко преди това, през юли 2015 г., Виктор Понта губи от Ливиу Драгня председателското място на СДП след скандал за данъчни измами, за които е обвиняем. Той е първият действащ румънски премиер, който става обвиняем за корупция още по време на мандата си. Всички негови предшественици са упреквани за участие в корупционни схеми, а някои от тях в момента са обвиняеми или вече осъдени като Адриан Нъстасе.

Бившият еврокомисар по земеделието и министър на земеделието на Румъния, учил във Франция и женен за французойка, Дачиян Чолош съставя правителство от 21 технократи, една трета от тях са жени. Одобрен е от парламента през ноември 2015 г. с 389 срещу 115 гласа. НЛП и Съюзът за спасение на Румъния дават подкрепата си за Чолош, а той призовава избирателите да гласуват за една от двете партии на 11 декември 2016 г.

На тези парламентарни избори за първи път след 2004 г. отново е приложена чиста пропорционална система с партийни листи. Изборният праг за партии е 5%, а за коалиции е 8-10%. За първи път румънските граждани, живеещи в чужбина имаха възможност да гласуват по пощата, след печалния опит с трудностите, които срещнаха да гласуват на президентските избори през 2014 г. Тогава огромното мнозинство от тях гласуваха за Йоханис срещу Понта, но много от тях не успяха да упражнят правото си на глас поради огромните опашки и недостатъчния брой на избирателните секции, разкрити в чужбина.

Общо шест партии успяха да влязат в парламента, за сравнение, те бяха пет през 2012 г. Нормата на представителство е 1 депутат на 73 хил. жители и 1 сенатор на 168 хил. жители. Това доведе до намаляване броя на депутатите от общо 588 през 2012 г. до 466 през декември 2016 г. – 308 депутати в долната камара плюс 18 малцинствени депутати, по един представител на всяко от официално признатите малцинства, и 134 сенатори. Румънските граждани в чужбина избраха чрез гласуване по пощата четирима депутати и двама сенатори.

Авторитетът на дългогодишния лидер на СДП и министър-председател Виктор Понта пострада силно от многобройните корупционни скандали и предизвиканите от тях протести. Въпреки това СДП остава най-голямата партия в страната, като получи два пъти повече гласове от втората по сила партия НЛП - 45,48% за социалдемократите срещу 20,04% за национал-либералите (67 сенатори и 154 депутати за СДП срещу 30 сенатори и 69 депутати за НЛП). За сравнение, през 2012 г. резултатите им бяха 33.5% срещу 28,41%.

СДП спечели победата на последните парламентарни избори на 11 декември 2016 г. с обещания да намали някои данъци (правителството на Понта през юли 2015 г. намали ДДС върху храните от 24 на 9%). Традиционните им избиратели – по-бедните слоеве от населението бяха спечелени с обещанията, че СДП ще ги превърне в средна класа. Традиционно една трета от избирателите винаги гласува за СДП, така че при 39,5% избирателна активност тя успя да вземе своите сигурни гласове, които са повече от тези на всяка друга партия. Очакваше се СДП да сформира коалиция, както винаги досега го е правила, макар и трудно понякога, и да посочи не своя партиен лидер Ливиу Драгня, а някой друг за премиер.

Виктор Понта е обвиняем и го грози присъда по обвинение в корупция, така че неформалният лидер на новото правителство ще бъде Драгня – подобно на Ярослав Качински в Полша на правителството на партия Право и справедливост. Избирателите на двете големи партии гласуваха за стабилност, кампанията изобилстваше от прояви на популизъм и мръсна игра, както на почти всички предишни избори. Влиянието на крайно десните и ултранационалистически партии видимо изчезна на тези избори.

Национал-либералите бяха напуснати от свои знакови фигури като Търичану и това се изрази в спада на резултата на партията.

Новата партия Съюз за спасение на Румъния, оглавена на 16 август 2016 г. от математика Никушор Дан, се класира на трето място на парламентарните избори с 8,87% от гласовете – 13 сенатори и 30 депутати. Възникнала първоначално като Съюз за спасение на Букурещ, тя получи подкрепа из цялата страна с програмата си за пълно изкореняване на корупцията.

На четвърто място се нареди Демократичният съюз на унгарците в Румъния (ДСУР) с 6,18% - 9 сенатори и 21 депутати.
При другите партии настъпиха сериозни прегрупирания през последните две-три години, като три от новите партии успяха да влязат в парламента - Съюза за спасение за Румъния, АЛДЕ начело с К. Попеску-Търичану с 5,62% и партия Народно движение на Тр. Бъсеску с 5,35% – съответно на трето, пето и шесто място.

Страница на статията : 0102



Божидар Дзиков

Рейтинг : 1032

28.01 2017 в 20:49 2
+ 0
- 5
Познато? Не. Тука има корупция. Протести няма, защото българите са твърде важни да ходят на протест.
Професор Балкански

Рейтинг : 74732

28.01 2017 в 01:00 1
+ 0
- 0
Ей, тоя дедо Дьорд Шорош и на Ръмъния ли иска да сложи ръка бе? На него ми мирише.
 
Още от : Анализи
Десните?
04 април 2017 в 18:457
23 април 2017
FACEBOOK
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.