През 2000 година България извърши системна реформа в пенсионната сфера. Бяха променени не само параметрите на съществуващата тогава система, а бяха създадени още два стълба на пенсионното осигуряване и от система само с една пенсия се премина към система с три пенсии (бел.ред. държавно обществено осигуряване, допълнително задължително и допълнително доброволно осигуряване в частни пенсионни фондове).

За реформата

Всички анализи, още в края на 90-те години, показваха, че пенсионният фонд ще излезе на огромен дефицит и че, поради ниската възраст на пенсиониране, която беше 60 г. за мъжете и 55 г. за жените плюс около 700 000 души с право на ранно пенсиониране от I и II категория труд, пенсионерите ще бъдат повече от работещите в следващите 10 години. Очакваше се да има 124 души пенсионери на 100 работещи. Целта с промените в параметрите – главно с въвеждането на т. нар. точкова система, беше да се намали броят на пенсионерите и да се увеличи броят на работещите. За жените промяната обхвана 10-годишен период - до края на 2009 г. възрастта за пенсионирането им се променяше с по 6 месеца всяка година. При мъжете периодът беше около 7-годишен. Повиши се чрез точковата система и необходимият стаж за пенсиониране – за жените с 14 години, но пак постепенно, а за мъжете – с 12 години. Това доведе до подобряване на съотношението между пенсионери и работещи от 100 пенсионера на 100 работещи на 76 пенсионера на 100 работещи, както е сега. С пенсионната реформа се въведе и нова формула за изчисляване на пенсиите, която много пряко обвърза размера на пенсията с осигурителния принос, изразен в продължителност на осигурителния стаж и дохода, върху който се е осигурявал човек, през целия му трудов живот, а не доходът само от 3 най-добри избрани години. На практика се създадоха предпоставки след 2010 г. да няма ограничение върху максималния размер на пенсията, защото с фиксирания и променящ се всяка година максимален осигурителен доход се въведе един автоматичен регулатор – максималната пенсия да не е по-голяма от 4-4.5 пъти от средната пенсия. Разшири се осигурителната основа, т.е. онова, върху което се начисляват осигурителните вноски. До тогава имаше възможност човек да се осигурява само на едно основание и обикновено това беше трудов договор на минимална заплата. Всички останали доходи се получаваха под формата на хонорари. След 2000 г. хонорарите също влязоха – до размера на максималния доход, в осигурителната основа, и по този начин, с последващи стъпки – регистрацията на трудовите договори, въвеждането на минимални осигурителни прагове, се създадоха възможности за противодействие на сивата икономика. От сивата в реалната икономика бяха трансформирани около 300 000 работни места – буквално за месеци, в началото на 2003 г., и осигурителният доход се повиши чрез минималните прагове. Около 60 000 работодатели се появиха. Те не бяха нови, но не фигурираха в регистрите, защото работниците им бяха в сивата икономика.

Вторият стълб (бел. ред. допълнително задължително пенсионно осигуряване) стартира с два вида фондове: професионални фондове - за работещи от I и II втора категория труд, които имат право на ранно пенсиониране, и универсални фондове, в които се събират вноски за допълнителна пенсия за старост. През 2000 година, с прекатегоризация на труда, броят на тези, които са в I и II категория труд, беше намален от 700 000 на 150 000-160 000. Това беше много строга административна мярка, но мина без съпротиви и за тези около 160 000 души се въведе възможност след 10-годишно натрупване в индивидуални сметки в професионалните фондове, да могат да се пенсионират от индивидуалните си сметки, когато пожелаят, ½ от парите можеха да бъдат изтеглени еднократно в случай на инвалидизиране, а можеха да бъдат получени и от семействата на работниците в случай на смърт. По-съществен беше т. нар. универсален пенсионен фонд, който е за родените след 1959 година. Те започнаха да внасят част от вноската си за пенсионно осигуряване в избран от тях пенсионен фонд. Тя е за задължителна втора пожизнена пенсия, която да получават заедно с основната пенсия от общественото осигуряване. Тогава съществуваше и т. нар. доброволно осигуряване, което беше нерегулирано. Със законодателството се създадоха механизми за защита на интересите на осигурените лица. Създаде се специален надзорен орган и се възвърна доверието към този вид фондове. И още от началото след 2000 година годишните приходи от осигурителни вноски нараснаха многократно и достигнаха 130 млн. лева на година. За сравнение ще кажа, че сега – не само в резултат на кризата, но заради срива на доверието към тези фондове поради лоши и некоректни сигнали въобще за пенсионната система премийният приход или приходите от осигурителни вноски двойно се съкратиха. Страшно много работа беше извършена в едно публично-частно партньорство между Националния осигурителен институт (НОИ), който събираше осигурителните вноски, в това число и за Националата здравноосигурителна каса (НЗОК), и пенсионно-осигурителните дружества в целия този процес на избор на фонд, на служебно разпределение, на събиране на вноските, на разпределяне от НОИ към пенсионните фондове. Това публично-частно партньорство беше разпространено в други страни от региона като много добър опит – че не се противопоставят частната и публичната система на пенсионно осигуряване, а напротив – те си партнират. Крайната цел на тази реформа и на тази нова архитектура на пенсионната система беше в един продължителен период, когато започващите да се осигуряват във втория стълб от 2002 година ще имат пълен осигурителен период до пенсионирането – тоест от около 40 години, сборът от трите пенсии – от общественото осигуряване, от универсалния фонд и от доброволното осигуряване, да бъде някъде около 75-80% от заплатата, която работещият е получавал, преди да се пенсионира. От общественото осигуряване целта беше да се постигне 45% заместване на дохода, т.е. средната пенсия от НОИ съотнесена към заплатата да бъде 45 на сто, още около 20 на сто да се получава от универсалния фонд. Първоначално, естествено, този процент ще бъде по-малък, защото периодът на акумулиране е по-кратък - от 2002 до 2022 година са не 40, а 20 години. От допълнителното доброволно осигуряване трябваше да идват около 10-15 на сто и така да се постигне този процент.

За намесата на политиците

Всичко това вървеше добре, докато политиците не се насочиха да използват осигурителната система за стимулиране на бизнеса – на земеделието, на дребния бизнес. Например за земеделието бяха направени огромни отстъпки. Те внасяха върху ¼ от минималния доход. Минималният доход не се променяше години наред. Максималният доход, също както и сега, стои на едно и също ниво, но най-вече намалението на вноските създаде сегашния огромен дефицит в осигурителната система. За това днес никой не говори. Всеки говори, че има дефицит, че системата е пред колапс, че 60% се финансират от данъците, а всъщност дефицитът е резултат от намалението на вноските. Допусканията на либералните икономисти, които и двете правителства – и сегашното и предишното, слушаха или им се искаше така да бъде, бяха, че щом като намалим данъците и осигурителните вноски, ще изсветлее икономиката, ще се разкрият нови работни места, ще се увеличат доходите и това ще доведе до такива приходи, които ще компенсират това намаление. Нищо такова не се случи. В 2003 г., която беше най-добрата година от гледна точка на събираемостта заради въведените минималните прагове и регистрация на трудовите договори, събраните приходи от осигурителни вноски в процент към тогавашния Брутен вътрешен продукт (БВП) бяха 10 на сто. Сега приходите от вноските, отнесени към БВП, са 4.98 на сто. Тоест два пъти намалихме размера на осигурителните вноски – от 29 на сто от 2003 г. на 17.8 на сто, колкото са сега, а за родените след 1959 г. всъщност са с 5 процентни пункта по-ниско заради отделянето на вноската за втория стълб, т. е. 12.8 на сто, и точно два пъти са намалели и приходите като процент от БВП. Тоест няма никакъв ефект – нито се е подобрила конкурентоспособността, нито събираемостта, нито е изсветляла икономиката, нито имаме нови работни места – напротив, имаме с 300 000 намалени работни места сега, нито нараства осигурителният доход с онези темпове. Това е основната причина за огромния дефицит. В резултат на това намаление на осигурителните вноски в бизнеса вече са останали около 15 млрд. лева. Те, за съжаление, не отидоха в икономика, която да бъде устойчива, с трайни работни места, с експортни пробиви, а в строителство на хотели, жилища, на бизнес сгради – нещо конюктурно, което в момента бездейства. Голяма част от тези пари бяха и по най-паразитния начин изнесени от страната. Ако съберем дефицита на НОИ по години в същото това време, ще се види, че сумата е по-малка. Тоест дефицит не би имало, ако не беше извършено това намаление. Преди да започне намалението, всяка година вноските се определяха със Закона за бюджета. По настояване на бизнеса от 2003 г. размерът на вноските за общественото осигуряване се пренесе в Кодекса за социално осигуряване, фиксира се размерът им, включително и нарастването във втория стълб. Това не ги удовлетвори и още от следващата година започнаха да намаляват вноските с 3%, с 6%, с 2%. Трябва да се има предвид, че в допълнителното осигуряване в универсалните и професионалните фондове има акумулирани около 3.5 млрд.осигурителни вноски. Ако приемем, че доходността от тях е около половин милиард, макар че сега от кризата доходността беше изядена, значи 3 млрд. лева са излезли от общественото осигуряване и са в личните сметки на хората. В това няма нищо лошо – това беше и целта на реформата, но когато говориш за дефицита и сравняваш на примитивно ниво НОИ с БДЖ, трябва всички тези неща да ги знаеш. Иначе е по-добре да си мълчиш. Всички тези разчети ние сме ги правили многократно. Те са показвани. От години говоря, че намалението на осигурителните вноски е пагубно и че то ерозира осигурителната система. Сега всички игнорират този фактор – че това е причината и говорят за дефицит. Моето предложение беше, ако намаляваме вноските, поне да ги намаляваме под определени условия към бизнеса: ние ще намалим осигуровките с два процентни пункта, но очакваме вие да съхраните толкова работни места или да се съгласите на по-високи минимални осигурителни прагове, за да може да се компенсира това намаление. Когато се въведе 12-процентно участие на държавата като особен осигурител, предложението ми беше тези вноски първоначално да се плащат от бизнеса, след което, когато бъдат платени навреме, да му се възстановят, т.е. да се реимбурсират. Ако работодателят забави тези вноски с един месец, част от сумата да става дължима от него, ако забави втори месец – друга част, ако забави повече от 3 месеца, цялата сума да бъде дължима от него. Тоест да си гарантираме 100% събираемост. Това не беше прието. В цялата тази операция – да освободим бизнеса от осигурителни вноски и да компенсираме липсващите средства в НОИ с данъци, съдържа и една макроикономическа спекулация. Тя се изразява в това, че дефицитът в НОИ за изплащане на пенсиите се компенсира вече не от преки данъци, а най-вече от ДДС. Компенсирането с ДДС означава, че не бизнесът и не работещите плащат пенсиите, а пенсиите се финансират от цялото население, което консумира, в това число и от самите пенсионери. Образно казано ако на пенсионера му дадем 300 лева пенсия, той ги изхарчва всичките в България – по-голямата част дава за ток, вода, парно, лекарства и т.н., където това е официалната икономика и ние вземаме 60 лева под формата на ДДС от тези 300 лева и следващия месец му ги даваме на този пенсионер и му казваме: „Кажи тенк ю“. Това е една макроикономическа ситуация, която и правителството на тройната коалиция, в което социалистите доминираха, и това правителство съзнава и затова не иска да се увеличат вноските. А иска отговорността по плащането на пенсиите да бъде върху цялото население, а не върху бизнесът. А осигурителните вноски в България са едни от най-ниските в целия ЕС и това с нищо не помага нито да се подобри конкурентоспособността, нито пък да дойдат чуждестранни инвеститори. Всяка следваща година чуждестранните инвеститори намаляват, защото България излъчва лоши сигнали за световния бизнес, за големите компании. Затова решенията сега се търсят не в приходната част, защото те го приемат като статукво – Дянков не случайно иска всички преки данъци, той включва не само ДОД, но и вноските, да бъдат фиксирани на сегашното положение в конституцията и ние да не ги променяме, защото зад това се крие именно тази макроикономическа спекулация - без необлагаем минимум, с плащане на косвени данъци на пенсиите отговорността, тежестта да се разпредели върху бедните, върху цялото население и богатите да станат по-богати, бедните да станат още по-бедни. Дянков това иска и затова всичките му реформи са да се орежат разходите. Твърдя, че пенсионната система на България въобще не е тежест за бизнеса и работещите, защото през цялото това време ние сме плащали пенсии като обща сума в процент към БВП не повече от 8 до 10 на сто. А при средно 12.5% в ЕС и в отделни страни – като Австрия, Португалия, Испания, този процент е от порядъка на 14-15 с тенденция да нараства. Пенсионерите не могат да бъдат наречени лапачи при положение, че ние харчим доста по-малко от брутния си продукт за изплащане на пенсии. Това, което Дянков предлага, е най-лесното, най-елементарното – да повиши пенсионната възраст.

За пенсионната възраст

Това решение няма да има фискален ефект за Дянков през 2012 и 2013 година. В краткосрочен план сметките са му криви, първо, защото той не познава поведенческите фактори - какво се случва, когато изведнъж решиш да вдигнеш пенсионната възраст без подготовка, без нищо. Отключват се фактори, които карат хората, които са придобили право на пенсия, но работят, да се пенсионират поради недоверие, поради страх че утре може да има нова промяна. Онези, които са пряко засегнати и са планирали да се пенсионират, защото са болни, имат планове да гледат внуци или да започват собствен бизнес, което трябва да се стимулира, прибягват до други хитрости – търсят инвалидната пенсия. И ще има увеличение на инвалидните пенсии. То ще бъде и по обективни причини, защото когато възрастта за пенсиониране е по-ниска, хората стискат и чакат година-две, за да си вземат обикновена пенсия. Но когато ти повишаваш възрастта, те просто се възползват от правото си да получат инвалидна, защото обективно не са добре със здравето. Има и такива, които ще използват инвалидната пенсия като байпас. Второ, пазарът на труда не е подготвен да поеме тези хора да останат на работа. Голяма част от работодателите са планирали да освободят пенсионери и да наемат на тяхно място млади хора. Или младите ще останат без работа или възрастните ще бъдат уволнени – нещо, което работодателите правят с удоволствие, за да не плащат 6 заплати при пенсиониране, и, понеже тези хора още нямат право на пенсия, ще се регистрират в бюрата по труда като безработни. В първия случай ще плащаме обезщетения или помощи на младите, във втория НОИ ще плаща обезщетения за безработица на възрастните, които са по-високи от пенсията. Обезщетението за безработица е 60% от заплатите за последните 18 месеца – те са по-високи. Там също ще отидат много пари. Заради това, че ще се пенсионират голям брой хора поради недоверие в системата, които иначе биха работили, затова, че ще имаме повече инвалидни пенсии, затова, че ще даваме за безработица, фискалният ефект ще бъде отрицателен. Освен промените при пенсионната възраст се реши да бъде повишена минималната пенсия с 9 лева. Цинично е да кажеш, че ще повишиш възрастта на една група и от икономисаните пари ще дадеш на най-малките пенсии по 9 лева. Значи ти противопоставяш една група на друга. Освен това, давайки по 9 лева на най-малките пенсии, ти дискредитираш системата и онези, които са с по-високи доходи и стаж, спират да вярват в тази система и или отиват в сивата икономика, или започват да се осигуряват върху по-ниски доходи, защото казват: „Работиш-не работиш, едно и също получаваш“. Всички тези неща не са съобразени, защото хората, които в момента управляват, не разбират. Аз твърдя, че, на първо място, те са неграмотни, на второ, те са неспособни, защото не могат да се справят с икономическата криза – никакви адекватни политики не са предложили, така че да неутрализират ударите на кризата, а само се оплакват ту с глобалната криза, ту с европейската криза и т.н. и, на трето място, те са нагли, защото лъжат. Ето, Дянков казва: „Никой досега не е правил реформи“, което не е вярно. Той казва: „Никой не е пипал стажа за пенсиониране на военните“ - това също не е вярно, защото в 2000 година с един преходен период до 2003 година общият стаж за пенсиониране на военните и полицията беше повишен с 5 години – от 20 на 25 години, а той сега го повишава с 2 години. Кадровият стаж, който беше 13 години, стана 17 години. Това струваше доста нерви на реформаторите, които го предлагахме. Но, така или иначе, беше направено. И ти, с цялата си наглост, да твърдиш, че ти единствен си направил истинска социална реформа... В началото на мандата на това правителство Консултативният съвет по пенсионната реформа към социалния министър Тотю Младенов, в който влизаха почти всички бивши министри на труда, в това число и аз в качеството си на бивш министър и на шеф на НОИ, представители на синдикати, предложихме огромен пакет от мерки, от които те трябваше да изберат. Мерките бяха насочени не само към ограничаване на разходите, но и към увеличаване на приходите. И то не толкова с вдигане на осигурителните вноски, колкото с повишаване на събираемостта, повишаване на осигурителния доход, изчистване на осигурителната система от неспецифични плащания. Това беше един професионален анализ на това какво е постигнато, какво не е постигнато от поставените цели и какво трябва да се направи, за да продължи реформата – не за да се проведе нова реформа, а за да продължи направената. Нормално е след 12 години да се налагат някои корекции. Дянков не е прочел абсолютно нищо и всичките му мерки са само в областта на разходите. Тези 6 милиарда лева, за които една широкоформатна депутатка се хвали, че ще бъдат постигнати като икономии, са само в рязане на разходи и обедняване на пенсионерите. Първата и най-голяма „икономия“, ако може да бъде наречена икономия, се изразява в това, че ние вече няма да индексираме пенсиите по швейцарското правило, а с процента на инфлацията. Какво означава това? Това означава, че ако за предходната година имаш нарастване на осигурителния доход с 6%, а инфлацията е била 2%, по швейцарското правило трябва да индексираш пенсиите с 4%. Така компенсираме инфлацията на пенсионерите и им даваме нещо от прогреса, от развитието на обществото, но не толкова, колкото на работещите. Затова се нарича „златно правило“. В момента, в който индексираш само с процента на инфлацията, веднага обричаш пенсионерите на обедняване, защото цените в кошницата на техните потребителски стоки и услуги обикновено винаги нарастват повече от цените на общата съвкупност от стоки и услуги. По простата причина, че пенсионерите потребяват много тесен кръг от услуги и стоки, които заради цените на енергията и т.н. нарастват много по-бързо. Тоест пенсионерите ще продължат да обедняват. Отделно, че от 3 години (от 2009 година) не сме им индексирали пенсиите. И тогава процентът на пенсията, отнесена към работната заплата, ще започне, вместо да се увеличава – сега е 47-48 на сто, да намалява. Всеки процентен пункт разлика между това, с което трябва да се увеличи, и реалното, означава около 80 млн. лева икономия. С около 3 процентни пункта „икономисано” увеличение по приетия вече нов начин на индексиране на пенсиите се получават 240 милиона лева икономия. Така на Дянков сметките му излизат и той е много щастлив, че това е истинската реформа. Има още една спекулация и подмяна на подписаното през 2010 година споразумение между държава, синдикати и работодатели. В споразумението беше записано, че от 2017 година всички пенсии ще бъдат преизчислени и тежестта на една година стаж в пенсонната формула ще бъде 1.2 на сто. Сега тя е 1.1 на сто. Още когато я конструирахме тази формула през 1999 г. така, казахме, че тя съдържа в себе си потенциал - когато се увеличават икономическите възможности, да увеличаваме тежестта на година стаж, защото в най-развитите страни този процент е 2. Да увеличаваме постепенно спрямо възможностите е начин нашите пенсионери поне да догонват по доход пенсионерите от другите страни. Сега Дянков казва, че тази промяна от 1.1 на 1.2 за година стаж ще бъде само за новоотпуснатите пенсии. Това ще му донесе в годишен разрез икономия от около 650 милиона лева. Увеличението на коефициента от 1.1 на 1.2 означава автоматично нарастване на всички пенсии с 10 на сто. Като имате предвид, че разходите за пенсии са малко над 7 милиарда и новите пенсионери ще бъдат с коефициент 1.2, а старите ще си останат с 1.1, значи той ще икономиса 700 милиона лева годишно. Като умножите по броя на годините, се получават 6-те милиарда на тази госпожа. Това, освен че е несправедливо, създава и вътрешни противоречия между пенсионерите. Ще се делят на „нови“ и „стари“ - нещо, което успяхме през 2008 година, с преизчислението на пенсиите с един по-съвременен осигурителен доход – от предходната година, да се премахне. Той сега ще го задълбочи от разрив между нови и стари пенсии с 10%. Отделно от това, когато отпускаме новите пенсиите, те са с новия осигурителен доход, а старите ще бъдат индексирани само с инфлацията - от там също ще има диференциране на стари и на нови и ще се създаде невероятен хаос и противоречие между самите хора. Ако това е целта му, това в никакъв случай не може да бъде наречена истинска социална или етична реформа.

За приходите

В реформата на Дянков, както виждате, няма и дума за това как да се подобри събираемостта на приходите, което е в неговия ресор. Националната агенция по приходите е в неговия ресор. Просрочените задължения никой не ги казва официално колко са, но срамежливо се говори за около милиард и двеста-милиард и триста милиона лева. Когато НОИ събираше тези пари, бяха стигнали до 460 милиона лева, като повечето бяха лихви, които са високи. С бизнеса Дянков се договаря да намали наказателната лихва, да не е основният лихвен процент плюс 20 пункта. С бизнеса той се договаря да бъдат опростени лихви. Основната причина е, че Дянков не прави разлика между осигурителни вноски и данъци. Въобще той, като бивш служител на Световната банка, работи с терминологията на англо-саксонската система на социална защита, която е базирана на данъци, а не на осигурителни вноски. Освен че служи на външни структури, той се опитва с всички усилия да въведе правилата на американския футбол, който е груб, брутален футбол, в европейския футбол. И се получава една трагедия. Бруталният в тази държава печели. А той е безпардонен и към институциите, и към майка си, и към баща си – към възрастните хора, и към бедните. И докато добрият човек, който е един перфектен футболист, който с финес играе европейския футбол, в момента от тези брутални американски играчи е набутан в ъгъла, в кошарата – невъзможно е да играеш. Не мога да разбера защо този човек е адмириран. Хайде, неговите господари отвън нека го поздравяват. Но защо в България е подкрепян и това, послушно до дебилност, мнозинство в парламента гласува неговите глупости – това не мога да разбера. Ако те не се преборят с трите „Н“: неграмотността, с неспособността или некадърността и наглостта, нямат бъдеще за следващ мандат. Този ще го изкарат, но нямат бъдеще за следващ. Но това е част от играта – обикновено Борисов е добрият, а лошият е Дянков, но сега за пенсионната възраст си смениха местата. И имаме там, отстрани, едно храстче като Тотю Младенов, който се чуди да се движи ли, да не се ли движи. Аз го уважавам, той ми е приятел, но ако бях на негово място, щях да си подам оставката. Ако министрите на труда, на финансите и премиерът не се разбират, нищо не става. Сега между Дянков, Борисов и Младенов разбирателство няма.

Необходимите мерки

За мен на първо място акцентът трябва да падне върху приходите, върху събираемостта. Не е удачно сега да говорим за повишаване на осигурителната вноска, макар че и това трябва да направим в следващите години. НАП, ако не може да се справи, събирането на осигурителните вноски трябва да се върне в НОИ. Нека първо НАП да направи всичко възможно да установи просрочените задължения, защото те не са ги установили. Там се прилага един друг принцип – не на установяване на задължения чрез ревизии, а на основата на деклариране и на сравняване на декларираното с действително внесеното. И тези, които декларират, декларират толкова, колкото могат да внесат или изобщо не декларират, че имат задължения. Трябва да се използват всички механизми за принудително събиране, като запор върху банкови сметки, прихващане от данъчно-осигурителната сметка, защото има много информация, че се възстановява ДДС на фирми, които имат и данъчни, и осигурителни задължения, под натиск от различни среди. Трябва да се криминализира неплащането на осигурителни вноски в особено големи размери – не само укриването, но и неплащането. Давам за пример Австрия. Там през 2006 година беше въведен много строг закон срещу нарушенията в социалното осигуряване и социалното подпомагане. Една от мерките е криминализиране на неплащането на осигурителните вноски и всеки, който има задължения към общественото социално осигуряване над 50 000 евро, може да влезе в затвора от 6 месеца до 5 години. В Испания след третия месец наказателната лихва става 35%. Трябва да има много по-добра координация между Главна инспекция по труда, НАП, Агенцията по заетостта, Националния осигурителен институт. Сега те имат някакви подписани споразумения под прожектори и камери, само че всичко спира до няколко показни акции. Нищо друго. По тази линия могат да бъдат събрани много приходи. Другото са минималните осигурителни прагове. Тези писъци, че минималните прагове са високи, са абсолютно неоснователни. На всички е ясно, че голяма част от доходите, може би около 30% хората получават под масата. И едно увеличение на минималните осигурителни прагове по административен път с 10% веднага ще легализира 10% от тези укрити доходи. Това, естествено, трябва да бъде съчетано с административните мерки, за които говоря, защото иначе Дянков веднага ще каже: „Увеличаването на вноската с 1.8 не доведе до очаквания резултат“. Това фактически е признаване на неспособността на държавата в лицето на НАП да събере дължимите осигурителни вноски. Може да се прибегне и до това – тези 12 процентни пункта, които държавата довнася върху дължимите вноски от работниците и работодателите като приходи в пенсионния фонд да бъдат поставени под това условие, което беше първоначалната идея. Тоест сумата се превежда от работодателя и при издължаване навреме автоматично се реимбурсира. Това е моя идея. С нея бяха съгласни и министър Орешарски, и Световната банка, и МВФ и в последния момент – по пътя от Министерски съвет до Народното събрание, този текст беше преформатиран - те бяха наречени трансфери, а не вноски, и причината беше: „НАП няма капацитета да го изпълнява“. Бяха вложени милиони долари за проекта за създаване на НАП. Ако не може да администрира едно реимбурсиране, т.е. възстановяване навреме, след като някой навреме е платил, какво може? Трябва да се подобри събираемостта на осигурителната информация. Тя в момента е непълна. Една от причините да няма достатъчно пари в сметките на хората от I и II категория труд беше в сивата икономика, неплащането на осигурителни вноски навреме, в това число и от държавни предприятия като БДЖ, военни заводи и т. н., както и късното събиране и превеждане на тези пари в НАП. За капиталовата система е много важно парите да бъдат събрани на датата и буквално на следващия ден те да са в индивидуалните сметки на хората и да бъдат инвестирани, за да може капитализацията да се осъществява навреме. Вместо това са събрани около 140 милиона неразпределени. Те стоят в набирателна сметка на НАП в БНБ и не се капитализират, защото там лихвата е нищожна. По същата причина не само професионалните фондове, но и универсалните фондове ще се провалят и тогава пак ще е виновен Свети Илия заради нашия Илия - защото капитализацията изисква незабавно превеждане на парите по индивидуалните сметки. Ако всичко това бъде направено, по линия на приходите можем да съберем много пари. Трябва да се повиши и максималният доход. Той трябва да бъде не по-малко от 10 пъти минималната работна заплата. Трябва да се повиши минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се, така че те да си гарантират минималната пенсия – сега 145 лева. За най-ниската категория - тези, които имат най-ниски доходи от предходната данъчна декларация, трябва да бъде поне 500 лева. Но за свободни професии, други, които живеят с над 1000 лева месечни приходи, минималният осигурителен доход трябва да е много по-висок. Защо другите ще финансират техните пенсии? По линията на разходите също има много резерви. Аз съм привърженик и още в Консултативния съвет предлагах пенсионната възраст да нараства от 2015 година за всички категории, но това да бъде обвързано с очакваната продължителност на живота на хората, които са навършили тази пенсионна възраст. Така вече елиминираме политиците и целия този цирк: Единият казва едно, другият – друго, опозицията скача, а преди това същата опозиция е искала същите неща. Аз съм привърженик на автоматичните механизми. Също по автоматичен път с колкото е нараснала минималната заплата ние повишаваме минималния и максималния осигурителен доход, запазваме швейцарското правило за индексация на пенсиите. Тоест въвеждаме строги правила, които системата сама регулира и политиците нямат място в социалното осигуряване. Винаги съм казвал, че те трябва да бъдат на един шамар разстояние от социалното осигуряване. Те се сърдят, но е така. До момента, в който хора, дошли от никъде – включително и от София, но са от никъде, се намесят и започнат авторитетно да се изказват, циркът е пълен, но той е за сметка на хората. Виждам как авторитетно се изказват, как взаимно се ругаят и т.н. Въвеждайки тези механизми, възстановявайки истинския трипартизъм в управлението на НОИ, защото той сега е бутафорен, и можем да постигнем истински резултати. Другата сериозна икономия може да бъде постигната от едно справедливо изчисляване на действителната вноска за работещите в специалните ведомства. Те в момента с това ранно пенсиониране и с високия размер на обезщетенията, които получават – не искам да кажа, че са лапачи, не създават те правилата, ощетяват бюджета на общественото осигуряване с около 300 милиона лева. Те увеличават дефицита с тези 300 милиона лева и тази сметка се плаща от всички останали. Сега в тези системи няма възраст за пенсиониране. Личното ми мнение е, че такава трябва да бъде фиксирана – като за I и II категория труд, и тя трябва да се увеличава, защото мястото на тези хора е да останат да работят в тези системи. Първо, те трябва да бъдат освободени от започналата политизация. Отново се политизира особено полицията. Тези хора са ни нужни по-дълго време като професионалисти, защото вече има огромна разлика между работата на един военен, на един полицай сега в сравнение с 15-20 години назад. Ние сме инвестирали в тях. За тях е много по-добре да се реализират като специалисти – не да тичат по улицата, но да направляват тези, които са на улицата, с опита си. И вместо да бъдат пенсионирани и да живеят с пенсия, която е ограничена до тавана плюс доходи от работа като охрана пред някакви офиси на съмнителни хора, тези хора трябва да бъдат там, където им е мястото като професионалисти. Обидно ми е да видя полковник от армията, при когото съм служил, или от НСО момчетата да се обръщат и да се крият от мен, защото ги е срам, че стоят пред някакъв офис, пред който спират джипове и влизат и излизат мутри. Тези хора трябва да останат по-дълго време на работа, особено кадровия състав. От там също могат да бъдат икономисани много пари. И на последно място – инвалидните пенсии. Социалните пенсии за инвалидност категорично трябва да бъдат извадени от НОИ. Те трябва да бъдат обединени с добавката за хората в неравностойно положение, хората с увреждания. В НОИ трябва да останат истинските трудови инвалидни пенсии, свързани с общо заболяване и инвалидност поради трудова злополука. Самата експертиза за трудовата инвалидност на хората в трудоспособна възраст трябва да се извършва от Националния осигурителен институт. И трябва да служи само за пенсия. При останалите системи – за детската инвалидност, за възрастните хора, да се занимава или Министерството на здравеопазването, или Министерството на труда и социалната политика. Експертизата на инвалидността трябва да бъде съобразена спрямо професията, не спрямо възможностите на средния здрав човек. Ето, аз съм преподавател. Ако на мен ми се увреди зрението или слухът, това е сериозен проблем и аз повече не мога да преподавам. Но ако имам някакво увреждане на крайника, това няма особено значение за работата ми – мога да получа интеграционна добавка, за да се справям с транспортни проблеми. Например за да може специален автомобил да ме закара някъде. Но при сегашната система бих бил инвалид, получаващ инвалидна пенсия. Трябва да оценяваме спрямо конкретната професия и конкретното работно място. Ако поради увреждането си човекът повече не е в състояние да работи професията си, трябва да говорим и да работим за трудова реинтеграция. Тоест на този човек да му бъде сменена професията и той да отиде там, където неговото увреждане не би пречило или не би пречило в такава степен, че той да може да заработва достатъчно доходи и пенсията само да му дава разликата.

През 1994 година бях в болница в Мурнау – град под Гармиш-Партенкирхен в Германия, за тежки аварии – тежки транспортни катастрофи, промишлени аварии, с вертолетни площадки, бързо транспортиране. В момента, в който постъпи пострадалият, наред със спасяването на живота му в реанимацията, започва борбата за спасяване на неговата работоспособност. След като се овладее критичният момент и животът е спасен, комисията от лекари започва да мисли може ли той да изпълнява своята професия или не може. Ако не може, му се дава набор от професии, които може да работи и започва трудовата му реинтеграция и подготовката му за новото работно място.

Заведоха ме при шофьор, пострадал при автомобилна катастрофа. Дясната му ръка беше ампутирана. Той беше вече на ниво поставена протеза, която можеше да командва с мускулите, беше минал т. нар. битова рехабилитация – сам да се облича, да си глади, да си вари кафе, да готви (за това има специални кухни), той живее все едно в жилището си. Приключваше и трудовата му рехабилитация. Той трябваше да отиде да работи в завод за електротехнически уреди.

Когато попитах каква пенсия ще получава, казаха: „Все пак в началото неговата производителност е ниска и той ще получава разликата между това, което един среден работник на неговата длъжност получава и това, което той постига като заработка. Но ние сме сигурни, че той скоро ще овладее професията и тогава няма да има смисъл социалното осигуряване да му плаща“.

Този човек, два месеца след катастрофата, си отиваше, за да започне на ново работно място. Разходите за това са доста големи, но са еднократни. Но той беше на 35 години. До пенсия има много. Тук не става въпрос само за парите. Най-важен е човекът. Този мъж ще се чувства пълноценен, няма да е „сакатият“. В тази посока трябва да работим.

Ако се върнем към първа и втора категория труд, хората на Запад наричат нашата политика на обезщетения с по-кратък работен ден, с млеката и газираната вода, която

Още по темата

27/12/2011

Политика

Президентско вето и за Кодекса на труда

16/12/2011

Политика

Депутатите от ГЕРБ се подчиниха на Борисов - бламираха президента

11/12/2011

Политика

Президентът наложи вето на пенсионната реформа

04/12/2011

Протести

Синдикатите готвят нов национален протест