Феноменалният Йордан Йовчев за пореден път изуми света, ставайки единственият гимнастик, който ще участва на шест олимпиади. 38-годишният пловдивчанин предизвика фурор с присъствието си на предолимпийския квалификационен турнир в Лондон, който се проведе миналата седмица, и на който Данчо се пребори за квота за Игрите в Лондон през лятото. И на днешната си среща с представителите на медиите, сред които бе и представител на OffNews.bg, състезаващият се президент на БФ Гимнастика прояви пословичните си скромност и откровен реализъм, разказвайки за случилото се в предолимпийската квалификация. Данчо предпочете да акцентира върху успеха на Ралица Милева при жените и спечелената от нея квота.

- Как оценявате това, което направихте на предолимпийския турнир в Лондон?

- Категорично не смятам, че това, което направих в Лондон е подвиг. Наистина участвах с болки в ръката, но го приемам като свършена работа. Хубаво е, че целият огромен труд за подготовка, който хвърлихме треньорите и ние състезателите в крайна сметка не отиде на вятъра. Страхотно е, че Ралица Милева ще направи дебют на олимпийски игри. Вижда се, че в гимнастиката ни идва нова вълна след Йордан Йовчев. Дълги години може би засенчвах с успехите си женската гимнастика, но ето че сега тя излиза от сянката, в която бе. При жените показваме възход, а там винаги е по-сложно. С оглед на ситуацията мисля, че в квалификацията в Лондон направихме нещо уникално за гимнастиката ни. Задачите, които си бяхме поставили, изпълнихме на сто процента. Бе доста сложно, защото имаше много страшно силни състезатели, които се представяха перфектно на пет от уредите, но серия от грешки на шестия ги пращаше много назад в класирането. Точно затова ние заложихме на по-сигурните изпълнения. Имаше едно момче от Узбекистан например, което получи сериозна травма още на втория или третия уред. След това обаче доигра останалите, явно до последно се надяваше да се пребори.

- Имаше ли вариант, ако не бяхте успели да спечелите квота, предолимпийският турнир да бе последното Ви състезание в кариерата?

- Целта пред мен за тази година бе да участвам на Олимпиада. Ако сега на турнира в Лондон не бях успял да се преборя за квота, имаше вариант и да е последното ми състезание. Не подценявам европейското първенство. Но съгласете се, че мотивацията в подготовката за олимпийски игри е една, а за първенство на Европа - съвсем друга. Във федерацията бяхме решили още преди първенството на планетата в Токио миналата година, че гимнастикът, който се представи най-силно в многобоя, ще участва и на предолимпийския турнир в Лондон. Така искахме да дадем и допълнителен стимул за състезателите за силно представяне на световното. Еди Пенев се движеше добре и имаше реален шанс да ме изпревари в многобоя. В крайна сметка късметът бе на моя страна и се оказа, че още съм по-добър от него и правото да участвам в Лондон бе мое.

- Доколко сериозна е контузията, с която играхте в Лондон?

- Доколкото усещам нещата става въпрос за мускулно разкъсване. Не съм лекувал контузията, но сега ще трябва да обърна внимание и на нея. Ще премина магнитен резонанс за да видим за какво точно става дума. По принцип такива травми се лекуват оперативно. Борих проблема с медикаменти и въпреки болките се справих. Специално за квалификацията решихме да заложим най-вече на сигурността за сметка на сложността. На халки например съчетанието ми бе със стартова оценка 6,3 при обичайна за мен от 6,7. Целта обаче бе спечелване на квота.

- Имахте ли притеснения преди състезанието?

- Нормално е да има. Вече започнах да виждам предела на възможностите си. На два-три уреда играх с над сто процента от моментните си възможности и изцедих и последните си сили. Намалихме доста трудността в съчетанията, но с оглед на годинките ми и това, което изпълних си бе доста трудно. Притеснението ми идваше, че това бе последната ни възможност за квоти и търсех максимума. Освен това исках да се представя достойно, а не да се излагам. Преди първия уред треперех от нерви. Не че не съм се чувствал уверен в себе си. След това пък като гледах другите, на моменти доста се амбицирах. Казвах си, че и аз мога в момента да направя нещата, които те показват. От друга страна обаче има дни, в които сутрин като се събуждам с болки сериозно се замислям дали не правя грешка, че ще участвам на шеста олимпиада.

- За Игрите в Лондон наистина ли ще се концентрирате само върху халките?

- До олимпийските игри има доста време. Иска ми се да се представя по възможно най-добрия начин, но съм наясно, че няма как да играя с еднакви сили и на шестте уреда. Затова ще акцентирам на представянето си на халки. Със сигурност ще участвам и на останалите уреди, но там по-скоро ще е за поддържане на тонуса. Не съм човек, който ще отиде на такъв форум неподготвен и ще се излага. Ще дам максимума от себе си, но с оглед на годините, акцентът ще е върху халките. На останалите уреди ще гоня просто добри резултати.

- Сега какво предстои до Игрите в Лондон?

- Нормалните неща за олимпийска година. Подготовка, лагери и турнири. Ще опитваме постепенно да трупаме в подготовката за да не се получи някоя нежелана контузия. Не искам да рискуваме, защото ако заради травма изгубя квотата, на моето място ще влезе първата резерва от квалификацията в Лондон, а не друг български гимнастик. Следващата седмица се събира отбора и ще видим как стоят нещата. Предстоят европейски първенства. Треньорите ще преценяват дали ще участвам. Ако решат, че мога да помогна на няколко уреда и съм във форма, ще участвам. Говоря евентуално за прескок, успоредка и халки. Целта пред отбора е влизане в Топ 12. За шампионата на Стария континент при жените ще се подготвят 2-3 състезателки, една от които ще е Ралица Милева. Задачата е да изпратим поне две. Надявам се там Ралица да затвърди доброто си представяне от предолимпийския турнир. При юношите ще има сериозна борба за място в отборите, което няма как да не ме радва. Не трябва обаче да се самозабравяме, а да продължим със сериозната работа.

- Като президент на БФ Гимнастика какво е мнението Ви за класирането на Ралица Милева на олимпийските игри?

- Тя направи нещо наистина страхотно и заслужава огромни поздравления. Ралица на практика бе последната при жените в Токио, която успя да си извоюва участие в квалификационния турнир в Лондон. С оглед на огромната конкуренция там, бе ясно, че ще й е невероятно трудно. Честно казано, не бях голям оптимист. Тя работи страшно много, усложниха и съчетанията й. В Лондон направи много силно състезание и напълно си заслужи мястото в олимпийския турнир.

- В Лондон ще участвате за шести път на олимпийски игри. Какво помните от първите си Игри през 1992 г.?

- О, помня страшно много неща. Няма как да се забравят такива преживявания. Бяхме страхотен отбор. Краси Дунев (б.а в момента вицепрезидент на федерацията и треньор на националния отбор) също беше в тима. Аз бях едно голобрадо момче. Нямаше сериозни очаквания към мен. Бях като забойчик в тима - пръв представях съчетанията си на отделните уреди и помагах на отбора за сваляне на напрежението.

- Кога е било по-голямо разочарованието - на Игрите в Атланта през 1996 г., когато съдиите Ви оставиха четвърти или на прословутата олимпиада в Атина през 2000 г., когато подариха златото на гръка Тамбакос за Ваша сметка?

- И в двата случая се чувствах прецакан. Опитвам се да не мисля за тези неща. Просто не гледам сериозно на тях. Може би по-лошо бе с четвъртото място. Защото тогава дори останах без медал.

- Мислили ли сте за времето след като прекратите състезателната си кариера?

- Когато този момент настъпи ще мога да отделям повече време на семейството ми. Освен това ще да се концентрирам далеч по-сериозно върху работата си като президент на федерацията. В момента нещата са разделени така, че 80% съм си състезател и останалото е свързано с работата ми като шеф на федерацията. Като приключа със състезанията ще мога да отделям повече време на младата вълна гимнастици и гимнастички  и да работя по-сериозно с тях.

- А участията в шоу спектакли?

- Такива спектакли са страхотна реклама за спортната гимнастика. Затова и винаги участвам в такива неща с огромно удоволствие. За съжаление обаче вече такива шоу спектакли се правят все по-рядко.