Антоанета Цонева,

Протестна мрежа

В медиите се обсъжда “намаляването на гражданската енергия” и се търсят причините за това. Излизат по-малко хора – това е факт. 120 дни не може да има хиляди на улицата, това здравият разум го разбира – хората трябва да се върнат към живота си – да свършат натрупаната работа, да се грижат за семействата си. Важното е, че гневът им не е затихнал. Показват го всички социологически изследвания.
Задава се въпросът, ако оставка няма – провал ли е протестът, ако не – какво е успех.
Участник съм в протестите и за мен успех е:
1. Проявата на гнева срещу недосегаемите – тези, които използват публичната власт не в интерес на хората – възпряно бе назначението на Пеевски за председател на ДАНС
2. Формира се общност, отстояваща нов начин на правене на политика – има искане за почтеност в публичния живот, което ще даде ефекти в дългосрочен план
3. Открито се признава наличието на олигархия, която определя правилата и инсталира своите посредници на публични позиции – Станишев призна, че Пеевски е от такъв кръг
4. Страхът на управляващите от въпросите на гражданите – никой не отговори “Кой посочи Пеевски?” – скриха се зад загражденията и полицейските кордони
5. Дори в Конституционния съд започна разговор, използва ли се той за лобистките интереси на политическия елит
6. Обсъжда се много силно проблемът със собствеността на медиите – кой стои зад тях и за какво се използват – журналисти се опълчиха срещу интересите на корпорацията и получиха публична подкрепа
7. Изпилено е до най-ниските равнища доверието в институциите, защото са в захвата на нелегитимни интереси и гражданите знаят това
8. Оказва се силен натиск върху партиите за връзките им със задкулисието, БСП се пропуква – вътрешната опозиция признава наличието на интереси и влияния извън партията, които определят поведението и решенията на лидера и кликата му
9. Посланиците на страни от ЕК открито посочиха несъвместимостта на олигархия и демокрация в България
10. Силна външна изолация – знак, че не се приема този начин на управление от ЕС
11. Арогантността и бесът на кукловодите и куклите им изби така, че направи много неудобно и твърде скъпо да бъде защитаван “успехът” на недосегаемите
12. Разместването е дълбоко във фунадамента на обществото – българите очертаха граница, която няма да понесат да се прекрачва – случва се морална революция
13. Има искане за “чисти ръце” в публичния живот и изваждане на мафията от него – толкова силно това очакване никога не е било – протестът го дефинира
14. Има пренареждане и дестилация – много ясно се вижда кой кой е и каква гражданска позиция е готов да отстоява – паднаха много маски – необратимо
15. И за тях е ясно, че си тръгват – защото гражданите разбраха, че хората, взели решението за Пеевски, ако не са невменяеми – са силно зависими и много слаби, за да управляват публичен ресурс в обществен интерес, което е задачата на всяка демократична власт

Още по темата

24/08/2013

Анализи

Въпросите, които протестът поставя

18/08/2013

Анализи

Пропагандните тези срещу протеста

23/06/2013

България

Харта за разграждане на плутократичния модел в България