На 22 октомври 1912 година започва Лозенградската операция

Последна промяна на 22 октомври 2013 в 00:01 3941 1

Превземането на Лозенград
Превземането на Лозенград

Лозенградската операция е първото голямо сражение в Източна Тракия по време на Балканската война. Тя се провежда от 22-24 октомври 1912 година, като Първа (командващ генерал-лейтенант Васил Кутинчев) и Трета българска армия(командващ генерал-лейтенант Радко Димитриев) настъпват срещу силите на османската Източна армия, концентрирани около Лозенград


Интензивните сражения от Лозенградската операция започват на 22 октомври. В централния участък при Гечкинли и Селиолу Първа пехотна софийска дивизия (командващ генерал-майор Стефан Тошев), подпомогната от Конната дивизия и Четвърта пехотна преславска дивизия(командващ генерал-майор Климент Бояджиев), с тежък бой успява да отблъсне османските части, като разделя подразделенията, прикриващи Одрин от основните сили при Лозенград. На 24 октомври сутринта Трета армия се подготвя за окончателното овладяване на Лозенград, но командването установява, че основните османски войски са се изтеглили от града.  

На втория ден от операцията частите на Трета българска армия продължават настъплението си към Лозенград, преодолявайки опитите за съпротива. Османското командване включва в боя резервната Седма низамска дивизия и за кратко спира настъплението. След влизането в сражението на български резервни части, Трета бригада на Пета дивизия и Втора бригада на пазената в резерв Шеста пехотна бдинска дивизия(командващ генерал-майор Православ Тенев), масирана българска атака ликвидира съпротивата на османските части, които отстъпват неорганизирано към Лозенград.

 Броят на жертвите в Лозенградската операция от османска страна се оценява на около 1000 убити и 1500 пленени. От българска страна само Трета армия губи 532 убити, а 1420 са ранени

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

22.10 2013 в 10:19

Абсолютно некадърния генерал Радко Димитриев спира настъплението на Българската армия и след превземането на Лозенград дава няколко дни почивка на войската - колкото да се възстанови турската армия от удара и да се подготви за отбрана. Турците изграждат нова отбранителна линия на рубежа Люлебургас-Бунархисар. Българското командване е принудено да проведе Люлебургазко-Бунархисарската операция. След това идва Чаталджа, където некадърността на генерала вече става значително по-забележима. На практика грешните решения на Радко Димитриев провалят цялата кампания.