Текстът е публикуван от Асоциацията на европейските журналисти

„Журналистиката като професия е повече изкуство, отколкото наука. Има малко писани правила на занаята и няма официален списък с неща, които трябва и не трябва да правиш. Всичко това прави неофициалния канал за съвети – мъдрост, споделяна между жруналисти – по-важна отвсякога.“

Така журналистите Адешина Емануел и Джъстин Рей мотивират решението си да публикуват материал в Columbia Journalism Review (CJR), в който представят най-полезните съвети, които популярни американски журналисти са получавали.

Представяме ви някои от тези съвети.

ГЕЙ ТАЛЕС (Автор на 14 книги, репортер на The New York Times в периода 1956-1965 г. и автор на статии, публикувани в The New Yorker, Esquire и други американски издания)

„Един ден през есента на 1956 г., малко след като на 24 г. станах репортер на The New York Times, почитаемият дългогодишен член на редакцията Питър Кис ми каза: „Млади момко, стой далеч от телефона. Появявай се лично. Независимо колко неудобно може да бъде, винаги се срещай лице в лице с човека или хората, които интервюираш. Стой далеч от телефона. Покажи се. Гледай хората в очите. Наблюдавай всичко непосредствено. Бъди там!“

Талес, който днес е на 85 г. и продължава да работи като репортер, се придържа към напътствията на Кис вече над шест десетилетия.
„Понякога наричам метода си „Изкуство на излизането с хора“, обяснява Талес. „Веднъж, за да направя профил на китайска футболистка, летях до Пекин, където в продължение на пет седмици проучвах историята ѝ, докато пътувах с отбора ѝ. При друг случай пък придружих руска оперна певица по време на турне от Москва през Буенос Айрес до Барселона и накрая до Ню Йорк, където имаше представление в Metropolitan Opera House. Когато бях млад репортер, телефонът беше „новата технология“. Сега, когато виждам как журналистите от новото поколение прекарват по цял ден на лаптопите или на смарт телефоните си в старателно преследване на истории с приведени надолу очи и глави, аз се изкушавам да си припомням думите на покойния Питър Кис: „Стой далеч от телефона. Вдигни очи. Наблюдавай непосредствено. Бъди там!“

Т. КРИСЧЪН МИЛЪР (Разследващ журналист на ProPublica, носител на награда „Пулицър“)

Милър казва, че е получила ключов съвет от Тери Макгари – легендарен журналист, известен с отразяването си на убийството на 35-ия американския президент Джон Ф. Кенеди (1961-1963), който е редактор на The Los Angeles Times, когато Милър работи във вестника. Милър си спомня, че е била в редакцията, когато при пенсионирато си Макгари напуска редакцията със следното обръщение към колегите си:
„[Журналистиката] може да бъде достойна професия, ако ти си достоен човек.“

МАРГАРЕТ СЪЛИВАН (Автор на колонка за медии на The Washington Post, бивш редактор „Етична журналистика“ на The New York Times)

Съливан не помни конкретния източник на следния съвет. Това обаче не е толкова голям проблем, тъй като този съвет отдавна е основно правило в журналистиката:

„Върши репортерската работа с мисъл за собствените си предразсъдъци. С други думи, включвай информация, която има вероятност да те опровергае, а не само такава, която потвърждава това, което вече си мислиш или смяташ, че знаеш. Най-малкото това ще ти позволи да разбереш предварително какви биха били възраженията срещу дадена история. [Този подход] прави журналистиката по-честна и по-трудна за опровержение.“

ФЕРНАНДО ДИАЗ (Управляващ редактор дигитално съдържание в The San Francisco Chronicle)

Диаз споделя съвета, който получава като млад репортер на The Daily Herald от редактора Рене Трапе:

„Това беше класически съвет за отразяващите градски новини, а именно: „Ако майка ти каже, че те обича, провери го.“ Подобно на лицевите опори и коремните преси при спортистите, правдивостта е най-фундаменталният елемент на журналистиката. Независимо на какво ниво работиш, трябва да се придържаш към основните принципи.“

ЛАЙЛА АЛ-АРИАН (Продуцент и разследващ журналист на документалната поредица Fault Lines на Al-Jazeera)

„Свърши репортерската работа и историята ще се напише сама.“

Този съвет Ал-Ариан получава от Санди Педуи – нейният преподавател по журналистика и писане в Columbia Journalism School.

„За мен този съвет означава, че ако отразиш една история обстойно и задълбочено и направиш всички необходими проучвания и интервюта, писането ще бъде лесно, защото събраната от теб информация ще бъде толкова силна, че историята ще се напише сама. Смятам, че много репортери могат да имат моменти, в които не им идват никакви идеи, но [Педуи] казваше на студентите си, че подобни моменти са много по-малко вероятни, ако си събрал солидна информация. А е по-вероятно да събереш солидна информация, ако отразиш дадена история изчерпателно.“

РОБЪРТ ХЕРГУТ (Разследващ журналист на The Chicago Sun-Times)

Преди да започне първата си истинска журналистическа работа през 1992 г. в Чикаго, Хергут получава следните указания от баща си Робърт Дж. Хергут – пенсиониран журналист, днес на 91 г., работил в The Chicago Sun-Times и вече несъществуващия The Chicago Daily News.

„Ако редакторите те попитат нещо и ти не знаеш какво да отговориш, кажи: „Не знам, но ще разбера.“ Ако направиш грешка, кажи „Съжалявам, няма да се повтори“ и направи всичко по силите си да не се случи отново.“

ДЖАУИЙД КАЛЕМ (Репортер на The Los Angeles Times с ресор раса и справедливост)

„Пиши всеки материал все едно е за първа страница.“

Калем получава този съвет от Реджиналд А. Стюарт – ментор и бивш журналист на The New York Times.

ДЖУЛИЯ ЙОФ (Репортер на The Atlantic с ресор политики и международни новини)

Преди да се отправи на първото си журналистическо пътуване в Русия, Йоф получава следния съвет от журналиста Джордж Пекър, към който се придържа и до днес: „Пиши за това, което ти е интересно, а останалото ще последва [само].“