Как дезинформацията и фалшивите новини овладяха социалните мрежи

Алгоритъмът на социалните мрежи е създаден така, че да насърчава споделянето на токсично съдържание, което пък е и причина за превръщането на тези мрежи в естествена страна за разпространение на фалшиви новини и дезинформация.

Това каза Никола Тулечки по време на онлайн лекция на тема "Дезинформация и пропаганда в социалните мрежи: механизми, играчи, жертви".

Тя е организирана от Асоциацията на европейските журналисти - България и сдружение "Данни за добро", и е част от кампанията „Дни на медийна грамотност 2021“. Основни партньори на която са Министерството на образованието и науката, Министерството на културата, Програма за малки грантове на Посолството на САЩ, Фондация „Америка за България“, УНИЦЕФ, "TechSoup Europe" и "Funky Citizens". 

Социалните мрежи

Ролята на социалните мрежи в последните години се засилва все повече, заради по-големия брой потребители, но и заради все по-честата им употреба като основно средство за информация.

Според Тулечки само за последната година броят на българите в социалните медии е нараснал с 210 хил. души или 5,1%, достигайки 4,3 млн. души. 

Социалните мрежи имат двойствена природа - от една страна те са трибуна за разпространение на мнения. В този смисъл те допринасят за развитието на демократичните общества. От друга гледна точка обаче, те са и подходяща среда за разпространение на дезинформация и фалшиви новини, заради алгоритъма, по който се подреждат персоналните ни нюз фийдове, което пък може и да вреди на демокрациите.

В този смисъл той коментира Брекзит, изборната победа на Доналд Тръмп през 2016 г. и окупирането на Капитолия като събития до голяма степен инспирирани от социалните мрежи.

Защо обаче социалните мрежи са плодородна почва за разпространение на дезинформация и фалшиви новини?

Отговорът на този въпрос намираме в алгоритъма на този тип платформи, чиято единствена цел е да запазят вниманието на потребителите върху този един екран за максимално дълго време. Това се случва с персонализирания нюз фийд, благодарение на който виждаме само съдържание, което би ни било интересно.

Персонализирането се случва в три стъпки:

1. Моделиране на потребителя на базата на демографски данни, предпочитания, социален контекст и др.;

2. Моделиране на съдържанието - виждаме съдържание на харесани страници, приятели със сходни интереси и прочее;

3. Обединяване на двата модела и създаване на т.нар. "вуду кукла", на която се предлага само персонализирано съдържание. След тази стъпка задържането на вниманието е постижимо. 

Персонализирането обаче има няколко не толкова положителни ефекти

На първо място е създаването на т.нар. "филтърни балони", в които влиза само съдържание, подобно на това, което харесваме, коментираме или споделяме. Това означава, че колкото повече фалшиви новини и дезинформация отваряме, толкова повече такива публикации ще виждаме, което накратко определя като "ехо ефект".  

Никола Тулечки заяви, че радикализацията и прекомерната политизация е следствие на ехо ефектите.

Друг е ефект на персонализацията е цялостното дегенериране на съдържанието в мрежата, като причина за този ефект е фактът, че хората се информират почти изцяло само от собствения си информационен балон.

Следователно основната цел на фалшивите новини - да бъдат споделяни, е гарантирана от алгоритъма на социалните мрежи, благодарение на който виждаме по-споделяните, по-коментираните и по-харесваните публикации.

Мотивация на основните играчи

Тулечки заяви, че тролове се създават най-вече по две причини - финансова мотивация и политическа идеология. Той разграничи и основните видове разпространители на фалшиви новини и дезинформация:

1. Токсични тръби - медии, които целенасочено разпространяват фалшиви новини, тоест такива, които имат една цел - да бъдат споделяни в социалните мрежи;

2. Страници и и профили в социалните мрежи, които разпространяват фалшиви новини;

3. Целеви групи в социалните мрежи, които обикновено използват популярни имена или проблеми, за да наберат членове;

4. Големи немодерирани групи, в които дезинформация и фалшиви новини се разпространяват чрез координирано споделяне.

Как да не се превърнем в съучастници?

Никола Тулечки даде и няколко съвета, за да не се превърнем в съучастници  на разпространителите на подобно съдържание.

На първо място - съдържанието трябва да се оценява въз основа на контекста. Потребителите трябва да следят за сензационността на публикациите, които виждат. Ако пък такива се появяват по-често в социалните ни мрежи, трябва да се опитаме да контролираме нюз фийдовете си.

Никола Тулечки е преподавател по “Семантични технологии” в Софийския университет и в НБУ, експерт по данни в „Онтотекст“ и председател на сдружение “Данни за добро”. Няколко дни преди събитието той даде интервю за OFFNews.

Още по темата

05/03/2021

Интервю

Златното правило е: "Не храни троловете!"

Следете новините ни в GoogleNews