Фондация 'Конрад Аденауер': Тук журналистите се възприемат като фактори, които пречат

Ситуациите с медиите в България не е здравословна. Няма атмосфера за качествена журналистика, а за да има такава, независимите журналисти трябва да усещат подкрепа да се развиват.

Така обобщи медийната среда у нас Хендрик Зитих - ръководител на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер" - в онлайн дискусия и представяне на изследване за нагласите на българите по темата за медиите.

"Забелязвам дори, че тук журналистиte се възприемат като фактори, които пречат. Това не бива да е така", продължи Зитих. Той добави, че имиджът на България е Европа е "тъжен и лош": "Когато разговарям с мои познати в Германия, чувам само отрицателни оценки. Една от причините е ситуацията, в която се намират медиите в страната."

Тренд: 29% от българите вярват по-малко на медиите след коронакризата

Димитър Ганев от изследователския институт "Тренд" представи актуално проучване* от ноември 2020 г. за отношението на българите спрямо медиите. Според изследването пандемията е понижила доверието в медиите при 29% от анкетираните. Близо половината не отчитат промяна в доверието.

Според Димитър Ганев тези проценти се дължат на традиционно невисокото доверие в медиите. 56% от респондентите смята за заслужено 111-ото място на страната в годишната класация за свобода на медиите, изготвяна от "Репортери без граници".

Българите се информират най-вече от големите телевизии, онлайн новинарски портали и социалните медии, показва още допитването на "Тренд".

Сходни са и навиците на аудиторията, когато търси новини за актуалната здравна обстановка.

*Изследването на "Тренд" е национално представително за пълнолетната част от населението. Проведено е между 2.11. и 10.11.2020 г. с пряко полустандартизирано интервю лице в лице. Използвани са 1001 интервюта.

Тома Биков, ГЕРБ: Дали проблемът с медиите е само български?

Медиите трябва да имат необходимото ниво на критичност. Дали обаче този проблем е само български, попита на свой ред депутатът от парламентарната медийна комисия Тома Биков, който също се включи в дискусията. 

Според Биков при медиите има един фундаментален проблем - финансирането. "Ако очаквате от мен бързо решение, не мога да го дам. Ние като законодатели можем да гарантираме финансовата независимост на обществените медии", заяви той. 

Депутатът изрази и скептицизъм относно 111-тото място на България в класацията на "Репортери без граници". Доколкото ми е известно, класацията се прави на база оценки на журналисти, посочи Биков.

София Владимирова от СЕМ призова за нов медиен закон, с нова философия за медийния сектор. В него трябва да бъдат определени ролята, мисията и финансирането на обществените медии, правото на лична неприкосновеност, защитата на данни, на потребителите и непълнолетните, защита на етичната среда на работа и журналистическия труд. Владимирова смята и че е нужен фонд за финансиране на независими журналистически разследвания.

Стоян Михалев от ДСБ коментира, че в коронакризата обществото се е разделило, а това е било удобно използвано, дори подпомогнато от властта. "В България има традиция властта на ползва медиите като глашатаи. Въпреки голямата конкуренция лесно може да се проследи кои са проправителствено настроени", добави той.

Според Ирина Недева (АЕЖ България, БНР) управляващите отказват да посрещат критични въпроси и това е видно дори от "джипката" на премиера, с която той обикаля страната без да му се поставят въпроси. В същото време формите на натиск са разнообразни, добави Недева. Според нея симптоматичен пример е натискът или подпомагането на останалите бизнеси на медийните собственици. "Така собственикът няма интерес медиите му да питат. Има интерес те да забавляват", обобщи тя. 

Следете новините ни в GoogleNews