logomamaninjashop

Майката не е само "инкубатор"

След като Яна разказа за бременността си и сложните чувства, които са я измъчвали - тревожност, съмнения, угризения, че не обича бебето и не му се радва достатъчно, много майки ни писаха. Някои коментираха открито, но повечето пратиха лични съобщения с молба да останат анонимни. Явно, че още е твърде силно клеймото на обществото за майката, която не е щастлива от самия факт, че е станала такава.

Споменавали сме и друг път за следродилната депресия, но този път искаме да помогнем с конкретни съвети. За целта се обърнахме към Светлана Павлова, която сподели, че в кабинета й влизат млади жени, които минават през същото и не си дават сметка, че всъщност това е едно много честно и автентично преживяване. На жената се вменява, че по условие бременността, раждането на детето са върховни моменти в нейната реализация и тя трябва, просто е длъжна да е щастлива и преизпълнена с любов. Само дето не е точно така - всяка любов има нужда от време, да се развие и да се преживее. Любовта към детето - също. И точно жените, които честно си признават страховете, колебанията, съмненията, създават по-интимна връзка с децата си. Защото честността към себе си е в основата на всяка любов.

Зададохме на Светлана няколко въпроса. Надяваме се отговорите й да са полезни на майките, които преминават през такъв период и на близките им.

Съжалявам, че станах майка!

sled5

Следродилната депресия се квалифицира като състояние на тревожност, умора, раздразнителност, апатия, което се появява след раждането на детето. Според специалистите 1 на 4 жени биват засегнати от това състояние. Но всяка майка има периоди на съмнения и тревога. Кога можем да говорим за депресия? Има ли признаци, по които можем да я различим?

Често се бърка следродилната депресия и родилната тъга. Някои от симптомите си приличат – тъжно ти е, уморена си през цялото време, постоянно си тревожна как е бебето, дали правиш всичко правилно. Родилната тъга отминава относително бързо – в рамките на първия месец след раждането. Ако обаче състоянието не се подобрява, добре е да се говори със специалист. Много характерно за депресивните състояния е чувството, че не си добра майка, че детето ти е в риск. Често, и безпричинно ти се плаче, раздразнителна си, боли те глава и корем, не можеш да спиш дори когато бебето спи, или обратното – спи ти се непрекъснато.

Ако към това се прибавят натрапчиви мисли за несъществуващи заплахи, или чувството, че бебето е „лошо“ и нарочно те измъчва – вероятно става дума за следродилна психоза, което вече е животозастрашаващо състояние. При всички случаи обаче, една консултация със специалист ще е от полза. Знам, че се повтарям, но е опасно сам да си поставяш диагнози, особено с „помощта“ на интернет. Тук е и ролята на семейството – да бъде настоятелно.

Има ли физиологични дефицити или хормонален дисбаланс, които водят до тази депресия или по-скоро е изцяло психично състояние? Има ли изследвания, които може да се направят, за да се провери за такива дефицити?

След раждането има доказан дефицит на хормони – естроген и прогестерон, които оказват влияние върху нервната система и върху настроенията. Организмът има механизми, с които сам се справя с този дисбаланс, ако му дадем нужното време. В крайна сметка раждането на дете е естествен процес, а природата е заложила достатъчно защити и за детето, и за майката – окситоцинът например. Това е хормон, който не само подпомага раждането и кърменето, но и намалява стреса, умората, помага да се изгради силна връзка на обич между майката и детето. Възможно е ниските нива на този хормон да са причина за по-трудното изграждане на родителско поведение.

Не винете мама

sled3

Какво могат да направят близките на жена в това състояние? В историите, които майки споделиха, ми направи впечатление, че в случаите, когато съпругът оказва разбиране и подкрепа, депресията преминава по-леко. Една млада жена разказа, че съпругът й останал да работи у дома, за което тя му е много благодарна, защото скоро след това започнала да усеща подобрение в състоянието си.

Подкрепата на близките е решаващ фактор за справяне с депресивните състояния. Раждането на дете е огромна промяна в живота на една жена. Промяната засяга цялото семейство, но жената я преживява най-непосредствено: променят се тялото й, вкусовете й за храна, настроението... В живота й се появява нов човек, когото по презумпция трябва да обича, който дълго време ще е изцяло зависим от нея. Изведнъж нейната ценност за близките се измерва с предстоящото появяване на този човек. Но тя има и други качества – не е само „инкубатор“ на бебето, нито е само майка. Затова колкото повече близките показват обич и уважение към нея, заради нея самата, толкова по-лесно е справянето. И, разбира се, споделените грижи за бебето в началото не само дават време на майката да се възстанови, но и помагат на бащата по-бързо да открие себе си като родител. 

Истински мъж

38163405 m 

Жените, които страдат от следродилна депресия споделят, че изпитват ужасно чувство на вина, защото не се радват достатъчно на бебето или защото обществото ги съди като недостойни майки. Затова и често прикриват състоянието си. Защо това може да има опасни последици?

Връзката между майката и детето почва да се изгражда още по време на бременността. И още тогава могат да се появят депресивни епизоди, които да продължат до 4-годишната възраст на детето. Ако не се реагира навреме, майката изживява дълъг и мъчителен период, в който губи себе си, губи и връзката с детето си. Загубите са не само за жената, но и за детето. То „впечатва“ усещането, че майка му страда заради него. Отношенията с партньора също са изложени на риск. Пренебрегваната и прикривана, следродилната депресия може да се превърне в клинична, да доведе до паническо разстройство. Няма място за срам или вина! Мозъкът е орган като всички останали, понякога се разболява. Добрата новина тук е, че ако се реагира навреме, депресивните състояния отминават бързо.

Кои реакции следва да се избягват, ако ваша приятелка/близка/сестра страда от следродилна депресия?

“Толкова жени искат да имат дете и не могат, а ти сега се оплакваш.”

“А пък аз никога не съм имала такива терзания.”

“Това са измислени болежки, всичко е в главата ти и само от теб зависи.”

От всички нелепи реакции, най-вредната е: “Стегни се! Вземи се в ръце! Виж какво хубаво дете имаш!“ Ако човек е болен от диабет, никой няма да му каже подобна дивотия – „Стегни се и си контролирай кръвната захар!“  например. Депресивните състояния са мъчително преживяване. Предложете да прекарате малко време с детето, за да може майката да остане сама със себе си. Слушайте внимателно какво ви споделя, дали не е достигнала някаква критична граница. Потърсете и уговорете среща със специалист и я заведете.

Какво можем да кажем на приятелка/близка/сестра, която страда от следродилна депресия:

“Много жени преминават през такъв период, не си сама.”

“Важното е да си честна със себе си.”

“Всяка любов има нужда от време, за да се развие.”

Всичко това върши работа. Говорете с нея за нещата, които са я вълнували извън майчинството, дайте й пространство да се почувства защитена, не осъждана. Ако е уместно, проявявайте чувство за хумор. В крайна сметка, ако „ обелим“ майчинството от сакралната му роля, ситуацията много прилича на филма „Пришълеца“ – някой се заселва в теб и те подчинява на нуждите си :) И това, че сами сме го поканили в живота си, с нищо не намалява ужаса, че вече нищо няма да е същото, че ни е отнета свободата да разполагаме със себе си. Затова най-добрата помощ, която можем да дадем на майката, е свободно време – за нея и за детето й. Да я отменим в някое от ежедневните задължения. Без да се натрапваме, разбира се. В крайна сметка като всяка нова връзка и тази между майката и новороденото се нуждае от усамотение, за да се развие.

22 признания на една недоспала мама

sled6

Отминава ли този период? В кои случаи задължително трябва да се потърси помощ?

При повечето жени отминава в рамките на няколко седмици. Ако продължи повече от месец, или дискомфортът е много тежък за жената – задължително е да се потърси помощ!

Ще приключа с думите на още една майка, преминала през своите терзания и тревоги: “При нас все още се смята за срамно да се грижиш за психичното си здраве. Когато ни заболи корем, веднага тичаме на лекар. Но когато ни боли душата, се затваряме у дома и страдаме сами, в мълчание и страх. Това трябва да се промени." 

Светлана Павлова работи като психолог и психотерапевт на свободна практика. Предпочитан от нея метод е когнитивно-поведенческата терапия, в съчетание с елементи на арт терапия и психодрама. Повече за работата й можете да прочетете в Кабинет за психологическа подкрепа: „Харесвам думата „подкрепа“. В повечето случаи хората, които идват при мен, имат достатъчно ресурс да се справят с проблемите си. Моята работа е да подкрепя желаната от тях промяна.“


Препоръчваме ви още:

Плевел и плява

Синдромът "Мили мами"

Когато майчинското чувство го няма

Последно променена в Сряда, 25 Април 2018 23:15

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам