logomamaninjashop

Коледни екшън сладки

Автор: Ина Зарева

Помните ли, като ви казвах, че декември е надут и се пръска по шевовете? Това е, защото през останалите месеци, годината само сменя пъстри тоалети и мързеливо мърка. Не бърза заникъде и се лее така лежерно, като че има на разположение сто и дванадесет месеца. И когато декември внезапно се поръси отгоре ѝ, тя изведнъж се забързва, скача в шепите му и започва да го командва, като гневна жена мъжа си, изпуснал отбивка за магистралата. И той какво да прави – надува се с нея и се забързва като гюле по нанадолнище. Ходѝ се моли за отсрочки или се опитай да избягаш, ако си нямаш работа!
Нищо от планираното не постигам през никой декември, но и не спирам да опитвам. А тази година се предизвиках в такива подвизи и приключения, че не знаех изобщо кой ден, месец или година сме. Приключвах важен проект, внезапно започнах прекрасна, нова работа, през уикенда ходих на интензивен езиков курс, а между всичко това, усилено се готвих за една много плахо мечтана, но много голяма стъпка в живота ми.
Толкова уморена не се бях чувствала от времето на кърменето, коликите и раждането, взети заедно. Непознатите ме имаха за леко невменяема и не влизаха в излишни разговори с мен. Приятелите спряха да ми пращат вицове, на които успявах да се засмея едва три дни по-късно. Дори майка ми спря да звъни всеки ден, защото задавах един и същи въпрос по 17 пъти.
Но най-страшното стана вкъщи. Съпругът ми смени спортните канали с готварските и апокалипсисът започна. Всяка вечер полуразложеният ми мозък се сепваше от аромата на кулинарните му шедьоври и за някакво кратко време дори успяваше да фиксира погледите на децата. Напълно достатъчно, за да констатира, че те са вперени в баща си, изпълнени с нямо обожание. Това го преглътнах сравнително лесно с поредната, топяща се в устата ми, хапка.
Но после стана още по-зле. Дъщеря ми, вместо като всяка нормална тийнейджърка да изпадне в истерия, че любимият ѝ пуловер е в коша за пране, реши да пусне пералня! Разбира се бяха нужни няколко инструкции, които изпращах в месинджър, защото тази пералня след едни козунаци вече искаше специално отношение. Но мисията беше повече от успешна. 
Обаче, когато и синът ми, и кучето започнаха да подрежат чехлите, разбрах, че напълно съм изпуснала ситуацията от контрол.
През последната седмица се носех като главен герой в екшън филм – стърчат счупени кости, отнякъде тече мозък и се изсипват вътрешности, но той тъпче всичко обратно и продължава да се бие със зъби и нокти до самия край.
И най-накрая хепиендът дойде! 

Този надут декември!

person lining assorted-shaped cookies on baking sheet inside kitchenДишах тежко, като след раждане на десет близнаци, и точно толкова шокирано гледах. Съпругът ми върна спортния канал, а дъщеря ми каза, че изобщо не е чувала думата „пералня“ през живота си. Било к`вот било. Само синът ми, като видя как съм се разпаднала на съставни части, с щастлив тон отсече:

- Значи няма да учиш повече? Браво! Хайде сега да правим сладки за училищния базар утре. Нали не си забравила?

Не съм забравила ли?! Цяло чудо е, че изобщо помних, че имам син и горе-долу в кой клас е. Какво ти училище, че и базар?

- Миличък, ужасно съм уморена, а и нямаше кога да подготвя продукти. Ще участваш само с парички този път. Ще си купиш много неща и така ще помогнеш на каузата също.

Да бях му казала, че ще го продавам на Женския пазар, че не съм му майка, ами съм киборг, че футболът му е забранен завинаги или че ще му спра достъпа до Youtube, нямаше да заслужа този поглед.
Това беше поглед тип – Не стига, че не ме роди същински Меси, не стига, че не ме кърми до трети клас, че да не ям от гадния стол, не стига че нищо не разбираш от футбол, гледаш компютърните ми игри, като че са живи и пищиш като момиченце, ами и сега едни сладки не можеш да направиш. Веднъж в годината е това! Дори за рождения ми ден не ми правиш торта, ами я купуваме.

- Освен това – продължи неизказаните си мисли той – аз днес направих точно това. Купувах много неща от другите и после не си ги взимах за себе си, а ги слагах на нашата маса и ги продавах втори път. Така спечелихме още повече пари.

Ето ти Коледно чудо! - внезапно почувствах тежестта на някакъв ореол над себе си - Ами че аз съм родила истинско еврейче!
Изправих се бавно с насълзени очи и треперещи пръсти. Изстъргах каквото беше останало от брашното, снесох, пардон, намерих в хладилника няколко яйца, мляко се появи също, даже и подобрители разни се изсипаха от чекмеджетата.
И се започна – ровех из рецептите, както главният герой от екшъна рови в жици на взривно устройство. Тази ли да е, другата ли. Ами, ако гръмне всичката сода или се подпали глазурата?
Стиснах очи, затворих рецептите и реших, че ще импровизирам! Аз екшън герой ли съм или някаква простосмъртна, дето даже не може да готви?!
Превързах раните си, заредих продуктите и започнах да стрелям. Яйца експлодираха пред очите ми, брашно се сипеше навред като във взривена нарколаборатория, мляко се лееше като кръвта на онзи-гадния-дето-винаги-си-го-получава-накрая. Полученият тротил, оформих на топчици, метнах ги във фурната и зачаках от засада.

Дядо Коледа, подари ми...

assorted cookie lotПърво приличаха на малки, сладки планетки. Чудесно, казах си, могат и за космически проект да минат. После реотаните на фурната ги откриха и започнаха зловещо да ги преобразяват. По едно време в тавата можеха да се различат физиономиите на Путин, Меркел, Брус Уилис, Лейди Гага и Милко Калайджиев (загоряха на места), едновременно.
И какво правим сега? Часът е 1.30 през нощта. Продукти няма. Работещи магазини в близост – също. Базарът е след няколко часа, а моят екшън герой се въргаля наоколо и не иска с никого да се бие повече. Освен това заплашва, че á съм пуснала още една сълза, á е обърнал филма на индийски и си е пуснал мустак.
Лицата от фурната или бяха постигнали нов световен мир, или така се бяха размазали от бой, че се бяха превърнали в една немного хомогенна сплав. Тя обаче миришеше изкусително - на ванилия, шоколад и карамел. Оказа се и прилично вкусна. Но как от дебелия блат с целулит, в който се бяха превърнали моите сладки, малки топчици, да получа апетитни хапки?! Аз, ако го можех това, ехеее....
Извадих хубава чаша за вино. Повъртях я празна в ръцете си, но вместо да я напълня, както подобава, я обърнах и заизрязвах с нея еднакви, симпатични кръгчета. Приличаха на понички, попаднали под валяк. Пак са понички, но в rar формат. 
Рисувах отгоре им някакви неща, поръсвах с други, замазвах с трети и накрая се получи едно съвсем доволно количество продукция, че даже и годна за продаване.
Върху ръба на чашата, която оформи тези малки, коледни чудеса (щото е цяло чудо, че изобщо се ядяха), се бяха полепили ароматни, захарни трохи. Върнах цялото ѝ достойнство, като я напълних с вино и ето го второто коледно чудо! Опитайте задължително! Рецепта за коледните сладки, по очевидни причини нямам, но поне хубаво вино има навсякъде.
Какво стана с училищния базар ли?

- Мамо, сладките бяха тоооооолкова вкусни, че аз си ги изкупих всичките и ги разделих с приятелите си. А за базара направих още картички.

Кой каза наздраве за декември?

Историята с козунака в пералнята вижте тук.

За още коледно настроение:

Christmas is coming! (Коледа идва!)

Моето писмо до Дядо Коледа

"Скъпи Дядо Коледа, донеси ми един нормален батко!" 

 

Последно променена в Неделя, 16 Декември 2018 19:39

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам