logomamaninjashop

Да родиш в България


Т
ази тема явно ще бъде актуална, поне докато стандартите за раждане в България са далеч от най-добрите примери за акушеро-гинекологична грижа в света. След разказите за условията, в които раждат жените във Великобритания, Испания и дори вкъщи, коментарите отново извадиха на повърхността примери за лоши практики в нашите родителни отделения. Защо това, за което четем, не може да се случи у нас? Потърсихме мнението на Благовеста Костова, акушерка с над 40 години стаж в професията.

Защо има толкова случаи, в които родилки се оплакват от отношението към тях?

Оплаквания има и ще има, защото има лесно достъпна информация за световната практика, освен това жените пътуват много, пребивават за дълго в много развити страни и естествено познават АГ практиката там. Знаят как се обслужват раждащите и бебетата и съответно желаят да получат същата грижа и у нас. Това е съвсем нормално.

Защо това не се случва у нас?

Проблемите на майчиното и детското здраве са много и според  мен на този въпрос трябва да отговорят от Министерството на здравеопазването. Акушерската грижа липсва и преди и след раждането. В послеродовия период жената и бебето се прибират вкъщи и седмици наред нямат достъп до адекватна акушерска грижа. Избират педиатър, в което няма нищо лошо и е редно, но той ги посещава само веднъж, а и е прекалено натоварен, за да обхване в детайли това, което ще направи акушерката. А акушерката може да бъде полезна и с пренаталната подготовка на жената и след раждането. Акушер-гинеколозите също нямат време да провеждат беседи с жените относно храненето, вредата от тютюнопушенето, раждането, кърменето. Да ги подготвят за нормално раждане. Това отнема много часове и програмата е дълга. Изисква най-малко 5-6 посещения с продължителност около 2-3 часа. Така го правят в страните от ЕС. Виждаме резултатите от загърбване на профилактиката, която е работа на акушерката - много висок процент на цезарови сечения, много висок процент на  преждевременни раждания.


Кои са недостатъците на здравната ни система от гледна точка на акушерката?

На първо място е липсата на стандарт по акушерство и гинекология в нашата страна. Старият беше отменен преди няколко месеца, а нов няма и не е ясно кой и кога ще го напише. Както не е ясно и дали ще отговаря на европейските директиви и изисквания. Стандарт за акушерската професия също липсва, а трябва да има такъв. Той е задължителен за всички страни членки на ЕС.


Какво трябва да се промени според вас?

Нашите управляващи са много горди с това, че сме членки на ЕС. Но това членство си е по нашенски, по Бай Ганьовски - хем като европейците, хем както ни изнася. Но след като се бият в гърдите с това членство е редно да въведат и техните стандарти, което означава, че правата на акушерките трябва да се изравнят незабавно с тези на колегите в другите страни членки. Нужно е да се напише стандарт само за акушерки; да се регулира професията; да се създаде следдипломно обучение свързано с акушерската практика, не със здравен мениджмънт или социални дейности.
Експерти от Холандия, Великобритания и Франция са готови веднага да помогнат и съдействат за написване на такъв съвременен стандарт.


Адекватно ли е оценен трудът на акушерката?

Заплатата на акушерките варира в много широки граници - от 1500 до 450 лева. Зависи къде е местоработата й, кой е нейният работодател. Но високите заплати са на много малко места. Обичайната заплата е около 600 лева. И при тази цифра не може да се говори за адекватна оценка на труда. Затова много колеги след като завършат захвърлят дипломите и се ориентират към друга професия или пък отиват по кабинети, където няма нощни дежурства и много работа. Много акушерки работят и в детски ясли или в училища като сестри. Или пък отиват като сестри в отделения с високо заплащане. Най-големият недостиг е на акушерки в родилните зали, където трудът е тежък, но с нищо не се стимулира. Около една трета от работещите акушерки в момента са пенсионерки. Те запълват местата и в тежките сектори на акушерството, млади колеги там рядко се появяват. А точно там трябва да има сериозно повишаване на заплатите.

midwife


Заговори се за акушерски звена у нас – разкажете повече за тази практика?

Няма независимо акушерско звено в нашата страна, нито има самостоятелно наблюдение на бременност само от акушерка. За да се говори за такава практика, тя трябва да започне от големите болници, в които да има акушеро-майчини отделения, разбира се, лекар да се намесва при нужда. Такива отделения са показали своята ефективност в много страни по света, но те са масови. У нас не може да се говори за качествено акушерско звено, ако то обслужва 5 или 10 жени на месец. На фона на около 64 000 раждания годишно, това няма значение. Има частни болници, в които акушерките са по-самостоятелни, има големи държавни болници с избор на акушерка. Имам много колеги, които придружават раждащи и водят раждане в екип с лекар в големи болници - частни или държавни. Това е напредък, на фона на липсата на акушерски стандарт, но е все още много малка стъпка.

В пренаталната подготовка също има доста колеги но няма ясни правила и за нея. Те нямат право на договор със НЗОК, нито пък Министерството на здравеопазването мисли да отдели някакви средства допълнително. Колегите се блъскат сами на частния пазар на труда, но е радващо, че стават все повече, макар да им е много трудно. На фона на всичкия хаос курсовете за бъдещи родители се водят от хора без акушерско образование, а липсата на регулация в тази посока го позволява. Насажда се страх и негативизъм към акушерките и лекарите, дори се състезават с нас по ,,компетентни съвети”.

Напоследък публикуваме разкази на жени, родили в чужбина. Кое от чуждия опит е факт у нас?

Има много да се желае, за да достигнем този опит. Трябва да се спре свръхмедикализацията на раждането, да се намали процентът на цезарови сечения, на преждевременни раждания, за да говорим за някакви по-сериозни постижения. Най-добрият пример обаче за мен си остават Родилното отделение и Родилна зала на болница ,,Надежда”. Там естественото раждане е приоритет, а и колегите са с много самостоятелна практика. Добър пример е и болница ,,Шейново”, където отдавна има избор на акушерка и отскоро домашен патронаж от акушерки, кабинет по кърмене. Имам и доста обаждания на жени, родили в Майчин дом София, без избор на екип, много доволни от обслужването и акушерската подкрепа. В МБАЛ ,,Света София” също има много колеги, които активно работят за налагане на акушерската грижа и в момента също създават кабинет по кърмене. Имам и колеги от Варна, които биват избирани за раждане и наблюдение на послеродов период. Това са малки стъпки, но успешни. Надявам се да стане масова практика.


Къде се нарежда българката с предпочитанията си за начина на раждане?

Жените, които имат допир с акушерка, най-често избират нормалното раждане. Получавам много благодарствени писма от жени, посещавали моите курсове. Въпреки, че срещите ни са били малко, те са избрали нормалното раждане. И съм убедена, че са били подкрепяни добре от мои колеги в хода на раждането. За епидурална упойка настояват по-често жени, които раждат за първи път. Но тя е достъпна само в големите градове. Случва се в самия процес желанията да се променят, но това е за кратко. Като мине раждането всичко се забравя и остава прекрасната емоция от майчинството.


Може би ще ви хареса и Отговорът на вселената.
Как раждат жените в Испания можете да научите от Помощ, ще раждам!
Разгледайте и галерията от едно водно раждане.

Последно променена в Вторник, 25 Юли 2017 09:39

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам