Почина легендарният Бора Джорджевич от Рибля чорба

Легендарният Бора Джорджевич, певецът и текстописецът на най-популярната сръбска рок-група Рибля чорба, почина днес след дълго и мъчително боледуване.

Бора в продължение на седмици беше интубиран в болницата в Любляна, а феновете се молеха за живота му.

Макар днес да е почти неизвестен за младите хора в България, в първата половина на 80-те, Бора вероятно е най-популярният рок-музикант у нас, особено в Западна България, където се хващат сръбски радиостанции.

По това време Югославия в сравнение с нас е почти западна страна, а музиката на Рибля чорба е нещо като перестройка преди перестройката.

Пияница и бунтар, Бора е първият музикант от соцлагера (ако не се броят унгарците, чийто език не разбираме), който пише остри социални текстове, които звучат скандално и почти революционно за времето на социализма. 

Изключителен поет, който не се притеснява да вплита нецензурни изрази и езоповски език в стиховете си. Двусмислено е и името на групата Riblja corba. На книжовен сръбски значи "рибена чорба", но на жаргона по това време е месечно кръвотечение.

В сравнение с другата голяма югославска група Биело дугме, която е обичана заради изключителните си музикални композици и е възприемана като "Пърпъл на сръбски", Рибля чорба е точно обратното - много от композициите са простички, други са директно преписани известни мелодии. Силата им е в текста, във вица, който разказват, ругатнята, която отправят или мъката, която изплакват.

През 1981 г. албумът на Рибля чорба "Два динара, друже" се продава в 200 000 копия  В същата година издават албума "Мъртва природа". Той се продава в тираж 500 000 копия - рекорд, който никога няма да бъде надминат в Югославия.

Отношението на югославската власт към Рибля чорба е двояко. Вероятно роля в това има и неговия алкохолизъм, който Бора щедро демонстрира на сцената. Многократно са забранявани, но и често са промотирани и въртени много по държавните радиостанции - вероятно, за да се използват като отдушник на напрежението или да се покаже, че Югославия е западна държава, различна от другите в соцлагера.

Малко известен факт е, че един от първите им концерти в чужбина е в България. Той въобще не е рекламиран, в залата в Пловдив са доведени организирани комсомолци, които отегчено гледат първите няколко оригинални песни, а за да спаси резила групата преминава на български и сръбски народни песни.

През 1990 г. заради албума Koza nostra срещу Бора Джорджевич са повдигнати обвинения за развращаване на работническата класа. Обвинението няма сериозни последствия. Koza nostra също е двусмислица - би могло да се преведе като "Мафия", но и като "Нашата коза".

Националист, но срещу Милошевич

С избухването на гражданската война в Югославия, Бора Джорджевич заема крайна националистическа позиция. Той подкрепя сръбските паравоенни в Хърватско и Босна, пише редица националистически песни и дори прави турне в сръбските райони на бойното поле.

Въпреки това Бора е най-отявленият противник на тогавашния сръбски президент Слободан Милошевич, а песента на Рибля чорба "Баба Юла" става химн на големите протести срещу Милошевич през 1996-1997 година. Всеки ден стотици хиляди по улиците на Белград крещят "Бора президент".

И Бора наистина влиза в политиката и се ангажира силно с Демократическата партия на Воислав Кощуница. Получава и политически пост, но скоро е уволнен след скандал с радио Б-92.

С идването на новия век популярността на Бора Джорджевич избледнява. Той се превръща в типичен динозавър от едно отминало време, което за младите хора е непознато и безинтересно. На няколко пъти гостува в България, главно в най-западната й част - Видин, Берковица. Концертите са слабо рекламирани, понякога безплатни. В Берковица например Бора изгледа концерта на Уикеда, които го подгряваха, пиейки бира с публиката, а почти никой не го разпозна. 

Бора Джорджевич е роден през 1952 г. в Чачак - сръбският аналог на Перник, за който сърбите имат подобни вицове за агресивните му жители.

Малко преди смъртта си, Бора казва: "Погребете тялото ми в Чачак, а сърцето ми в Любляна. Не харчете много пари за погребението ми. Не съм толкова важен.

Много преди смъртта си, Бора описа собственото си погребение в песента "Равнодушен пред плача".

Почивай в мир, заедно с твоя ангел, е написал днес един от хилядите му фенове, които се прощават с него под клиповете в YouTube. 

Много от тях наричат песента "Погледни към дома си, ангеле!" истинския химн на Сърбия.

Следете новините ни в GoogleNews