Завърши 76-то издание на фестивала в Кан. Авторитетното жури, начело с Рубен Йостлунд, носител на две „Палми“, присъди тазгодишната „Златната палма“ на френската режисьорка Жюстин Трие за филма й „Анатомия на едно падане“. Филмът беше топло приет от френската критика и решението на журито аплодирано. Особено се зарадваха от „Либерасион“ - за тях това е „най-честният, блестящ и поразителен филм“ на този фестивал, а 44-годишната Трие е „най-голямата френска режисьорка в този момент“.

"Анатомия на едно падане"

Колкото семейна трагедия, толкова и съдебен филм, „Анатомия на едно падане“ прави портрет на една жена, обвинена в убийството на своя съпруг, паднал от висок прозорец на семейната хижа. Изследва се подробно живота на двойка, в която и двамата са писатели. Самоубийство или убийство – това е въпросът и той дава началото на стремглаво сгромолясване на привидностите и раздипляне на скрити страни от живота на иначе успешното семейство. Жената е оправдана, но у зрителя остават въпроси, съмнения и недоизказаности. Въпреки нахлуването в най-интимни страни на живота й, главната героиня запазва душевно равновесие и достойнство. Важна роля играе свидетелството на сина. Дълбок, бистър и болезнено правдив филм, решен с деликатност и в полутонове.

На церемонията по закриването, сред поканените специално знаменитости, честта да поднесе най-желаното в света отличие беше отредена на неостаряващата Джейн Фонда. Тя отбеляза, че за първи път има 7 жени в състезанието и това е „нещо историческо“. Припомни своето присъствие в Кан през далечната 1963 и колко различно е било всичко тогава. „По онова време нямаше жени в състезанието, но ние не го забелязвахме. Не си казвахме – това е ненормално. Оттогава сме напреднали много. Но ни остава да извървим още път. Трябва да поздравим промяната, когато тя се случва.“

Жюстин Трие, третата жена в историята на Кан, която получава „Палмата“, след Джейн Кемпиън за „Пианото“ (1993) и Жюлия Дюкурно за „Титан“ (2021) на свой ред произнесе реч с остра политическа насоченост, която разбуни духовете. Тя привлече вниманието към „историческата контестация на пенсионната реформа, отречена и потушена по шокиращ начин“ и се опълчи срещу „комерсиализирането на културата, което неолибералното правителство защитава“, като посочи, че това е на път „да счупи френското културно изключение“. Много скоро министърката на културата Рима Абдул Малак ѝ отговори с бърз пост в Туитър, казвайки, че е получила удар в стомаха от нейната несправедлива реч. Ето какво написа тя: „Този филм не би бил възможен без нашия френски модел на финансиране на киното, позволяващ уникално за света многообразие. Да не забравяме това.“

Тази размяна на обвинения в кулминацията на празника на киното тепърва ще има продължение, защото напрежението в киносредите и извън фестивала е високо. Трие сподели още, че посвещава наградата си на „всички млади режисьорки и всички млади режисьори и на тези, които днес не успяват да снимат. Трябва да им направим място, това място, което аз заех преди 15 години в един по-малко враждебен свят, където все още беше възможно да сбъркаш и да почнеш отново.“

Голямата награда беше присъдена на „Зона на интерес“, реж. Джонатан Глейзър, филм изобличаващ „баналността на злото“ на Холокоста и фашистките престъпления срещу човечеството. Любопитно е, че и в „Анатомия на едно падане“, и в „Зона на интерес“ главните женски роли се изпълняват от великолепната немска актриса Сандра Хюлер, което е неин личен исторически успех.

Наградата за режисура отиде при френския режисьор от виетнамски произход Тран Анх Хунг за филма „Страстта на Доден Вуфан“ с Жюлиет Бинош, история за изтънчена гастрономия, прераснала в любов.

"Страстта на Доден Буфан"

Наградата на журито пък беше присъдена на „Мъртви листа“, „малко бижу в чаплиновски стил“ („Монд“) на финландския майстор Аки Каурисмаки, минималистична трагикомедия, накарала публиката да се смее и радва въпреки меланхоличния тон на филма.

„Мъртви листа“

С наградата за сценарий беше удостоен Сакамото Юджи за филма „Чудовище“ на японския режисьор Хирокадзу Коре-еда, представил една сложна и интригуваща драматургична структура в стил „Рашомон“.

"Съвършени дни"

Наградата за женска роля отиде при турската актриса Мерве Диздар за участието ѝ в „Сухи треви“ на един от най-големите съвременни режисьори Нури Билге Джейлан.
С наградата за мъжка роля бе отличен Коджи Якушо за изпълнението му в „Съвършени дни“ на Вим Вендерс, немския майстор чието творчество е добре познато и ценено от българските киномани. Във филма Якушо представя обикновен човек, работещ като чистач на тоалетни в Токио. Той води прост живот, добре е организирал ежедневието си, изпитва страст към музиката, книгите, дърветата. Филмът е размисъл за красотата на малките неща, които носят хармония и удовлетворение и го прави вълнуващо и поетично.