Тъмната и светлата страна на Роалд Дал

OFFNews Последна промяна на 22 март 2017 в 12:12 8265 1

Снимка Photos For Class

Корици

Имало едно време един малък сирак, изпратен да живее с неговите лели. Те го поробват, тормозят, бият и го подлагат на глад. Но той получава своето отмъщение, като буквално ги смачква и най-накрая бяга и тръгва да търси по-добър живот, изпълнен с приключения. Това не прилича много на детска книга, превърнала се в бестселър.

Роалд Дал вече е видял скромен успех с неговите разкази за възрастни, когато „Джеймс и гигантската праскова“ - първата му книга за деца,предизвиква дълбоко безпокойство сред възрастните. Въпреки че книгата се появява в САЩ през 1961 г., Дал е трябвало да чака до 1967 г., преди британски издател да се реши да рискува с публикуването ѝ, а дори и след това, той е трябвало да се изръси с половината от разходите си.

Следват повече от 15 други книги за деца – истории, преливащи от ненаситност и претенциозност, в които жените хранят техните съпрузи червеи и младежите са изядени от гиганти или биват превърнати в мишки чрез плешиви, безпръсти вещици. Злодеите са със застрашителни размери, значително по-големи от героите.

Днес заглавия като „Фантастичният господин Фокс“, „ГДВ“ и „Матилда“, която е пусната само две години преди смъртта на Дал през 1990 г. (на възраст 74), редовно присъстват в списъци на най-популярните детски книги. Книгите му са се продали в повече от 200 милиона копия по целия свят. Обаче спорът все още не е отминал. През десетилетията след публикуването му, „Джеймс и гигантската праскова“ е порицаван за своя расизъм, ругатни, споменаване на наркотици и пиене на алкохол и сексуални намеци, да не говорим за предполагаемото му насърчаване на неподчинението и комунизма. В „Чарли и шоколадовата фабрика“ се открива неморално поведение от страна на героя Уонка, който е вегетарианец и яде само здравословна храна, но примамва децата с бонбони. Мотиви за отказ от израстване и страх от смъртта някои хора откриват в романа му „Вещиците“.

От друга страна, има хора, които оспорват идеята, че има някаква тъмна страна в книгите на Дал. Всъщност Дал е знаел точно какво се харесва на младите читатели – шоколад и вещици. Истината е, че децата май много обичат отвратителни истории. Тъмнината винаги е била тайна, а и не толкова тайна, съставка в детската литература, независимо дали става дума за приказки на Братя Грим, Шарл Перо или Ханс Кристиан Андерсен. Според психолози обаче употребата на страховитото и ужасяващото в детската литература може да има и пречистваща функция. Четейки за чудовища и предизвикващи страхове истории, детето може да осъзнае своята тъмна страна и да се научи как да властва над нея.

Лесно може да се проследи откъде идва тъмнината в произведенията на Роалд Дал. След като губи губи по-голямата си сестра и своя баща, когато е едва на три години, той е изпратен в пансион. Тормозът от страна на някои учители и по-големите ученици там той описва в своите книги, в които децата се борят срещу възрастните. Като пилот по време на Втората световна война Дал е бил близо до смъртта. Докато се възстановява от раните си, има странни сънища, които го вдъхновяват за първите му разкази. Губи дъщеря си от шарка, а синът му претърпява злополука, която уврежда мозъка му. Роалд Дал крие своя антисемитизъм. През 1983 г. той обявява в New Statesman, че Хитлер имал причини за унищожаване на шест милиона мъже, жени и деца. "Има една черта в еврейския характер, която провокира враждебност", казва той. "Искам да кажа, че винаги има причина, която провокира анти-всичко да изниква навсякъде; дори гад като Хитлер не ги е избрал без причина."

Може да се намерят много разнородни мнения по въпроса. Но трябва ли да позволим това да разруши удоволствието от четенето на неговите произведения? Ако Дал беше сладък и доброжелателен разказвач, как щеше да преживее всичко, случващо се в живота му? Кой иска да чете сладникави истории?

Несъмнено има елемент на предизвикателство в голяма част от неговата лошотия, по страниците на неговите книги и извън тях. Но за да може да пише така брилянтно за деца, авторът трябва да запази детското в себе си. Не трябва да забравяме, че всички сме били деца, а в света на детето не всичко е сладко и светло, в него се прелитат и страшни духове, които могат да бъдат и доста забавни.