Световноизвестната писателка Елизабет по мъж Костова и нейната фондация, която става на 15 години

Искра Ангелова 17 ноември 2022 в 08:00 3781 1

Елизабет Костова

Снимка ФЕК

Елизабет Костова

Тази година фондацията на американската авторка на увлекателни и брилянтни бестселъри Елизабет, по фамилия и мъж Костова, става на 15 години. Светлозар Желев също е неин съосновател.

Създаването и обгрижването на тази фондация с нейната активна дейност е едно от най-родолюбивите и невероятни събития в литературния ни живот - тази жена вече 15 години се грижи за превода и популяризирането на българските автори в Америка. И не само. Творчески семинари, лекции, уроци, конференции. Не се сещам за български културен министър, който да е направил толкова за българската литература, колкото американката Елизабет, родом от Кънетикът. Честита годишнина и благодарим!

Ето какво съобщение получих в пощенската си кутия:

През 2022 г. фондация "Елизабет Костова" отбелязва своята 15-та годишнина. Благодарим на всички наши приятели и поддръжници, на всички писатели, поети, преподаватели, преводачи, редактори и издатели, на всички участници в нашите програми през изминалите години, на всички наши дарители, на всички, които са били и продължават да бъдат до нас. Ние сме тук, защото вие сте тук.

Публикуваме поредица от топли писма, които получихме по случай нашата годишнина. Те разкриват красивата сплав, която ни свързва, така че вече 15 години успешно да строим литератури мостове между България и света.

Текстовете са преведени от Велина Минкова и Румен Павлов.

...

Ето я историята от самата Елизабет Костова:

Трудно е за вярване, че Фондация „Елизабет Костова” вече е на 15 години!

Като че ли са минали само година-две, откакто каузата ни събра в началото, откакто за пръв път представихме наградата „Кръстан Дянков” в София и откакто първите участници в Созополските семинари пристигнаха в хотел „Диаманти”. Никога няма да забравя този момент – как дошлите отдалеч, изморени от часовата разлика или пък още свежите участници от България търкаляха куфарите си по калдъръмената улица и попиваха тъмносинята красота на морето.
Съвсем малко от чуждите участници бяха гостували в България преди това, но много от тях започнаха да се връщат впоследствие – било сами, било за да участват отново в някое от събитията на Фондацията. Благодарение на Семинарите някои от българските писатели и преводачи успяха да посетят, да учат, да превеждат или да публикуват в англофонския свят. Невъзможно е да се изброят всички приятелства и интелектуални сътрудничества, зародени в Созопол, на международната поетична конференция на Фондацията в Копривщица, на събитията СтолицаЛитература в София, по време на ателиета и дискусии в България, на различни участия в Обединеното Кралство и САЩ, на четения на живо или в Zoom.

Съоснователят на фондацията, Светлозар Желев, e описал достатъчно добре радостта от съвместната ни работа в областта на литературата и превода, така че аз няма да се опитвам да правя същото. Похвалите и благодарностите ми към Милена Делева и Симона Илиева, творческите гении от първата ера на Фондацията, никога няма да са толкова, колкото те заслужават. Милена и Симона създаваха проекти; намираха средства; създадоха новаторския ни спомагателен сайт www.contemporarybulgarianwriters.com ; бдяха над фондацията като ангели-пазители; придаваха устойчивост и актуалност на всяко наше събитие. Дълбоко съм благодарна и на страхотните членове на съветите на Фондацията от двете страни на океана, бивши и настоящи – сред тях Юлиан Попов, дългогодишния председател от българска страна и Джеремая Чембърлейн, член на двата съвета. Всеки от тези професионалисти допринася със своите специфични таланти – домакинство на гала вечери и церемонии по награждаване, осигуряване на безценни контакти и работни пространства, ръководене на различни панели. В допълнение към всичко това, тази година ознаменуваме късмета, който ни споходи в лицето на изключителната ни нова директорка, Виолета Радкова.

Освен съветите в България и САЩ, Фондация „Елизабет Костова” има отдадени приятели в лицето на професионалисти като Ваня Томова, Антъни Георгиев, Борис Делирадев, Стивън Уингейт, Манол Пейков, Кевин Ларимър, Травис Холанд, Капка Касабова, Анджела Родел, Червената къща в София и персонала в хотел „Диаманти” – моите извинения към всички, които съм пропуснала. Спонсорите ни също са многобройни и на www.ekf.bg им благодарим редовно. Фондация „Лойс Рот”, Министерство на Културата на България, Фондация „Америка за България” и американското посолство в София са с нас от самото начало.

Всъщност искам да благодаря на ВСИЧКИ вас – участници в Созополските семинари, гостуващи писатели, панелисти, сътрудници, читатели – всички вие, благодарение на чиито таланти и ентусиазъм тази щура идея излезе успешна.

Аз и Светльо създадохме Фондацията във времена на оскъдица и предизвикателства, защото искахме да предложим конкурентна и интелигентна подкрепа и поощрение за българските писатели. Искахме да разпространим съвременната българска литература в англофонския свят и да насочим към нея световното внимание, което тя заслужава. Искахме да възнаградим тежкия преводачески труд и да разширим читателската аудитория на съвременната англоезична литература в България. Извървяхме дълъг път към осъществяването на тези цели.
Това, което аз лично не очаквах, беше дълбочината и обсега на диалога, който възникна вследствие на нашата работа. Този диалог на различни езици, в различни жанрове, перспективи и идентичности, достигна до всеки един континент без Антарктида (където разбирам, че има много български топоними!). В епоха, обусловена от пандемия, насилие и недемократични политики, Фондация „Елизабет Костова” прекосява границите с повече енергия от всякога, в това число и на „местно” ниво – на Балканите. По време на тревожните горещини през изминалото лято, международните ни панели в Zoom бяха насочени към писането за климатичните промени, в литературни жанрове, които имат потенциала да достигнат до десетки милиони читатели. Ние държим да сме част от моментите, в които литературата помага за преодоляването на различията или учи културите една за друга. За първите си 15 години – като един добър роман, стихотворение, разказ, мемоар или пиеса – обхванахме и общия сюжет, и дребните детайли.

И това е едно прекрасно начало.

А ето и историята на Светльо Желев:

В началото бе книгата. И морето.

Всичко започна в Созопол, продължи в махала Баба Стана над Троян, и вече 15 години от Ню Йорк до Токио, в литературните среди България много често се свързва с Фондация за творческо писане „Елизабет Костова”. Книгата беше „Историкът”, а морето – Черно. Мечтата на толкова много българи „България на три морета(океани)” беше изпълнена литературно. С повече от 300 литературни хора от цял свят, от Япония, Филипините, Австралия, Нигерия, Белгия, Гърция, Канада, Германия, Ирландия, Великобритания, САЩ и България, писатели, издатели, литературни критици, редактори и преводачи, на един общ език, този на книгите, Созопол и България в продължение на 11 години бяха литературна дестинация и място за семинари, дискусии, срещи, обсъждания, текстове, истории, съдби, занаят, приятелства и споделяне.

Едно пътешествие, може би най-великото в моя живот, откри хоризонти и територии, които не можех да си представя, че ще избродя. А всичко започна от срещата ми с Елизабет и „Историкът”. През лятото на 2006 г. със семействата ни почивахме в Созопол, и разхождайки се по алеята покрай крепостната стена, сред аромата на надвисналите в златната привечер смоковници, Елизабет ме попита за сградата накрая на стария град. Разказах й, че това някога е било училище, после ателиета за художници и място за пленери, а сега галерия. Място за художници и образи. В Созопол все още се правят ежегодни пленери и изложби. „Колко ще е хубаво и за литература и писатели да има такова нещо.”, въздъхна тя. „Хайде да го направим.”. И го направихме.

От Созопол отидохме до Баба Стана, където гостувахме на Юлиан Попов и съпругата му Таня Бризби, където се роди и организацията, гръбнакът й, Управителният съвет, целите, проектите и идеята за първите две дейности – Наградата за превод от английски на български език „Кръстан Дянков”, тогава още не бяхме избрали името, и семинарите по творческо писане в Созопол. Всички членове на УС бяха избистрени в Баба Стана, около масата на приземния етаж на къщата на Юлиан – Саша Безуханова, която също беше с нас, Деси Гаврилова, Райна Гаврилова, Филип Димитров, Стефан Тафров, и ние тримата – Елизабет, Юлиан и аз, и отпразнувано с домашна троянска сливова ракия. На следващата година адвокатите Андрей Терзийски и Стоян Терзийски регистрираха фондацията, и през декември 2007 г., по време на Панаира на книгата в НДК, за първи път беше връчена Наградата за превод „Кръстан Дянков”, на Любомир Николов. На следващото лято беше и първия ни семинар в Созопол с Емил Андреев и Елизабет като водещи практическите занятия с българските и англоезичните писатели, и Теодора Димова и английската писателка Кейт Мос, авторка на световно известните романи „Лабиринтът” и „Гробницата”, като специални гости.

Останалото, както казват, е история. Само нещо любопитно. Днес, когато пиша това, говорих по телефона с Илия Троянов във Виена, един от специалните ни гости през годините, получих мейл и текст от Фъргъл Тобин от Ирландия, също гост, прочетох хвалебствено ревю за новия роман на Екуеке Емези в New York Times Book Review, и съобщение, че филмовите права за него са откупени от Амазон Студиос, и това е обявено като най-голямата сделка за филмова адаптация през годината до сега. Екуеке беше една от участниците ни в семинарите преди може би 7 или 8 години, и току що бе продала правата за първия си роман. Сега, след 6 книги, тя е награждавана и номинирана за едни от най-големите световни литературни награди. И това е само една от повече от стоте писатели, минали през семинарите в Созопол.

Всичко това илюстрира колко пропит и свързан с историята на фондацията е моя живот, а сигурен съм, че и на много други спътници в това пътешествие. Семинарите в Созопол бяха не просто място за срещи и литературно споделяне, а една истинска вселена на думите. Те родиха и българското издание на най-старото литературно списание в света GRANTA, поредицата от романи на български автори, излизаща всяка година в САЩ, на издателство Open Letter Books, българските броеве на литературните медии Words Without Borders, Absinth, Poets and Writers, Writer’s Review и други, както и толкова много литературни приятелства. Дори корицата на дебютния роман на една от американските участнички Мая Слоан в едно от най-престижните издателства Simon and Schuster излезе със снимка на друг от участниците, Захари Карабашлиев.

Може да се напише цяла книга за стотиците случки, разговори, теми, идеи, споделяне, проекти, текстове, търсения и открития през тези 15 години. За поетичния семинар в Копривщица, ателиетата по превод, гостуванията на български автори в САЩ, писателските резиденции, събитията и проявите организирани от фондацията нявсякъде по света, за писателите и таланта им, за вечерите на верандата на „Диаманти”, за музиката и нощното къпане, за екскурзиите до о-в Свети Иван, за вдъхновението, емоциите и лунните пътеки на спомените.

Но аз не съм писател, надявам се някой от хората, преживели тези години в това литературното семейство да го направи. А сега може да четете текстовете и книгите на авторите, преживели приключението, наречено Созополски семинари на Фондация „Елизабет Костова за творческо писане”, на страницата на фондацията, в списание Vagabond, където всички те излизаха през годините, и в книжарниците по света. Екипът на фондацията, Милена Делева и Симона Илиева, тези истински ангели-хранители, които направиха възможно винаги да има попътен вятър в платната, на всички членове на УС, на моя литературен брат Джеремая Чембърлин, също неделима част от него, на всички замесени, на спомоществователите и помагачите, на приятелите и сподвижниците, и най-вече лично на Елизабет, която посвети време, чувства, емоции, средства, и цялата си душа и сърце на каузата на българската литература, поклон, поздравления и благодарности. Да просъществува навеки това начинание!

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

915

1

8LCHQ997B0oOvWE

17.11 2022 в 11:58

Стига с това "по мъж".Да се казваме така,както искаме.Отживелици от едно време,когато жената не е работила и е изцяло зависима от съпруга.Тези времена отминаха.Сега те ни издържат и ходят на мач.Някои не се омъжват.Има банки със сперма,отиват избират,забременяват.Има и едни които си дават яйцеклетката на износване на сурогатка.А мъжете гледат порно.